Италианското правителство планира да ограничи част от военните разходи и да насочи повече средства към енергийна политика и социална подкрепа, пише полското издание Do Rzeczy. Според публикацията премиерът Джорджа Мелони е подчертала, че приоритет за Рим остават енергийната сигурност и защитата на гражданите от последиците на икономическата криза.
От 14,9 млрд. евро, които Италия е резервирала по европейската програма SAFE, Рим възнамерява да поиска само между 4 и 5 млрд. евро, посочва Do Rzeczy. Това е сумата, която според италианските власти е необходима за покриване на проектите, по които вече има подписани договори.
Темата не е просто технически спор за размера на един европейски заем. Решението на Рим се вписва в по-широк сблъсък между натиска за превъоръжаване в Европа, ангажиментите към НАТО и растящите вътрешни разходи, свързани с енергията, индустрията и социалната подкрепа.
Мелони търси „баланс“ между НАТО, ЕС и италианците
Антонио Таяни
Тази посока е била очертана от премиера Джорджа Мелони и външния министър Антонио Таяни, отбелязва Do Rzeczy. Правителството е решило да следва линия „в името на баланса“, докато очаква резултата от преговорите с Европейската комисия за по-голяма гъвкавост при разходите. Тази гъвкавост според Рим е необходима за справяне с поскъпващата енергия.
„В SAFE ще поискаме по-малко от предвидените 15 млрд. евро. (…) Трябва да изпълним определени ангажименти към НАТО, но това не е моментът да посягаме към този кредит в такъв мащаб. Разчитаме поне на частично положителен отговор. Борим се, надяваме се на известно отваряне“, заявява Таяни, цитиран от Do Rzeczy.
Мелони също защити решението с аргумента, че държавата не може да говори на гражданите си само за отбрана, когато те са изправени пред икономически натиск.
„Не можем да казваме на гражданите, че парите са само за отбрана. (…) Ако в условията на кризи не успеем да дадем отговор на гражданите и предприятията, рискуваме в тази страна вече да няма какво да защитаваме. Затова трябва да се търси баланс“, заявява италианският премиер, цитирана от полското издание.
Рим вече предупреди Брюксел: без гъвкавост за енергия няма пълен заем
Според Reuters спорът между Рим и Брюксел има предистория. Още през май Мелони е предупредила председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че Италия може да се откаже от участие в SAFE, ако не получи по-гъвкави бюджетни правила за разходи, свързани с енергийната криза.
Европейската комисия обаче е дала хладен отговор на италианското искане, посочва Reuters. Според Брюксел държавите членки трябва първо да използват вече наличните европейски инструменти и фондове, за да смекчат ефектите от кризата в Близкия изток.
Euronews също потвърждава, че Италия вече не планира да използва целия предвиден ресурс от 14,9 млрд. евро по SAFE. Според изданието Рим разглежда крайния срок 31 май за подаване на проектите като необвързващ и очаква отговор от Европейската комисия по искането на Мелони за повече бюджетна гъвкавост.
Вътрешно напрежение: военният министър иска SAFE, Мелони натиска спирачката
Гуидо Крозето
Решението не е безспорно и в рамките на италианския кабинет. Reuters посочва, че министърът на отбраната Гуидо Крозето е защитил участието на Италия в SAFE и е заявил, че достъпът до този инструмент остава „абсолютно необходим“ за отбранителния сектор.
Това поставя Мелони в сложна политическа позиция. От една страна, Италия трябва да изпълнява ангажиментите си към НАТО и да участва в европейските усилия за укрепване на отбраната. От друга — правителството трябва да обясни на избирателите защо поема нови заеми за оръжия, докато домакинствата и бизнесът са под натиск от по-високи цени на енергията.
Именно тук е политическата тежест на италианския ход. SAFE не е безвъзмездно финансиране, а заем. Затова въпросът за Рим не е дали да вземе „европейски пари“, а дали да поеме допълнителен дълг в момент, когато икономиката вече е под натиск.
