Войните се водят с ракети, самолети и армии. Но зад тях почти винаги има и друга битка – за енергийните потоци, платежните системи и валутата, чрез която се движи световната търговия.
Именно тази връзка поставя във фокуса Робърт Кийосаки. Авторът на „Богат татко, беден татко“ вижда обща нишка между Ирак през 2003 г., Либия през 2011 г., финансовата изолация на Русия след 2022 г. и войната с Иран през 2026 г. Според него зад официалните обяснения за сигурност, демокрация и ядрени оръжия стои и стремежът да бъде запазена финансовата архитектура, изградена около американския долар.
„Следвай парите, а не официалния разказ“, обобщава Кийосаки основната си теза.
В официалните документи за военните конфликти рядко се посочват валутни мотиви. Това обаче не означава, че парите, енергията и контролът върху международните разплащания нямат място при вземането на решения. Големите геополитически сблъсъци почти никога не се обясняват с една-единствена причина, а икономическите интереси невинаги присъстват в публичните декларации.
Ирак: еврото, войната и връщането към долара
Най-често посочваният пример е Ирак. През есента на 2000 г. правителството на Саддам Хюсеин настоява приходите от продажбите на иракски петрол по програмата на ООН „Петрол срещу храни“ да бъдат деноминирани в евро. Според архива на ООН издаването на акредитиви за покупка на иракски петрол в европейската валута влиза в сила на 7 ноември 2000 г. По онова време Ирак се намира под санкции, а приходите от продажбите постъпват в контролиран от ООН ескроу акаунт. Въпреки това решението има значение, което надхвърля непосредствения финансов ефект. Голям производител на петрол демонстративно изоставя долара и преминава към младата тогава европейска валута.
Три години по-късно САЩ и техни съюзници нахлуват в Ирак. Основният публичен аргумент е, че режимът на Саддам притежава оръжия за масово унищожение. Последвалото разследване на Iraq Survey Group не открива обявените запаси. Докладът на ЦРУ посочва, че не са намерени такива оръжейни складове, макар да са установени недекларирани дейности и материали от по-ранни програми.
След войната иракските нефтени приходи отново са насочени през доларовата система. Те постъпват във Федералния резерв на Ню Йорк – механизъм, който продължава да дава на Вашингтон значително влияние върху достъпа на Багдад до собствените му средства. През януари 2026 г. Reuters описа тази система като фактически американски контрол върху доларовите приходи от иракския петрол, запазен след инвазията от 2003 г.
Така се оформя последователността, към която насочва Кийосаки: Ирак преминава към еврото, три години по-късно е нападнат, обявените оръжия не са открити, а нефтените приходи отново се връщат в доларовата система.
Тази хронология сама по себе си не разкрива всички мотиви зад войната. Тя обаче показва защо въпросът за валутното измерение на конфликта не може да бъде отхвърлен единствено с аргумента, че не е записан като официална причина за инвазията.
Кадафи и валутата, която трябваше да освободи Африка
Подобна е и историята с Либия. Като председател на Африканския съюз през 2009 г. Муамар Кадафи настоява за по-дълбока политическа и финансова интеграция на континента. Сред обсъжданите идеи е обща африканска валута, обезпечена със злато, която да позволи на производителите на петрол и други суровини да търгуват, без да зависят от долара и еврото.
Либия разполага със значителни златни резерви, а Кадафи има амбицията страната му да се превърне във финансов център на обединяваща се Африка. Ако подобна система беше изградена и възприета от големи африкански производители, тя би засегнала не само американския долар, но и френското влияние в държавите, използващи валутите от системата на CFA франка.
Интересен поглед към тези опасения дава имейлът, изпратен през април 2011 г. до тогавашния американски държавен секретар Хилари Клинтън от нейния неофициален съветник Сидни Блументал. Позовавайки се на свои източници, той пише, че режимът на Кадафи притежава 143 тона злато и сходно количество сребро, които могат да бъдат използвани за създаването на панафриканска валута.
В документа се посочва, че сред мотивите на френския президент Никола Саркози са били стремежът да увеличи френското влияние в Северна Африка, да подобри вътрешнополитическите си позиции, да осигури по-голям достъп до либийския петрол и да предотврати отслабването на Париж във франкофонска Африка. Публикуваният имейл не е официално решение на американското или френското правителство, но показва, че финансовите и валутните амбиции на Кадафи са били обсъждани в непосредствена близост до най-високите политически нива.
Формално международната операция е разрешена с Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, която допуска „всички необходими мерки“ за защита на цивилното население. Започналата като операция за налагане на забранена за полети зона обаче постепенно подпомага свалянето на либийското правителство.
Пет години по-късно комисията по външни работи на британския парламент стига до извода, че заплахата за цивилните е била преувеличена, разузнавателната информация – недостатъчна, а ограничената операция се е превърнала в политика за смяна на режима. Това е записано в официалния парламентарен доклад.
