В разгара на поредната среща в Давос, когато глобалният елит отново говори за „доверие“, „емпатия“ и „човечност“, публицистът Бенджамин Барти поставя далеч по-неудобния въпрос: как интернетът разруши стария модел на контрол над информацията – и защо самата власт създаде технология, която днес подкопава собствената ѝ легитимност.
Клаус Шваб и новият език на „доверие“ и „емпатия“
В анализа си, публикуван в Armageddon Prose Бенджамин Барти описва как, на фона на тазгодишния форум в Давос, Клаус Шваб целенасочено променя публичния си образ. Дългогодишният архитект на технократичния глобализъм, често възприеман като студен и безличен инженер на „големия рестарт“, днес се представя като загрижен хуманист — „добрият дядо“, тревожещ се за съдбата на бъдещите поколения.
В придружено от меланхолична пиано музика видео, Шваб говори за липсващите „два фундаментални стълба“ на съвременното общество — истината и доверието. Без тях, настоява той, глобалните проблеми са нерешими. Според него решенията изискват диалог, взаимно изслушване и емпатия, а анализът на реалността не бива да се извършва само с разума, но и „със сърцето“, в служба на обществото, а не на частни интереси.
Klaus Schwab shapeshifts into a humanitarian:
„As human beings, we have to exercise empathy. We have to listen each to another. And, I think, we have to analyze issues not just with our brains, but also with our heart “ pic.twitter.com/I0pmzz8Ql1— Armageddon Prose (@ArmageddonProse) January 22, 2026
Както подчертава Бенджамин Барти, именно тук се крие и парадоксът: недоверието към институциите, за което Шваб говори с такава загриженост, има конкретен и ясно разпознаваем източник — интернетът.
Интернетът: проект на държавата, който излезе извън контрол
Барти изрично отхвърля популярния мит, че интернетът е възникнал като органичен продукт на свободното общество или визионерски политически идеи. Напротив — той напомня, че в основата на мрежата стоят дългогодишни, добре финансирани и силно централизирани усилия на американската държава.
Още през 1973 г. DARPA (Агенция за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната към Министерството на отбраната на САЩ) стартира проект за свързване на различни пакетни мрежи, от който произлизат протоколите TCP/IP — технологичният гръбнак на днешния интернет. През 80-те години National Science Foundation (Националната научна фондация на САЩ) изгражда NSFNET — основна инфраструктура за академични и изследователски мрежи, докато НАСА и Министерството на енергетиката на САЩ добавят собствени комуникационни системи.
Както самата Internet Society признава, интернетът е продукт на федерално финансирана изследователска програма и по-късно се превръща в ключов елемент от научната и технологична инфраструктура на САЩ. По думите на Бенджамин Барти, без тази мащабна държавна намеса интернетът в сегашния си вид просто не би съществувал — поне не с такава скорост и глобален обхват.
Крахът на старите медии и монопола върху истината
Една от най-дълбоките последици от масовото навлизане на интернет, според Барти, е разпадането на стария медиен ред. Само преди 50 години общественото възприятие на реалността се формира от шепа телевизионни мрежи и ограничен брой големи печатни издания. Те не просто информират — те определят кое е истина и кое не.
В този контекст, отбелязва Бенджамин Барти, контролът върху информацията е относително лесен. Алтернативните гледни точки съществуват, но са труднодостъпни и изолирани в академични текстове или специализирани издания. Манипулирането на медиите чрез тайни програми и институционален натиск е напълно постижимо, тъй като „бутилката“ с информация има тясно гърло.
Интернетът променя това радикално. Той разрушава монопола върху интерпретацията на събитията и позволява на независими журналисти, анализатори и обикновени граждани да сравняват, проверяват и оспорват официалните версии.
COVID и големите наративи, които интернетът разби
В последната част на анализа си Бенджамин Барти се спира подробно на примери, в които интернетът се оказва решаващ фактор за разпадането на внимателно изградени държавни и медийни наративи. Според него мащабната кампания около COVID-19 — с цензура, „проверки на фактите“ и масово заличаване на алтернативни мнения — в крайна сметка се проваля именно заради децентрализираната природа на мрежата.
Независими медии и изследователи, разполагащи с огромни масиви от информация, започват систематично да разнищват официалните твърдения — от статистиките за смъртността до ефективността на мерките и ваксините. По думите на Барти, много от тези гласове са били цензурирани или напълно премахнати от социалните платформи, включително и неговите собствени профили, но самият факт на съпротивата показва колко крехък е контролът над дигиталното пространство.
Същият модел, отбелязва Бенджамин Барти, се повтаря и при други ключови събития: официалната версия за 11 септември, използвана за оправдаване на войни; аферата „Ръшънгейт“, целяща да делегитимира избран президент; представянето на лаптопа на Хънтър Байдън като „руска дезинформация“. Според Бенджамин Барти това са наративи, които в епохата преди интернет биха били приети без сериозно обществено съмнение.
Вижте още – Свободата на словото в ЕС: накъде води дигиталният контрол?
Дигиталният капан: защо властта вярва, че контролът още е възможен
Така Барти стига до централния си въпрос: защо властта създава технологична инфраструктура, която в крайна сметка подкопава собствената ѝ легитимност, изобличава лъжи и дори разкрива престъпления?
Той очертава няколко възможни отговора. Първо — изграждането на всеобхватна система за социален контрол, „интернетът на всичко“, може да е било по-важно от риска отделни дисидентски идеи да се разпространят. Второ — геополитическото предимство спрямо противници, които също развиват интернет технологии, вероятно е надделяло над опасенията за вътрешна нестабилност.
И трето — както пише Бенджамин Барти — елитите може би разчитат, че механизмите за контрол ще се развият по-бързо от общественото пробуждане. Когато и ако достатъчно хора осъзнаят мащаба на манипулациите, системата вече ще бъде завършена: контролът върху ресурсите и репресивните инструменти ще е пълен, а общественото недоволство — без значение.
В този сценарий, заключава Барти, затворът ще бъде построен предварително, затворниците ще са влезли доброволно в килиите си, без нито един изстрел, а архитектите на този ред ще останат недосегаеми.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