Ормузкият проток и цената на енергията: защо Италия се колебае
Според Do Rzeczy Италия усеща последиците от глобалната криза, предизвикана от войната на САЩ и Израел с Иран и затварянето на Ормузкия проток.
Международната енергийна агенция посочва, че през Ормузкия проток през 2025 г. са преминавали около 25% от световната морска търговия с петрол. През същия маршрут са преминали и над 110 млрд. куб. м втечнен природен газ, като почти целият LNG износ на Катар и Обединените арабски емирства зависи от този коридор.
Това е особено чувствително за Италия, защото страната е силно зависима от вносна енергия. Reuters отбелязва, че Рим е особено уязвим при сътресения в доставките, а Мелони вече настоява енергийните разходи да бъдат третирани с подобна бюджетна гъвкавост, каквато ЕС допуска за отбраната и сигурността.
UNCTAD предупреждава, че смущенията около Ормузкия проток не засягат само цените на петрола и газа. Те се отразяват и върху морския транспорт, застраховките, торовете и потенциално върху цените на храните. Това превръща енергийната криза в по-широк социален и икономически проблем — точно аргумента, върху който стъпва Мелони.
SAFE не е подарък, а нов дълг за превъоръжаване
SAFE, или Security Action for Europe, е програма на Европейския съюз, създадена с цел да увеличи сигурността на държавите членки на фона на растящото геополитическо напрежение и войната в Украйна. Инициативата трябва да подпомогне развитието на европейската отбранителна индустрия и да засили военните способности на страните от ЕС.
Вижте още – Берлин към Париж: Режете социални разходи, за да има за отбрана
Официално SAFE е инструмент за заеми, а не за безвъзмездни средства. Европейската комисия описва механизма като финансова подкрепа до 150 млрд. евро под формата на дългосрочни заеми за държавите членки, които искат помощ за инвестиции в отбранителни способности.
Този детайл е важен, защото обяснява защо Италия е предпазлива. Отказът от част от средствата не означава отказ от „подарени“ пари, а ограничаване на дълг, който ще трябва да бъде връщан. В момент на енергийна криза и натиск върху публичните финанси това се превръща в политически и бюджетен избор.
Къде е България: до 3,26 млрд. евро по военния заем
България също е сред държавите, включени в първата вълна на SAFE. По данни на Съвета на ЕС максималният размер на заема за страната е 3,2617 млрд. евро, а предвиденото авансово плащане е 489,255 млн. евро.
Това поставя София далеч под най-големите получатели като Полша, Румъния и Италия, но все пак в групата на държавите, които участват в механизма с многомилиарден ресурс за отбранителни инвестиции. Формулировката обаче е важна: България може да получи заем до този размер, а не безвъзмездно финансиране.
Италия засега е изключение, но спорът в ЕС тепърва започва
Засега не се очертава друг толкова ясен публичен случай на държава, която вече има голямо разпределение по SAFE, но политически сигнализира, че ще използва само ограничена част от него.
Има обаче държави, които още от самото начало участват с по-малки суми. По данни на Съвета на ЕС Дания е с максимален заем от 46,8 млн. евро, Гърция — с 787,7 млн. евро, Испания — с 1 млрд. евро, Финландия — също с 1 млрд. евро, а Хърватия — с 1,7 млрд. евро. Това не е отстъпление от вече заявен голям мащаб, а по-ограничено участие по самия механизъм.
Други държави, включително Германия, изобщо не са поискали средства по SAFE, отбелязва Euronews.
Вижте и това – Германия на ръба на фалит, но ускорява превъоръжаването
Италианската позиция показва, че европейското превъоръжаване вече не е само въпрос на геополитика, а и на вътрешна социална поносимост. Ако Брюксел настоява държавите да харчат повече за отбрана, правителствата ще трябва да обяснят защо същата извънредна логика не важи за енергийните сметки, индустрията и покупателната способност на гражданите.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