Кадафи е убит през октомври 2011 г., а заедно с неговия режим изчезва и политическата сила зад проекта за златен динар. Идеята никога не достига до напълно изградена валутна система, но именно това е смисълът на тезата на Кийосаки – възможната алтернатива е прекратена, преди да се превърне в реална заплаха.
Как петролът замени златото зад долара
За да обясни защо доларът има толкова голямо значение, Кийосаки се връща към 1971 г. Тогава президентът Ричард Никсън прекратява възможността чужди правителства да обменят доларите си за американско злато. Така практически приключва системата от Бретън Уудс, при която доларът е конвертируем в злато по фиксиран курс от 35 долара за тройунция. Решението и причините за него са описани подробно в историческия архив на Федералния резерв. След премахването на златната конвертируемост доларът вече не представлява пряко обещание за определено количество благороден метал. Неговата стойност започва да зависи от доверието в американската държава, размера на икономиката, финансовите пазари и способността на Вашингтон да поддържа изградения международен ред.
След петролния шок от 1973 г. САЩ и Саудитска Арабия създават широка система за икономическо, военно и финансово сътрудничество. Вашингтон предоставя оръжия и гаранции за сигурността на кралството, а голяма част от натрупаните от Рияд нефтени приходи се връщат към американската икономика и държавния дълг.
Създадената през 1974 г. съвместна американско-саудитска комисия има официално икономически и технически функции, потвърдени от документи на американската Сметна палата. Паралелно с нея обаче се развива много по-широко споразумение: петролът се ценообразува основно в долари, саудитските излишъци се инвестират в американски активи, а САЩ гарантират военното оцеляване на стратегическия си партньор. Не става дума непременно за един-единствен договор с клауза „петрол само срещу долари“. По-скоро е изградена система от зависимости, интереси и практически правила, която с времето става известна като петродоларов ред.
Резултатът е исторически. За да купуват най-важния енергиен ресурс, държавите и компаниите се нуждаят от долари. Централните банки натрупват доларови резерви, международните банки извършват плащанията в американската валута, а нефтените производители реинвестират част от получените средства обратно в американски облигации, банки и активи.
„Валута, обезпечена не със злато, а с оръжия“, нарича Кийосаки тази система.
Разбира се, зад долара стоят и размерът на американската икономика, развитите финансови пазари, ликвидността на държавните облигации и огромната банкова инфраструктура. Но военната мощ и контролираните от Запада финансови мрежи също са част от доверието, върху което се крепи международното му положение.
Иран и Ормуз: новият фронт на валутната война
Именно тук се появява Иран. Страната приема юани за част от продажбите си към Китай още от 2012 г. През 2026 г. Китай купува приблизително 90% от изнасяния ирански петрол, а през април индийски рафинерии също започват да плащат за ирански доставки в юани чрез китайски банкови сметки, съобщи Reuters.
След началото на войната на 28 февруари Ормузкият проток се превърна в централната икономическа точка на конфликта. През него през 2025 г. са преминавали около 20 млн. барела петрол и петролни продукти дневно – приблизително една четвърт от световната морска търговия с петрол, показват данните на Международната агенция по енергетика. Маршрутът е критичен и за износа на втечнен природен газ от Катар и ОАЕ.
През април 2026 г. Иран обяви намерение да събира такса от натоварените танкери, преминаващи през протока, като плащанията бъдат извършвани в криптовалута. Според Financial Times първоначално обсъжданата ставка е била около един долар за всеки превозван барел.
Това е много повече от обикновена транзитна такса. Ако Иран успее да наложи собствен режим за преминаване и собствен начин за разплащане, той ще придобие контрол не само върху движението на част от световния петрол, но и върху финансовия механизъм около него. Именно тук въпросът дали конфликтът е само за ядрената програма става особено неудобен.
Кийосаки пита дали войната не е и за Ормуз, дали Ормуз не е преди всичко за петрола и дали петролът в крайна сметка не е за долара. Тези въпроси не изключват ядреното измерение, регионалното съперничество или сигурността на Израел и държавите от Персийския залив. Те добавят още един пласт към конфликта – този на валутната и финансовата власт.
БРИКС, юанът и обходните маршрути около SWIFT
Паралелно с това Саудитска Арабия от години обсъжда възможността поне част от доставките за Китай да се деноминират в юани. През 2022 г. китайският президент Си Дзинпин публично призова държавите от Персийския залив да използват китайската валута при търговията с нефт и газ, припомня Reuters. Дори ограничени продажби в юани биха имали символично значение. Саудитска Арабия е държавата, около която в продължение на половин век се изгражда петродоларовата система. Ако именно Рияд започне постепенно да приема други валути, това би показало, че старият модел вече не е единственият възможен.
Индия също разшири използването на собствената си валута. Между март и май 2026 г. страната е разплатила в рупии внос за около 14,6 млрд. долара, голяма част от който е свързан с рязко увеличените покупки на руски петрол. Така икономическите отношения между Русия и Индия започват да придобиват и собствена платежна инфраструктура, която намалява необходимостта от доларови посредници.
