Европейският съюз засилва натиска срещу руския „сенчест флот“ в Средиземно море, но новият подход поставя и важен правен въпрос: докъде могат да стигнат европейските военноморски сили, без да нарушат международното морско право?
Темата беше поставена директно от върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас след неформална среща на министрите на отбраната в Кипър. Тя заяви, че европейската операция IRINI е променила правилата си за действие и вече е започнала да се качва на борда на кораби, свързвани с руския „сенчест флот“, става ясно от официалната стенограма на Европейската служба за външна дейност.
Думите на Калас: „иззети, задържани или възпрепятствани“ кораби
„Франция и Швеция наскоро се качиха на борда на танкери, а нашата военноморска операция IRINI вече започна да се качва на борда на кораби от сенчестия флот по обновени правила за действие“, заяви Калас.
Още по-силна беше следващата ѝ формулировка: „Всеки иззет, задържан или възпрепятстван кораб означава по-малко приходи за Русия, с които да финансира тази война.“
Именно тези думи дават политическия заряд на новината. От тях следва, че ЕС вече не говори само за санкционни списъци, забрана за пристанища и ограничаване на услуги, а за реални действия по море — качване на борда, проверки, възпрепятстване, а при определени условия и задържане или изземване.
Но юридическата картина е по-сложна.
Как IRINI вече проверява кораби от руския „сенчест флот“
По публично наличната информация новият подход вече е приложен поне спрямо два кораба. На 11 май е извършена проверка на MV NELSA, а на 1 юни — на MV ONEIROI, който е под санкции на ЕС. И в двата случая става дума за т.нар. flag verification boarding — качване на борда за проверка на флага и регистрацията на кораба.
Това е важно разграничение. Публично няма потвърждение, че IRINI е задържала или конфискувала тези два кораба. Наличната информация говори за проверка на статута им, а не за окончателно изземване.
Операция IRINI поначало е създадена като европейска военноморска мисия в Средиземно море, насочена основно към прилагане на оръжейното ембарго срещу Либия. В официалните задачи на мисията влизат борба с незаконния оръжеен трафик, принос към противодействието на петролна контрабанда, събиране на информация за трафика на хора, морска ситуационна осведоменост и подпомагане на либийски институции.
Данните на Европейската служба за външна дейност показват, че от началото на мисията IRINI е извършила 33 качвания и инспекции на подозрителни кораби. В три случая са изземвани товари, оценени като нарушение на оръжейното ембарго, а корабите са отклонявани към пристанища на държави от ЕС.
Разликата сега е, че Калас вече свързва операцията и с руския „сенчест флот“. Това е новият политически момент — мисия, изградена около Либия и морската сигурност в Средиземно море, започва да се използва и като инструмент за натиск върху руските петролни маршрути.
За това говори и друго нейно изказване при пристигането ѝ в Никозия, в което Калас посочва, че операция IRINI е променила правилата си за действие и вече е започнала да се качва на борда на кораби, става ясно от стенограмата на Европейската служба за външна дейност.
Чл. 110 от UNCLOS: кога военен кораб може да се качи на борда
Терминът „сенчест флот“ не е самостоятелна категория в международното морско право. Той описва мрежа от танкери, които според западните държави помагат на Русия да изнася петрол въпреки санкциите и ценовите ограничения. Обикновено става дума за по-стари кораби, със сложна собственост, честа смяна на флагове, неясна застраховка, изключване на системите за проследяване или съмнения за фалшива регистрация.
Но самият факт, че един кораб е наричан част от „сенчестия флот“, не е достатъчен за автоматично задържане в открито море.
Точно тук идва ключовият въпрос: ако корабът е валидно регистриран под флага на определена държава, чужда военноморска сила по принцип няма право да го спира, претърсва или задържа произволно в международни води. Основният принцип на Конвенцията на ООН по морско право е, че корабите в открито море са под юрисдикцията на държавата, чийто флаг носят.
Затова ЕС трябва да стъпи върху по-конкретно основание. И най-важното такова основание е подозрението, че даден кораб е без националност, плава под фалшив флаг или злоупотребява с регистрацията си.
Правната врата за тези действия е чл. 110 от Конвенцията на ООН по морско право, известен като „право на посещение“ или right of visit. Той позволява на военен кораб в открито море да спре и провери чужд кораб, но само при определени основания — например подозрение за пиратство, търговия с роби, незаконно излъчване, липса на националност или ситуация, при която корабът реално е със същата националност като военния кораб, въпреки че плава под чужд флаг.
В контекста на руския „сенчест флот“ най-важни са две хипотези: кораб без валидна националност и кораб, който лъжливо твърди, че плава под определен флаг. Затова юридическата логика на ЕС изглежда следната: не се спира кораб просто защото превозва руски петрол, а защото има подозрение, че той злоупотребява с флага си, няма валидна регистрация или прикрива реалния си статут. Това обяснява защо при MV NELSA и MV ONEIROI публично се говори именно за проверка на флага, а не за директно изземване на кораба и товара.
Проверка, задържане, изземване: трите различни правни режима
Точно тук трябва да се направи най-важното разграничение.
Качването на борда за проверка на флага може да бъде юридически защитимо, ако има разумно подозрение, че корабът е без националност или използва фалшив флаг. Това не означава автоматично право за конфискация.
Задържането е по-тежка мярка. То предполага, че корабът временно е възпрепятстван да продължи курса си, отклонен е за допълнителна проверка или е поставен под контрола на властите. За това трябва да има по-солидно основание — например доказана липса на валиден флаг, документи с несъответствия, нарушение на конкретен санкционен режим, решение на компетентен орган или действие в териториални води/пристанище, където държавата има по-широка юрисдикция.
Изземването е още по-сериозна стъпка. То предполага фактическо отнемане на кораба, товара или и двете. В открито море това е най-рисковата правна зона. Ако корабът е валидно регистриран под чужд флаг и няма изрично основание по международното право, съгласие на държавата на флага или друг приложим правен режим, изземването може да бъде оспорено като нарушение на свободата на корабоплаване и юрисдикцията на държавата на флага.
Такава е и една от ключовите критики в правен анализ на NCLOS Blog, според който едностранните санкции сами по себе си не могат да бъдат основание за упражняване на юрисдикция върху кораб в открито море, а дори при кораб без националност UNCLOS изрично говори за качване и проверка, но не дава автоматично пълна юрисдикция за последващи действия.
Затова думите на Калас трябва да бъдат четени внимателно. Когато тя казва, че „всеки иззет, задържан или възпрепятстван кораб“ означава по-малко приходи за Русия, това е политическо послание за целта на ЕС. Но от гледна точка на морското право всяка от тези мерки изисква различно основание.
С други думи: Калас очертава политическата амбиция, но правната рамка не позволява всяка такава мярка да се прилага автоматично срещу всеки танкер с руски петрол.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
