Срещата на върха на НАТО на 7 и 8 юли се превърна в рязък обрат за Доналд Тръмп. Американският президент пристигна, след като неотдавна беше определил Алианса като „хартиен тигър“, заплашваше да изтегли американските сили от Европа и продължаваше да говори за присъединяване на Гренландия. Напусна форума с уверения за „любов“ и „единство“ в НАТО и с похвали към държавите членки за готовността им да отделят все повече средства за отбрана.
сн: NATO
Според британския журналист Кит Кларенберг тази промяна не е просто резултат от решенията, взети на срещата. В публикация на своя сайт той разглежда НАТО като ключов инструмент, чрез който Великобритания се опитва да запази военното и политическото присъствие на САЩ в Европа и Западна Азия, а чрез него – и собственото си глобално влияние.
Кларенберг основава анализа си на изтекли документи от март 2021 г., чийто автор е Крис Донъли – дългогодишен британски експерт по военно разузнаване и съветник на Министерството на отбраната. Донъли е свързван с разширяването на НАТО към държавите от бившия Варшавски договор, Съветския съюз и Югославия през 90-те години, а през последните години участва в обсъждането на британската стратегия спрямо войната в Украйна. Документите показват как в британските стратегически среди се възприема връзката между НАТО, американската военна мощ и международното положение на Обединеното кралство.
НАТО като инструмент за запазване на американския интерес
Според Донъли британската сигурност продължава да зависи в голяма степен от „американската военна мощ“. Съчетана с достъпа до глобалната разузнавателна мрежа на Вашингтон, тя „поддържа собственото ни положение в света“.
От британска гледна точка значението на НАТО не се изчерпва със способността му да организира колективна отбрана. Не по-малко важни са „политическата солидарност между държавите членки“ и постоянните политически и военни механизми, чрез които те си сътрудничат помежду си и с партньорски страни.
Особено ценна е оперативната съвместимост между различните национални армии. Донъли я определя едновременно като политически и военен актив, който позволява на държави с различни политически и отбранителни системи да действат заедно, включително при сложни и напрегнати военни операции.
Така НАТО се превръща, по думите му, в „ръководена от цивилни политическа организация, чийто основен инструмент е въоръжената сила“. Кларенберг вижда в тези механизми възможност Алиансът да оказва дълбоко, но невинаги видимо влияние върху правителствата, военните структури, службите за сигурност, разузнавателните агенции и полицията на своите членове.
Според неговата интерпретация подобна мрежа от политически механизми позволява отделни държави да бъдат насочвани към определени политики и действия дори когато за тях няма достатъчна обществена подкрепа или когато те могат да противоречат на националните им интереси.
„Без Съединените щати няма НАТО“, пише Донъли. Затова основната задача е Вашингтон да остане заинтересован от Алианса и съответно – от Европа. За целта американската страна трябва да вижда възвръщаемост от своята „все още много голяма и непропорционална инвестиция“.
Кларенберг свързва този принцип с резултатите от срещата на върха през 2026 г., след която европейските лидери се ангажираха да изразходват десетки милиарди за произведена в САЩ военна техника за Украйна през настоящата и следващата година. Според автора това предлага на Вашингтон именно онази възвръщаемост, която може да задържи американското внимание върху Европа.
Великобритания обаче разполага и с други начини да поддържа американското присъствие и да извлича политически ползи от него.
„Специалните отношения“ като постоянна бартерна сделка
Крис Донъли; стоп кадър: YouTube/The Institute for Statecraft
Донъли разглежда подробно т.нар. специални отношения между Лондон и Вашингтон – политическия, военния, разузнавателния и стратегическия съюз, оформил се през Втората световна война. Според него тази връзка още от самото начало се е основавала върху способността на Великобритания да предоставя на Съединените щати нещо, което те не могат да създадат или осигурят сами. Исторически британският принос се е изразявал в натрупан опит и познания, разузнавателна информация и анализ, техническа експертиза, научни разработки и идеи, както и практически опит от ситуации, с които САЩ все още не са се сблъсквали. Лондон е предоставял също политическа и военна подкрепа, когато тя е обслужвала американските интереси и е помагала на Вашингтон да постигне целите си по света. Методите са се променяли през годините, но основният принцип е останал същият, посочва Кларенберг.
„Способността да предоставим нещо, което САЩ искат и от което се нуждаят, продължава да бъде единственият надежден начин да получим американското уважение и да запазим „специалните отношения“, пише Донъли.
Днес това означава Великобритания да предлага услуги и възможности, които помагат на Съединените щати да запазят международното си положение, да защитават интересите си и да гарантират икономическото си благосъстояние. Ако Лондон продължи да предоставя нещо полезно и трудно заменимо, Вашингтон ще бъде готов да отвръща „много щедро“, смята британският стратег.
Донъли описва отношенията не като равнопоставен обмен, нито като обикновена сделка с ясна цена, а като постоянен бартер. Ако САЩ могат просто да закупят липсващата им услуга или експертиза на световния пазар, тогава самата основа на „специалните отношения“ изчезва.