БРИКС работи в същата посока. Организацията все още не разполага с обща валута или единна система, която да замени долара и SWIFT, но усилията вече са насочени към използването на национални валути, свързването на платежни платформи и намаляването на зависимостта от западната финансова инфраструктура.
През януари 2026 г. индийската централна банка предложи свързване на официалните цифрови валути на държавите от БРИКС, което би улеснило преките трансгранични плащания, съобщи Reuters. Подобна система няма да унищожи долара за една нощ, но може постепенно да намали броя на сделките, при които той е задължителен посредник.
Китайската инициатива „Един пояс, един път“ също придобива валутно измерение. Исторически голяма част от китайските международни кредити са отпускани в долари, но през последните години Пекин все по-активно насърчава заемите, облигациите и търговските разплащания в юани.
Така изградените пристанища, железопътни линии, енергийни обекти и цифрови мрежи не са просто инфраструктура. Те създават дългосрочни отношения, в които Китай постепенно може да въвежда собствената си валута, банкови институции и платежни стандарти. Процесът е бавен, но именно така обикновено се променят международните финансови системи.
Важна част от тази битка е и SWIFT. Организацията е регистрирана в Белгия и представлява система за обмен на защитени финансови съобщения, а не банка, която прехвърля самите пари. Но изключването от нея може сериозно да затрудни международните плащания на една държава.
След началото на руската военна операция в Украйна през февруари 2022 г. западните държави ограничиха достъпа на избрани руски банки до SWIFT и замразиха значителна част от валутните резерви на Руската централна банка. Путин обяви искането за плащане на газа в рубли няколко седмици по-късно, така че конкретната последователност е малко по-различна от представената от Кийосаки.
По-широкият му извод обаче остава: финансовата инфраструктура вече открито се използва като част от геополитическата конфронтация. Изолирането на ирански и руски банки, замразяването на резерви и ограничаването на доларови операции показаха, че достъпът до световната финансова система зависи и от политическите отношения със Запада.
Това неизбежно подтиква други държави да търсят резервни маршрути. Не защото непременно могат незабавно да заменят долара, а защото не желаят икономиките им да бъдат напълно зависими от инфраструктура, която може да бъде затворена с политическо решение.
Доларът още доминира, но ерозията вече е започнала
Засега американската валута запазва огромната си преднина. Според Международния валутен фонд делът ѝ в световните валутни резерви достига 57,13% през първото тримесечие на 2026 г. Проучването на Банката за международни разплащания показва, че доларът участва в близо 90% от валутните сделки.
Тези числа не показват непосредствен срив. Те обаче не отменят тенденцията към постепенно разнообразяване на резервите, увеличаване на покупките на злато и изграждане на регионални платежни механизми. Подобни промени обикновено не се случват с един драматичен акт, а чрез натрупване на хиляди по-малки решения.
Историческият паралел с Британската империя е показателен. Доларът започва да изпреварва лирата като международна резервна и търговска валута още през 20-те години на ХХ век. След Втората световна война системата от Бретън Уудс окончателно утвърждава американската валута в центъра на световната икономика. Преходът от лирата към долара продължава десетилетия. Той е свързан с британската задлъжнялост, разходите за две световни войни, възхода на американската икономика и постепенното разпадане на империята. Финансовото отслабване не е единствената причина за загубата на британската мощ, но прави поддържането ѝ все по-трудно.
Тук тезата на Кийосаки се пресича с предупрежденията на Рей Далио. Според основателя на Bridgewater САЩ се намират в късната фаза на големия дългов цикъл – с нарастващ държавен дълг, огромни разходи, вътрешна поляризация и все по-силен външен съперник в лицето на Китай.
Подобна фаза не означава, че доларът ще изчезне утре или че юанът автоматично ще заеме неговото място. Тя означава, че финансовата архитектура, която десетилетия наред позволяваше на САЩ да финансират огромни дефицити и глобални военни ангажименти, вече е подложена на натиск от няколко посоки едновременно.
Кийосаки вижда модел: Ирак преминава към еврото, а след войната петролът му се връща в доларовата система. Кадафи предлага златна африканска валута, но проектът изчезва заедно с неговия режим. Русия е ограничена от западната финансова инфраструктура и изгражда алтернативи с Китай и Индия. Иран продава петрол в юани и се опитва да наложи собствен платежен режим в Ормуз.
Тези събития имат различни причини, участници и исторически обстоятелства. Но всички те показват колко тясно са свързани военната сила, енергията и парите.
Ормузкият проток вероятно няма сам да реши съдбата на долара през следващите 50 години. Но може да се превърне в мястото, където става видимо нещо много по-голямо – че битката за петрола вече все по-често е и битка за валутата, чрез която този петрол се купува.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
