Украйна се готви да забрани Украинската православна църква
Правителството в Киев започна съдебна процедура за забрана на Украинската православна църква (УПЦ), обвинявайки я, че остава свързана с Москва въпреки обявената независимост. Това съобщи Al Mayadeen.
Съдебна процедура срещу Киевската митрополия
Според информацията основната цел на правителствените действия е Киевската митрополия – централният управленски орган на УПЦ, ръководен от митрополит Онуфрий. Властите вече са отнели украинското му гражданство.
Съгласно украинския закон, приет през 2024 г., държавата може да забрани всяка религиозна организация, която има връзки с Руската православна църква. Това включва и свързани институции като манастири и регионални епархии, които могат да загубят достъп до държавни храмове и имоти.
Формална петиция вече е внесена в съда. Ако решението бъде в полза на правителството, УПЦ ще има право да обжалва, но според нейните правни представители процесът може да приключи в рамките на няколко месеца.
Обвинения в „връзки с агресора“
Действията на Киев се основават на констатации на Държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта (DESS), според която УПЦ не е демонстрирала достатъчно откъсване от Москва.
„Това не е религиозна организация, а клон на държава агресор“, се казва в заглавие на официалния сайт на DESS, цитирано от Al Mayadeen.
Правителството настоява, че Църквата е останала фактическо продължение на Руската православна църква, тъй като не е променила своите уставни документи и не е предприела юридически действия за финализиране на независимостта си.
Отговорът на УПЦ
Украинската православна църква категорично отхвърля тези обвинения. Тя припомня, че още през 2022 г. е осъдила руската инвазия и е обявила независимост от Москва. През 2025 г. отново е потвърдила този статут, включително като е премахнала името на патриарх Кирил от богослуженията.
Адвокатът на УПЦ Робърт Амстердам заявява, че констатациите на властите „умишлено игнорират“ усилията на Църквата, като например създаването на енории в чужбина за украински бежанци. Той определя действията на правителството като политически мотивирани.
Международни реакции и дебат за религиозната свобода
Според Al Mayadeen, опитът за забрана на УПЦ е привлякъл вниманието на международни организации. ООН предупреди още през 2024 г., че законът може да доведе до наказания за цели общности на база действията на отделни духовници. Подобни критики изрази и Комисията на САЩ за международна религиозна свобода, въпреки че подчерта Русия като основна заплаха за религиозните права, особено в окупираните територии.
Въпросът вече се преплита и с дебата за американската помощ за Украйна, особено при администрацията на президента Доналд Тръмп, която е по-критична към продължаващата подкрепа.
Разделената православна идентичност
Данни от проучване на Киевския международен институт по социология от 2024 г. показват, че около 70% от украинците се идентифицират като православни. Повечето обаче принадлежат към Православната църква на Украйна, призната през 2019 г. за независима от Вселенския патриарх Вартоломей.
Руската православна църква не признава това решение и продължава да смята Украйна за своя канонична територия. На този фон войната още повече политизира религиозния въпрос. Украинските власти подчертават, че не става дума за вяра, а за национална сигурност и независимост от Москва.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
