Карл Маркс вярва, че машините в крайна сметка ще превърнат работниците в излишни. В „Комунистическия манифест“ той и Фридрих Енгелс пишат, че индустриалният труд вече е свел човека до „просто придатък на машината“. В „Капиталът“ Маркс развива идеята, че механизацията ще създаде постоянна „резервна армия“ от безработни, а с нарастването на автоматизацията работниците ще губят влияние, докато капиталът концентрира властта.
От тази ситуация, според него, неизбежно следва революция. Това е централен елемент в цялата му теория. Историческото развитие обаче поема в друга посока.
Теорията на Маркс за машините и труда
Според анализа на Анди Фишер, публикуван в Mises Institute, повече от два века технологичен напредък показват, че автоматизацията не унищожава стойността на труда, а я увеличава. Машините позволяват на един работник да произвежда многократно повече, отколкото е било възможно в предходни епохи. Вместо да станат излишни, хората стават по-продуктивни.
Резултатът е безпрецедентен ръст на благосъстоянието – повишени доходи, по-висока производителност и по-големи икономически възможности. Работниците не се превръщат в безсилни придатъци, а в оператори на все по-мощни инструменти. В този смисъл, както отбелязва Фишер, прогнозата на Маркс за деградация на труда не се реализира.
Историята показа друго: автоматизацията увеличава стойността на труда
Още преди Маркс, икономистът Адам Смит описва различна перспектива. В „Богатството на народите“ той обяснява как инструментите и машините разширяват производствените възможности на труда.
Класическият му пример е фабриката за карфици – малка група работници, използващи специализирани инструменти, може да произвежда хиляди бройки на ден. Без тези инструменти, един човек би произвел само десетки. Машината не заменя работника – тя увеличава неговата ефективност.
Историята до голяма степен следва именно този модел. Индустриализацията, електрификацията, компютрите и интернет не създават масова и постоянна безработица, а значително по-продуктивна работна сила.
Изкуственият интелект обръща логиката
Днес обаче, според Анди Фишер от Mises Institute, изкуственият интелект поставя под въпрос самата логика на теорията на Маркс.
Маркс предполага, че автоматизацията първо ще засегне работническата класа – физическия труд ще бъде заменен, ще се появи масова безработица и това ще доведе до социален конфликт. Именно този ред е ключов за неговата теория.
Но развитието на изкуствения интелект се случва в обратна посока. AI системите не заменят предимно нискоквалифициран труд, а започват да навлизат в дейности, свързани със стратегическо мислене, анализ и управление – области, традиционно заемани от мениджъри, консултанти и висш управленски персонал.
Вижте още – Когато удобството е по-важно от сигурността: как автономният AI поема контрол
AI измества мениджърите, а не работниците
Тази тенденция вече има емпирични измерения. В експеримент, описан в Harvard Business Review, изследователи създават симулация на конкурентна бизнес среда, в която хора и AI управляват виртуална компания.
Изкуственият интелект взема решения за ценообразуване, продуктова стратегия и позициониране на пазара, използвайки същата информация като човешките участници. В редица случаи резултатите показват по-висока ефективност и по-добра оптимизация на печалбата.
Паралелно с това, големи технологични компании разработват автономни AI агенти, способни да изпълняват сложни задачи с минимален човешки контрол. На конференцията AWS re:Invent през 2025 г. Amazon представя т.нар. „frontier agents“ – системи, които могат да работят по проекти часове или дни без намеса. Тези решения са част от по-широка тенденция, известна като „agentic AI“ – автономни системи, които анализират, планират и действат от името на човека.
Тенденцията е ясна – изкуственият интелект се придвижва отвъд автоматизацията на рутинни задачи и навлиза в сферата на вземането на решения. Това означава, че първият натиск не е върху работниците. Електротехникът продължава да монтира инсталации, водопроводчикът – да ремонтира тръби, механикът – да поправя машини. Физическите умения в сложна среда остават трудни за автоматизация.
Вместо това, както подчертава Фишер, машините започват да заместват структурираното мислене в средните и висшите нива на организациите.
Последици за икономическите теории
Тази промяна има по-широки последици. Не само Маркс, но и по-късни мислители като Джон Кенет Гълбрайт, Хърбърт Маркузе и Пол Кругман изграждат свои анализи върху предположението, че автоматизацията ще отслаби труда и ще концентрира властта. Но ако изкуственият интелект автоматизира именно управленските и стратегическите функции, тази логика се разпада.
Вместо да засилва зависимостта от големи структури, AI може да направи възможно обратното – един човек, използващ мощни инструменти, да извършва дейности, които преди са изисквали цели организации.
Обратът в теорията
Общото предположение в икономическата мисъл е, че технологичният напредък първо ще удари работниците. Изкуственият интелект поставя това под съмнение. Първият сериозен удар не идва отдолу в йерархията, а от средните и горните ѝ нива – там, където се вземат решенията. Машината трябваше да започне с работника. Но според анализа на Анди Фишер от Mises Institute, тя започва с тези, които казват на работника какво да прави.
Именно този обрат, заключава авторът, не просто коригира теорията на Маркс – той окончателно я опровергава.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
