В неделя сутринта четирима мъже, облечени в сигнални жилетки, извършиха един от най-смелите обири в новата история на Лувъра – най-големия музей на изкуствата в света. Според анализа на The Conversation, акцията била планирана прецизно и приключила за едва седем минути.
Обирът поставя под съмнение сигурността на френската институция, която притежава над половин милион обекта, от които около 30 000 са изложени, и посреща средно осем милиона посетители годишно. В неделните дни музеят е особено натоварен – обстоятелство, което вероятно е улеснило престъпниците.
Обирът в Лувъра – перфектно планирана операция
По данни, цитирани от The Conversation, престъпниците пристигнали пред музея в 9:30 ч. сутринта с открит товарен камион. Действайки хладнокръвно, те издигнали разтегателна стълба към втория етаж, прерязали прозорец, проникнали в галерията „Аполон“ и, въоръжени с електроинструменти, взели девет безценни обекта.
Сред тях били кралските бижута на Франция, принадлежали на императрица Евгения, съпруга на Наполеон III и покровителка на изкуствата.
Най-ценният артефакт – короната на императрицата – съдържа осем златни орли, 1354 диаманта с брилянтова шлифовка, 1136 розови диаманта и 56 изумруда. Престъпниците я изтървали, докато бягали на мотопеди. Останалите бижута обаче изчезнали безследно.
Цената на безценното: какво правиш с кралските бижута
Както отбелязва The Conversation, за крадците сега започва трудната част.
Подобни предмети не могат да бъдат продадени легално, защото изображенията им са достъпни навсякъде онлайн. Дори да ги носят, биха били разпознати мигновено. Единствената възможност е да ги разглобят и претопят, а камъните да бъдат продадени поотделно.
В най-добрия за тях случай – ще успеят да пласират отделни скъпоценни камъни на черния пазар. Но това би означавало унищожаването на историческото наследство, което те представляват.
Световни уроци от дръзките обири на изкуство
Авторът на The Conversation припомня, че в света има и други дръзки културни обири, извършени за минути.
През 2019 г. от Бленъм Палас във Великобритания била открадната златна тоалетна от 18 карата, дело на художника Маурицио Кателан, оценена на 6 милиона австралийски долара. Тя тежала 98 килограма и била напълно функционална – но крадците били заловени скоро след това.
През 2020 г., по време на пандемичното затваряне на музеите, от Singer Laren Museum в Нидерландия била открадната картината на Ван Гог „Градината на пастора в Нюенен“ (1884). Произведението било върнато едва през 2023 г. след дълго разследване.
Друг пример е обирът от 2017 г. в Международния арт център в Окланд, Нова Зеландия, където за няколко минути били задигнати два портрета на Готфрид Линдауер, оценени на 1 милион новозеландски долара. Картините били открити едва пет години по-късно.
Подобни случаи често завършват с частично възстановяване на произведенията.
През 1986 г. активистка група, нарекла се „Австралийски културни терористи“, откраднала от Националната галерия на Виктория картината на Пикасо „Плачещата жена“ (1937). Картината била открита две седмици по-късно в шкафче на гара в Мелбърн.
Същата година в Западна Австралия били откраднати 26 религиозни платна от манастирската галерия в Ню Норша. Крадците не предвидили, че няма да могат да поберат всичко в автомобила си „Форд Фалкон“, затова изрязали картините от рамките им – една била напълно унищожена.
Когато музеите не могат да пазят съкровищата си
По данни, цитирани от The Conversation, възстановяването на предмети след културни обири е изключително рядко – едва около 10% от случаите завършват успешно.
Картините почти не могат да бъдат продадени, защото са уникални и лесно разпознаваеми, докато бижутата и златните предмети често се преработват и унищожават.
Авторите напомнят, че самата „Мона Лиза“ е била открадната от Лувъра през 1911 г. и върната едва две години по-късно, след като крадецът Винченцо Перуджа, италиански работник в музея, се опитал да я продаде.
Според анализа на The Conversation, последният обир показва колко уязвими са обществените музеи, дори най-охраняваните. Парадоксално е, че именно те получават безценните предмети за съхранение и опазване, а често разчитат на служители с минимално заплащане. При съкращения в бюджетите, първо се намалява броят на охранителите – както наскоро се случи в Галерията на Нов Южен Уелс.
Обирът в Лувъра, заключава анализът, е добре планиран акт, чиято мотивация остава неясна. Откраднатите бижута обаче са неоценима част от френската история – тяхната загуба лишава посетителите не само от красотата им, но и от прякото усещане за миналото.
„А може би,“ пише The Conversation с ирония, „това е просто déjà vu – защото и французите някога не се свеняха да взимат чужди съкровища.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
