България не страда от липса на пари, а от липса на политика – това е в основата на критиките, които Цончо Ганев и „Възраждане“ отправят към начина, по който се управляват публичните финанси. Според тях бюджетът отдавна е престанал да бъде инструмент за развитие и се е превърнал в счетоводно упражнение, при което разходите диктуват всичко, а приходите просто се „напасват“ – дори когато това няма връзка с икономическата реалност.
Бюджет без логика: разходи първо, приходи после
В този модел държавата не инвестира – тя харчи. А разликата, по думите на представители на формацията, вече се вижда ясно: недовършени проекти, хронично неизпълнени инвестиционни програми и инфраструктура, която изостава с години. ВиК системата, енергетиката и пътната мрежа са само най-видимите примери за това как бюджетът се използва като буфер, а не като двигател.
Според Ганев проблемът не е просто технически, а структурен. Първо се разпределят средствата, после се търси оправдание за тях – често под формата на нереалистични приходи. В крайна сметка, както посочват от „Възраждане“, голяма част от инвестиционните намерения остават на хартия, а реалното изпълнение рядко надхвърля 60–70%.
Инвестиции само на хартия: защо инфраструктурата изостава
Сходна картина, по тяхна оценка, се наблюдава и на местно ниво. Общинските бюджети следват същата логика – приоритет е усвояването на средства в рамките на отчетния период, а не ефектът от тях върху икономиката. Така публичните разходи често се превръщат в самоцел, вместо в инструмент за растеж.
На този фон от „Възраждане“ поставят акцент върху необходимостта от връщане към по-строга фискална дисциплина – с ограничен дефицит и ясно разграничение между разходи за потребление и разходи за инвестиции. Според тях бюджетът трябва да финансира преди всичко проекти, които носят дългосрочна добавена стойност, а не краткосрочни ефекти.
Плосък данък и неравенства: нуждата от промяна
Особено критичен е тонът им по отношение на данъчната система. След години на плоско облагане, което според тях е изчерпало потенциала си, се поставя въпросът за по-„солидарен“ модел. Идеята е най-ниските доходи да бъдат освободени от данък, докато най-високите – особено тези, които не произтичат от труд – да бъдат обложени по-високо.
Аргументът е ясен: България остава сред страните с най-високо неравенство в ЕС, а настоящата данъчна рамка не адресира този проблем. В тази логика се вписват и по-широките предложения за диференцирано облагане – както по отношение на доходите, така и по сектори.
Данъчни промени и свръхпечалби: каква роля за държавата
В изказванията на Ганев и представители на „Възраждане“ ясно се откроява и тезата, че държавата трябва активно да използва данъчната политика като инструмент – да насърчава едни дейности и да ограничава други. Като пример се посочват сектори като хазарта, бързите кредити, енергетиката и банковия сектор, които според тях акумулират значителни печалби без съответен принос към обществото.
В този контекст се появяват и по-конкретни идеи – премахване на ДДС върху основни стоки като храни, лекарства, книги и учебници, както и по-гъвкав подход към данъчните ставки според икономическата дейност. Обсъждат се и стимули за инвестиции в научно-развойна дейност, както и облекчения за малкия бизнес чрез по-висок праг за регистрация по ДДС.
Отделно внимание се обръща и на ефективността на приходната администрация. Предлага се обединяване на НАП и митниците в единна структура, както и въвеждане на допълнително облагане на т.нар. „свръхпечалби“ в определени сектори.
Като цяло, позицията на Цончо Ганев и „Възраждане“ може да се обобщи като опит за преосмисляне на ролята на държавата в икономиката – от пасивен разпределител на средства към активен фактор, който задава посока. Дали подобен модел е приложим в български условия остава въпрос на политически дебат, но критиката към сегашния подход е формулирана ясно: без стратегия, дори и най-големият бюджет остава просто сбор от числа.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
