Пенсионният фонд на евродепутатите е на ръба на фалита, а дефицитът му ще трябва да бъде покрит от бюджета на Европейския съюз. Това означава нови разходи за гражданите на ЕС, които и без това вече финансират пенсиите на бившите членове на Европейския парламент.
Пенсионен фонд на ръба: защо се стигна дотук
Гражданите на Европейския съюз са изправени пред нов финансов ангажимент, свързан с пенсиите на бивши евродепутати. Причината е, че бившият доброволен пенсионен фонд за членове на Европейския парламент, функционирал в периода 1990–2009 г., се намира в критично състояние. По данни, цитирани от Apollo News, във фонда са останали около 23 млн. евро, докато годишните разходи за изплащане на пенсии възлизат на приблизително 10 млн. евро.
В дългосрочен план ситуацията е още по-тревожна. Според вътрешни разчети, на които се позовава Bild, общите задължения на фонда достигат около 126 млн. евро. В по-ранни оценки дефицитът е надхвърлял дори 300 млн. евро – ясен сигнал, че схемата е била финансово неустойчива още преди да бъдат предприети корекции.
Как работеше пенсионната схема за евродепутатите
Пенсионният фонд е създаден като доброволна допълнителна схема, целяща да уеднакви пенсионните права на евродепутатите, независимо от различията в националните пенсионни системи на държавите членки. В периода на съществуването му вноските са били смесени – около една трета са се поемали от самите депутати, а останалата част е идвала от бюджета на Европейския парламент.
Става дума за пенсионна схема, затворена за нови участници още през 2009 г., от която в момента се възползват единствено бивши евродепутати, записани в нея преди реформата. Паралелно с това Европейският съюз поема изцяло изплащането на пенсиите на евродепутатите по общия режим. Право на пенсия по този режим има всеки напуснал депутат от 63-годишна възраст, докато при стария фондов модел възрастта за достъп дълго време е била 65 години.
Така се оформя парадоксална ситуация – от години в пенсионния фонд не постъпват нови вноски, но около 700 бивши евродепутати или техни наследници продължават да имат право на плащания. Резултатът е бързо изчерпване на средствата и прехвърляне на финансовия риск към общия бюджет, посочват Apollo News и Investigate Europe.
На този фон – Европа вдига пенсионната възраст: няма кой да работи
Намаленията през 2023 г. и признанието за финансов провал
През 2023 г. Европейският парламент предприе мерки за ограничаване на нарастващия дефицит. Те включват повишаване на възрастта за получаване на пенсия от фонда и прекратяване на автоматичната индексация спрямо инфлацията. В резултат на тези решения реалните плащания към бившите депутати бяха на практика намалени приблизително наполовина.
Още тогава стана ясно, че без подобни съкращения фондът би продължил да трупа загуби, които в крайна сметка биха се превърнали в още по-голямо натоварване за бюджета на ЕС. Анализи, цитирани от Financial Times, сочат, че мерките са били неизбежни именно за да се ограничи рискът за данъкоплатците.
Делото срещу съкращенията: Фараж, льо Пен и още 400 бивши депутати
Срещу тези съкращения беше заведен съдебен иск от над 400 бивши членове на Европейския парламент. Сред ищците бяха и публично разпознаваеми политически фигури като Найджъл Фараж и Марин льо Пен. Те оспориха решенията на Европейския парламент, аргументирайки се, че намаляването на плащанията нарушава първоначалните условия на пенсионната схема и засяга придобити права.
През декември 2025 г. Генералният съд на Европейския съюз – втората по ранг съдебна инстанция в ЕС – отхвърли иска. Съдът прие, че Европейският парламент е имал право да предприеме корекции, за да защити финансовата стабилност на фонда и да предотврати още по-сериозни последици за бюджета на ЕС. Решението е подробно отразено от Financial Times и Investigate Europe.
Кой плаща сметката и какво означава това за данъкоплатците
На практика съдебното решение означава, че въпреки направените съкращения, оставащият дефицит на пенсионния фонд ще трябва да бъде покрит от бюджета на Европейския съюз. Това означава допълнителна финансова тежест за данъкоплатците в държавите членки, които вече финансират пенсиите на евродепутатите по действащия общ режим.
Анализатори посочват, че ако мерките от 2023 г. не бяха приети, рискът от пълен фалит на фонда би довел до още по-мащабно и внезапно натоварване на публичните финанси. В този смисъл съкращенията ограничават щетите, но не премахват основния проблем – неустойчива схема, чийто краен гарант се оказват гражданите на ЕС.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
