Първият германски офшорен вятърен парк – Alpha Ventus, пуснат в експлоатация през 2010 г. – ще бъде демонтиран. Новината съобщи изданието Apollo News, цитирайки информация от Hannoversche Allgemeine Zeitung (HAZ). Според публикацията операторът Doti, зад който стоят енергийните компании RWE, EWE и Vattenfall, вече търси изпълнители за разглобяване на 12-те турбини.
Демонтажът се планира за пролетта на 2027 или 2028 г., като все още няма официално подадено заявление за премахване. Поради недостиг на специализирани кораби и пристанищен капацитет обаче, подготовката започва отрано. Турбините ще бъдат разглобени в морето, а компонентите – транспортирани на сушата, където ще бъдат рециклирани или използвани повторно в други паркове.
От Apollo News цитират говорител на оператора, според когото основният приоритет е „защитата на морската среда“, като демонтажът на подводните конструкции трябва да намери „правилния баланс между опазването на морските местообитания и премахването на инфраструктурата“.
Проектът е оценен на 16 милиона евро, докато изграждането му през 2010 г. е струвало около 250 милиона евро. През 15-годишния си живот Alpha Ventus е произвел около 3 тераватчаса електроенергия, което операторите определят като „задоволителен резултат“ за пилотен проект, но не и икономически оправдан за удължаване на експлоатацията.
Вижте още – Американският пример: достъпна вместо „зелена“ енергия
Технологична остарялост и край на субсидиите
Причините за демонтажа са няколко и се вписват в по-широкия процес на преоценка на ранните офшорни инвестиции в Европа.
Alpha Ventus бе изграден като тестово поле за технологии и експлоатация в морски условия – първи по рода си в Германия. Турбините са с мощност 5 мегавата – значително по-малки и по-малко ефективни от днешните модели, достигащи по 15–18 мегавата.
Срокът на субсидиите, които гарантираха рентабилност, е изтекъл, а поддръжката става все по-скъпа. Операторите изчисляват, че разходите за ремонт и логистика в края на жизнения цикъл надхвърлят потенциалните приходи от оставащото производство.
Както посочва Apollo News, „предвид краткия остатъчен срок на работа, не се очаква паркът да произведе съществено повече енергия“.
Малко енергия срещу големи очаквания за офшорния вятър
Произведените 3 тераватчаса за 15 години може да изглеждат внушително, но поставени в контекст са скромен резултат. За сравнение, само през 2024 г. Германия е изразходвала 464 тераватчаса електроенергия, според Handelsblatt. С други думи, Alpha Ventus е произвел едва 0,0006% от годишното национално потребление.
Все пак, експертите от Федералната асоциация за офшорна вятърна енергия напомнят, че паркът е бил експериментален проект, чиято цел е да натрупа технологичен и логистичен опит. „Като тестово поле Alpha Ventus показа какво е възможно с офшорната вятърна енергия“, коментира изпълнителният директор Щефан Тим пред HAZ.
Вижте и това – Скъпият ток от ВЕИ удря домакинствата в Британия
Първите примери за демонтаж по света
Случаят на Alpha Ventus не е изолиран. Първият в света офшорен вятърен парк – Vindeby (Дания), включващ 11 турбини, бе демонтиран още през 2017 г. след 25 години експлоатация.
Подобни решения взеха и Швеция (Yttre Stengrund, 2015 г.) и Великобритания (Blyth Offshore, 2019 г.) – малки пилотни инсталации, изградени в началото на 2000-те.
Във всички случаи причините са сходни:
– технологична остарялост,
– нарастващи разходи за поддръжка,
– изтичане на субсидии,
– икономическа неефективност спрямо новите поколения турбини.
Според данни на WindEurope, към 2030 г. в Европа ще трябва да бъдат деинсталирани или реконструирани офшорни мощности с капацитет около 30 MW, докато новите проекти растат десетки пъти по-бързо.
Рентабилността на офшорните паркове под въпрос
Икономическата логика на ранните офшорни паркове постепенно се променя. При Alpha Ventus, с инсталирани 60 MW мощност, произведените 3 TWh за 15 години означават капацитетен фактор от около 38% – напълно нормален за първо поколение морски турбини.
Но поддръжката на подобни съоръжения – транспорт, персонал, ремонти и специализирани кораби – става все по-скъпа с възрастта на турбините, а новите технологии предлагат по-ниски разходи и три пъти по-висока ефективност.
Затова все повече оператори предпочитат „repowering“ – пълно заместване с нови турбини, вместо скъпо удължаване на живота на старите.
Въпросът не е само технически, а и финансов: ранните паркове са били силно зависими от държавни субсидии и гарантирани изкупни цени. При отпадането им възвръщаемостта на инвестицията спада под икономическия праг.
Новата ера на вятърната индустрия
Днес Германия има 30 офшорни парка с 1 639 турбини в Северно и Балтийско море. Но според NDR, през първото полугодие на 2025 г. не е добавена нито една нова турбина.
Поставената цел до 2030 г. е 30 GW нов капацитет, но експертите изчисляват, че реално ще бъдат изградени едва около 19,5 GW.
Това показва не само темпа на застоя, но и предизвикателството пред „зелената“ енергийна политика: да бъде икономически устойчива, а не просто символична.
Както отбелязва Reccessary.com, „планирането на края на жизнения цикъл на офшорните паркове не може да чака — демонтажът е следващото голямо предизвикателство“.
Kогато зелената енергия срещне икономическата реалност
Демонтажът на Alpha Ventus бележи края на първото поколение офшорни паркове – символ на началния ентусиазъм към вятърната енергия, но и предупреждение, че „зелената“ технология има свой икономически хоризонт.
С нарастващи разходи, изтичащи субсидии и нужда от нови технологии, вятърът вече не се изплаща така, както преди. Германия, започнала първа тази офшорна ера, днес се превръща и в първата, която трябва да реши как тя приключва.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