Какво Великобритания предлага на САЩ в замяна
Сред факторите, които исторически са придавали стойност на Великобритания, той посочва готовността ѝ да изпраща значителни и боеспособни военни контингенти в подкрепа на американски операции, да споделя човешките загуби и да приема американски сили на своя територия и в отвъдморските си владения.
Лондон може да подкрепя американската политика и чрез икономическо влияние, дипломатически позиции, киберспособности, участие в изграждането на държавни институции и хуманитарни операции.
Кларенберг припомня и изтеклите чрез Едуард Сноудън документи, според които британската служба за електронно разузнаване GCHQ е съзнавала необходимостта да „поема своя дял“ и видимо да доказва полезността си пред американската Агенция за национална сигурност. В замяна британската страна получава достъп до значително американско финансиране и широки възможности за разузнавателни операции в чужбина.
„Тежестта за поддържане на специалните отношения пада основно върху Великобритания“, заключава Донъли. Според него САЩ също биха загубили нещо при евентуален разпад на съюза, но последиците биха били много по-слабо забележими за Вашингтон, отколкото за Лондон.
Затова „специалните отношения“ не могат да бъдат разглеждани като постоянни или гарантирани. Те трябва непрекъснато да бъдат поддържани, обновявани и доказвани.
В документите Донъли изразява тревога, че през последните години британската полезност за американската глобална стратегия е намаляла. Сред причините той посочва незадоволителното представяне на британската армия в Ирак и Афганистан, отслабването на разузнавателните способности и впечатлението сред САЩ и останалите съюзници, че Лондон вече не инвестира достатъчно в отбраната.
Това поставя под въпрос способността на Великобритания да играе водещата роля, която някога е имала в Европа – както при провеждането на операции, така и при разработването на военни технологии и концепции.
Донъли признава, че страната му някога е била сред водещите центрове за военно планиране, но вече е загубила част от това предимство. Като пример той посочва, че британците вече не са в позиция да обучават американците как най-добре да провеждат операции срещу бунтовнически движения.
Украйна върна вниманието на Вашингтон към Европа
Допълнителен натиск върху отношенията оказва стратегическото пренасочване на САЩ към Китай, започнало при Барак Обама през 2011 г. Политиката, известна като „завой към Тихия океан“, е продължена с различна интензивност и от следващите администрации.
Донъли отбелязва със задоволство, че конфликтите в Украйна и Сирия частично са възстановили американския интерес към Европа и Западна Азия. Русия вече не може да бъде пренебрегвана от Вашингтон, но според него към момента на написването на документите процесът все още не е бил завършен.
Кларенберг поставя тези разсъждения в контекста на по-ранната дейност на Донъли. При изслушване пред комисията по отбрана на британския парламент през юли 2014 г. той предлага Великобритания да разположи постоянни сили в Балтийския регион. Те трябва да провеждат учения близо до руската граница и да действат като своеобразен „спусък“, който да възпира Москва.
За Донъли британското лидерство в подобна инициатива би насърчило Съединените щати да обърнат повече внимание на НАТО и да засилят подкрепата си за организацията. Великобритания имала „важна роля“ в по-дълбокото ангажиране на американците, чието внимание по това време било насочено извън Европа.
От британските инструктори до американските оръжия
Впоследствие Лондон изпраща хиляди военнослужещи по източния фланг на НАТО и поема водеща роля в обучението на украинските сили. Кларенберг посочва, че в програмите са участвали и формирования като батальона „Азов“, известен с крайнодесните възгледи на част от своите основатели и членове.
По това време администрацията на Обама все още следва политика за избягване на пряка ескалация с Москва. Вашингтон отказва да доставя смъртоносни оръжия и ограничава военната помощ за Киев.
В публикация на Kyiv Post от февруари 2015 г., посветена на британската тренировъчна програма, Донъли е цитиран да казва, че това е „точно помощта, от която Украйна се нуждае“, тъй като британската армия разполага със значителен оперативен опит и добра репутация.
Само няколко месеца по-късно, през юли 2015 г., САЩ обявяват, че също ще започнат официално да обучават украинската армия. Американският Държавен департамент тогава настоява, че става дума единствено за обучение на малки подразделения с цел укрепване на вътрешните отбранителни способности на Украйна. Вашингтон подчертава, че продължава да се съсредоточава върху несмъртоносната помощ и не планира промяна на тази политика.
Това се променя през декември 2017 г., когато при първия мандат на Доналд Тръмп САЩ разрешават доставката на въоръжение за Киев. Според Кларенберг решението е част от поредица действия, които постепенно повишават напрежението между Вашингтон и Москва и насочват Украйна към все по-открита военна конфронтация с Русия.
Авторът разглежда последната среща на НАТО и последвалите американски ангажименти за подпомагане на украинското производство на дронове и ракети за системите Patriot като доказателство, че тази стратегия вече е постигнала своята цел.
Американското внимание отново е трайно насочено към Европа, заключава Кит Кларенберг. А това положение вероятно ще се запази поне докато продължава войната в Украйна – конфликт, който според него позволява на Великобритания едновременно да задържа Съединените щати на континента и да поддържа собствената си международна роля.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
