В Сърбия в защита на Украинската Православна Църква (УПЦ) се обявиха над 100 сръбски учени и културни дейци, начело с петима академици заедно с близо 50 професори, в подкрепа на които се е присъединил световно известният режисьор Емир Кустурица към „Апел за защита на светините и верните на УПЦ“
В писмото се заявява: „Ние, представители на академичната общност, както и културни дейци от Република Сърбия и сръбските земи, изразяваме дълбока загриженост от грубото нарушаване на основните права на човека в Украйна“, се казва в изявлението. „На първо място става дума за вопиющо нарушение на конституционните норми и закони, гарантиращи свободата на вероизповеданието. Това, което се случва в момента със свещениците и верните от Украинската Православна Църква, не може да се нарече другояче освен държавен терор.“
Авторите на призива привеждат данни, според които към днешна дата над 75 свещеници на УПЦ и стотици енориаши са били подложени на различни форми на репресии.
„Само през 2022 г. с нескритата подкрепа на властите са отнети 250 храма на каноничната Църква. През тази година тенденцията не само продължи, но и се усили. В момента тези, които подкрепят т. нар. ПЦУ, която не признават 11 от 15 поместни Православни Църкви, заграбват храмове в Хмелницки, Черновицки, Киевски и други области на Украйна. Свещениците и верните от УПЦ са подложени на най-различни форми на гонения. Те не само са сплашвани, но и пребивани, измъчвани, осакатявани и отравяни със сълзотворен газ. Поддръжниците на „ПЦУ“ често с помощта на държавни структури не се колебаят да използват физическо насилие дори срещу епископи на УПЦ. Нещо повече, някои владици са арестувани или подложени на санкции въз основа на зле изфабрикувани причини“, отбелязват представители на сръбската интелигенция.
Те са убедени, че „тези и други данни свидетелстват, че е налице добре планирано пълно унищожаване на цели епархии на УПЦ“.
Подписалите петицията посочват, че в преследването на УПЦ са замесени всички звена и нива на властта: „В цяла Украйна областните и общинските съвети вземат решения за забрана на функционирането на УПЦ в своите региони. В украинския парламент са регистрирани законопроекти за забрана на Църквата, а на 15 май 2023 г. съдебно решение отваря възможността за отнемане на официалното име на УПЦ и прехвърляне на нейното имущество на други вероизповедания. Украинската държава не само не е върнала на УПЦ незаконно конфискуваното по време на съветския период имущество, но и днес я лишава от правото да използва поземлените участъци, върху които са разположени нейните храмове.
Авторите изразяват недоумение от факта, че много хора както в Украйна, така и в западните страни не само остават равнодушни, но и се съгласяват с „нечуваното гонение срещу верните от УПЦ“.
„Във време когато в съвременния свят се пропагандират най-различни права, мнозина си затварят очите за болката, сълзите и кръвта на милиони украинци, които просто искат да запазят вярата на своите предци. Вяра, която няма нищо общо с продължаващата война и политическите проблеми между Украйна и Русия“, се отбелязва в документа.
„Тъй като е наш морален дълг като интелектуалци да надигнем своя глас срещу неправдата, срещу нарушаването на човешките права и погазването на човешкото достойнство, настояваме украинските власти незабавно да прекратят преследването на православните вярващи и насилственото завземане на храмове на УПЦ. Също така молим официален Киев да осигури строго спазване на действащото украинско законодателство и международното право относно свободата на съвестта и изповеданията“, пишат сръбските учени и културни дейци.
Те също така призовават европейските институции и организации за защита на човешките права, както и цялата международна общност „активно да защитават не само религиозните, но и основните човешки права на членовете на УПЦ“.
„Призоваваме ги преди всичко да изпратят свои наблюдатели в критичните точки, където вече се извършва гонение, и да съдействат за незабавното предприемане на мерки, насочени към прекратяване на преследването и административния натиск върху Украинската Православна Църква, нейните свещенослужители и енориаши. На първо място трябва да се запази юрисдикцията на УПЦ над Свето-Успенската Киево-Печерска лавра и Свето-Успенската Почаевска лавра, които са велики светини за целия Православен свят“, се подчертава в обръщението.
В България на 9 май, когато се чества празникът на Новоселските мъченици, в Светия Синод е внесено „Отворено писмо – възвание в подкрепа на Украинската Православна Църква и за запазване на каноничната съборност на Църквата Христова“ до българския патриарх Неофит и членовете на Светия Синод – https://www.peticiq.com/podkrepa_na_upc, което има респектираща правно-канонична обосновка без аналог сред останалите поместни Църкви. Отвореното писмо е подкрепено от православни българи от страната и чужбина – монаси, монахини, игуменства на манастири, свещеници, миряни, представители на академичната общност.
В писмото Светият Синод е помолен да се произнесе, относно антидогматичните и канонични отклонения на патр. Вартоломей спрямо УПЦ и всички поместни Църкви, които са застрашени от вселенски разкол. Същевременно подписалите писмото се обръщат към Светия Синод с молба да бъде подкрепена каноничната УПЦ с решение на Светия Синод.
Освен това към Синода е отправена молба да информира президента Румен Радев, политически партии, дипломатически представителства, неправителствения сектор с настояване да се застъпят и дадат гласност пред международни организации и ЕС срещу противоправните действия от страна на украинската власт, която нарушава човешките права и свободи на членовете на УПЦ, към която се числят множество представители на най-голямата българска диаспора (бесарабските българи), които са лишени от изконното право на вероизповедание и правото на религиозни събирания и сдружения.
За разлика от БПЦ, Сръбската Православна Църква има позиция в защита на УПЦ.
Въпреки ескалиращата обстановка в Украйна и при положение, че създадената ситуация застрашава каноничното бъдеще на БПЦ, към момента Светият Синод не се е произнесъл по въпроса с изключение на трима митрополити – Гавриил Ловчански, Иоан Варненски и Великопреславски и Даниил Видински.
Авторката е политолог, православна християнка с активна позиция по църковните теми.