Великобритания рискува стратегическа грешка, като постепенно се връща към орбитата на Европейския съюз – въпреки уроците от Брекзит и на фона на променящия се глобален баланс на силите. Това е основната теза в анализа на Иън Макуиртър, публикуван в The American Conservative, според който политиката на Лондон все повече се отдалечава от прагматизма и се насочва към идеологическо обвързване с Брюксел.
Повод за подобни изводи дава изказване на британския финансов министър Рейчъл Рийвс, която без колебание заявява, че предпочита председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред американския президент Доналд Тръмп. „Вярвам, че бъдещето ни е тясно свързано с Европа“, казва тя, цитирана от The American Conservative.
Според Макуиртър това изказване е показателно за по-широка тенденция – постепенна преориентация на британската политика обратно към Европа, въпреки официалните уверения, че връщане към ЕС не се обсъжда.
Лондон подава сигнали за завой обратно към Европа
Както отбелязва Иън Макуиртър, въпреки че Рейчъл Рийвс многократно твърди, че обрат на Брекзит „няма да се случи“, действията на правителството говорят друго.
В своята годишна лекция Mais тя определя по-тясното обвързване с Европа като „стратегически императив“ и дори заявява, че Брекзит е бил „лош за Великобритания“. В резултат администрацията ѝ започва мащабен анализ на икономиката с цел да се установи кои сектори могат да се приведат в съответствие с европейските регулации. Вече има конкретни стъпки в тази посока – например синхронизиране с правилата на ЕС в областта на храните и селското стопанство, с цел премахване на регулаторни бариери. Рийвс настоява този подход да бъде разширен и към химическата индустрия, авиацията и високотехнологичните сектори.
Вижте и това – Великобритания обеднява: Източна Европа я застига
Сближаване с ЕС чрез регулации и икономическа политика
Тук обаче идва ключовият аргумент в анализа на The American Conservative. Според Иън Макуиртър идеята, че по-тясното обвързване с ЕС ще стимулира икономическия растеж, е спорна.
Европейският съюз отдавна се определя като „регулаторна суперсила“, но именно тази свръхрегулация често възпрепятства иновациите. Закони като GDPR и Digital Markets Act, посочва авторът, създават значителни бариери пред технологичните компании. Не е случайно, че Европа не е създала технологични гиганти, сравними с американските компании като Apple, Microsoft или Amazon. В този контекст, стремежът на Великобритания да се превърне в глобален център за изкуствен интелект, докато се обвързва с европейските регулации, изглежда противоречив.
Европейският модел: регулации вместо растеж
Друг ключов момент в анализа на Иън Макуиртър е позицията на ЕС спрямо Великобритания. Брюксел категорично отхвърля т.нар. „избор на части“ – достъп до отделни сектори на единния пазар без пълноправно членство. „Всичко или нищо“ – така може да се обобщи подходът на ЕС. Ако Лондон иска свободен достъп до пазара, ще трябва или да плати значителна цена, или да започне преговори за повторно членство.
Но условията за подобно завръщане са значително по-неблагоприятни от тези преди Брекзит. Великобритания би трябвало да приеме еврото, свободното движение на хора и да увеличи финансовия си принос към бюджета на ЕС до между 21 и 26 милиарда паунда годишно. Освен това страната ще трябва да се откаже от редица търговски споразумения, сключени след напускането на ЕС, включително партньорства с държави от Индо-Тихоокеанския регион.
Високата цена на евентуално завръщане в ЕС
Според The American Conservative, зад реториката за сближаване с Европа стоят и вътрешнополитически мотиви.
Иън Макуиртър отбелязва, че обвиняването на Брекзит се е превърнало в основно обяснение за икономическите проблеми на Великобритания – слаб растеж, високи дългове и криза в разходите за живот. Това отклонява вниманието от други фактори, включително увеличението на данъците с около 80 милиарда паунда, което според автора е засегнало сериозно бизнеса.
В същото време идеята за връщане към ЕС остава популярна сред академичните среди, медиите и част от политическите елити, но среща съпротива сред по-широката общественост.
Рискована геополитическа ориентация
В заключение, анализът на Иън Макуиртър поставя и по-широк геополитически въпрос. В момент, когато глобалният икономически център на тежестта се измества, Великобритания изглежда се дистанцира от Съединените щати – най-динамичната икономика в западния свят.
Вижте още – Британската икономика губи скорост: защо изостава от САЩ
Според автора това може да се окаже стратегическа грешка. Европа и Великобритания са изложени на сериозни рискове – високи енергийни цени, нарастваща международна конкуренция и геополитически натиск от страни като Русия, Китай и Иран.
В този контекст, предупреждава The American Conservative, изборът на Рейчъл Рийвс да постави Европа пред САЩ може да се окаже подкрепа за губещата страна в глобалното съревнование.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
