След разпадането на Съветския съюз Източна Европа стана арена на борба за национална идентичност. Но докато повечето посткомунистически държави се опитаха да я изградят чрез етнически и културни корени, в Молдова този процес бе насочен в друга посока — към нов модел, вдъхновен и активно подкрепен от Германия. Според полския анализатор Роналд Ласецки Берлин не просто насърчава европейската интеграция на Молдова, а фактически формира нейната съвременна идентичност — като „гражданска“, а не етническа нация, пише той в статия за Myśl Polska.
Спорът за езика и историята
В най-новото преброяване от 2024 г. почти половината от гражданите (49,2%) посочват „молдовски“ като роден език, въпреки че през март 2023 г. парламентът официално прие, че държавният език е „румънски“. Сходно е и с учебните програми, където дисциплината „История на Молдова“ бе заменена с „История на румънците“. Този спор, посочва Ласецки, отразява по-дълбок конфликт между три основни концепции за молдовската идентичност.
Първата е т.нар. „молдовска теория“, развита още по съветско време. Тя твърди, че молдовците са отделен етнос, формиран от смесването на латинизираните дако-бесарабски племена със славянски елементи от северния бряг на Днестър. Нейни поддръжници са бившите президенти Владимир Воронин и Игор Додон, както и историкът Василе Стати, автор на „Молдовско-румънски речник“.
Втората концепция – „един народ, две държави“ – възниква в края на 80-те като либерален проект, отхвърлящ етническата самобитност на молдовците, но признаващ тяхната държавност. От нея произлиза и третата, радикализирана версия – „един народ, една държава“, която цели обединение с Румъния, т.нар. Unirea.
Как Берлин пренаписа дебата за идентичността на Молдова
Според Роналд Ласецки молдовската идентичност през последните години е била преначертана под силното влияние на Германия. През 2018 г. по инициатива на германското външно министерство е изготвено 50-странично меморандумно ръководство за Кишинев, озаглавено „Укрепване на социалната сплотеност и колективната идентичност на Молдова“. То призовава властите да заменят етническия подход с граждански – идеята, че молдовската нация съществува единствено чрез самото съществуване на държавата.
Този документ предизвиква остра реакция както от социалистическата опозиция, която го нарича „кръстоносно вмешателство“, така и от румънофилските среди, за които той подкопава идеята за културна и историческа общност с Букурещ.
По време на управлението на Ангела Меркел Берлин поддържа Молдова в т.нар. „сива зона“ между Русия и Запада. Но след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., Германия решава да запълни политическия вакуум в региона, като активно подкрепя европейската интеграция на Молдова – обаче при запазване на нейната отделна идентичност.
Мая Санду и „гражданският молдовизъм“
Германия инвестира значителни средства – около 270 млн. евро – чрез програми на GIZ (Германско дружество за международно сътрудничество), за да подкрепи управлението на президента Мая Санду и нейната партия PAS. Според Ласецки политическият проект на Санду е пряко продължение на германското виждане от 2018 г. – националната идентичност да се дефинира не чрез етнос и език, а чрез институции, конституция и гражданство.
Символично това се проявява в промяната на езиковото наименование и в празничните дати – например преминаването на честването на края на Втората световна война от 9 на 8 май, както и официалното въвеждане на „Деня на Европа“.
Авторът подчертава, че за Берлин този модел е по-удобен за управление – „по-малки и неутвърдени идентичности се манипулират по-лесно“.
Между Брюксел и Бесарабия
Днес Кишинев е осеян с флагове на ЕС, а интеграцията с Брюксел се представя като част от самото национално самосъзнание. Но, както посочва Ласецки, в най-бедната държава на континента гражданският патриотизъм трудно пуска корени – всяка година около 130 хиляди души напускат страната.
Според проучване на IMAS, цитирано от автора, 57% от анкетираните свързват Мая Санду с „европейска интеграция“, но само 4% – със „суверенитет“. Почти половината не смятат, че членството в ЕС отговаря на националния интерес.
Избори под външен контрол
Ласецки отбелязва, че решаваща роля в последните избори и референдума за ЕС е изиграла молдовската диаспора на Запад, която разполага със стотици изборни секции и възможност за дистанционно гласуване. В Русия – където живеят около половин милион молдовци – са открити само две секции. Така, по думите му, „съдбата на Молдова ще се решава от емиграцията, възпитана в либералната и антируска парадигма“.
Вижте още – Изборите в „демократична“ Молдова: победа сред скандали
Паралелно с това, централната избирателна комисия ограничава участието на гласоподаватели от Приднестровието и изключва няколко опозиционни партии под предлог за „намеса на Москва“.
Либералната система без алтернатива
За Ласецки тези събития са пример за „затварянето“ на либералния модел, който вече не търпи вътрешна опозиция. Той вижда аналогия с отмяната на президентските избори в Румъния през 2024 г. и забраната за участие в избори на Марин Льо Пен във Франция през 2025 г.
„Днешна Германия не е тази от Бисмарк, а лаборатория на западния либерализъм“, пише Ласецки. „Тя не е окупирана от либерализма, а самата се е превърнала в негов източник.“
Според него молдовският случай е част от по-широк процес на геополитическо изместване, при което Русия губи влияние, а Западът консолидира периферията на бившия СССР чрез идеологическа, а не военна доминация.
Роналд Ласецки обобщава, че германският проект за „нов молдовски национализъм“ може и да изглежда успешен на повърхността, но липсва реална обществена основа. В страна, където почти всеки десети живее в чужбина, а половината не вярват в смисъла на европейската интеграция, идеята за гражданска нация остава политически експеримент – не консенсус.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
