България ще участва във финансирането на Украйна с над 1 млрд. лева, по информация на политици, като част от общоевропейски заем – решение, което на ниво ЕС се представя като спешна подкрепа, но в София предизвика остър спор за цената, рисковете и това кой в крайна сметка ще плати сметката.
ЕС одобри заем за Украйна, гарантиран от бюджета
Европейските лидери постигнаха тази нощ споразумение за отпускане на безлихвен заем за Украйна в размер на 90 млрд. евро, който ще бъде гарантиран от бюджета на ЕС, вместо средствата да бъдат осигурени чрез пряко използване на замразените руски активи. Решението беше взето след продължили с часове преговори на срещата на върха в Брюксел и бе обявено официално от председателя на Европейския съвет Антониу Коща, предаде БТА.
„Днес одобрихме решение да предоставим 90 млрд. евро на Украйна“, заяви Коща, като уточни, че заемът ще бъде спешна мярка, обезпечена от бюджета на ЕС. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поясни, че средствата ще бъдат набрани от международните финансови пазари по процедурата за засилено сътрудничество. В схемата ще участват само държавите членки, които изрично заявят желание, като останалите ще могат да се присъединят по-късно.
Паралелно с това ЕС запази възможността да работи по т.нар. репарационен заем, обезпечен със средства от замразените руски активи. Този вариант обаче засега се оказва трудно приложим, най-вече заради позицията на Белгия, където в депозитара Euroclear се съхранява по-голямата част от тези средства – около 185 млрд. евро от общо приблизително 210 млрд. евро замразени руски активи в ЕС. Белгийските власти предупреждават за сериозни финансови и правни рискове при евентуално използване на тези активи.
Германският канцлер Фридрих Мерц определи постигнатото споразумение като „добра новина за Украйна и лоша новина за Русия“. Белгийският премиер Барт Де Вевер заяви, че с избрания подход ЕС е избегнал вътрешно разделение. Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас подчерта, че европейските държави не могат да си позволят провал във финансирането на Украйна през следващите години.
Костадин Костадинов: заемът няма да бъде върнат
Решението на европейско ниво предизвика остра реакция в българския парламент. В декларация от трибуната лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че България ще участва в схемата с между 1 и 1,2 млрд. лева, които по думите му на практика представляват разход, а не реален заем.
Костадинов подчерта, че възстановяването на средствата е обвързано с две условия – Русия да плати репарации след края на войната или замразените руски активи да бъдат конфискувани. Според него и двата сценария са нереалистични, което означава, че парите няма да бъдат върнати. В този смисъл, по думите му, заемът се превръща в „подарък“, финансиран от българската държава.
Той постави и въпроса кой е упълномощил правителството да поеме подобен ангажимент, като оспори легитимността му да взема решения с дългосрочни последици за публичните финанси. Лидерът на „Възраждане“ обяви, че формацията ще внесе проект на решение за отмяна на участието на България, след като Народното събрание възобнови работа.
Дупка в бюджета и сметката за данъкоплатците
В изказването си Костадинов акцентира върху състоянието на държавните финанси, като припомни, че в бюджета вече са заложени около 19 млрд. лева нов държавен дълг. По думите му допълнителното участие в заема за Украйна ще увеличи още повече задлъжнялостта и ще се отрази пряко върху българските граждани.
Според него средствата ще бъдат платени от данъкоплатците – пенсионери, работещи и всички, които внасят данъци в бюджета – чрез по-висок дълг и бъдещи фискални ограничения. Така, по тази логика, формално „безлихвеният“ заем се превръща в реален финансов товар за страната, без ясна гаранция за възстановяване на средствата.
Чехия, Словакия и Унгария отказват участие
Костадинов изтъкна и факта, че има държави в ЕС, които са заявили, че няма да участват финансово в схемата. Чехия, Словакия и Унгария дадоха съгласие планът да не бъде блокиран, но при условие че той няма отражение върху техните национални бюджети. Така ЕС ще действа чрез засилено сътрудничество, без прякото участие на тези страни.
Вижте още – Чехия и Словакия спират пари и оръжия за Украйна
Лидерът на „Възраждане“ настоя България да последва този пример и да откаже да поема допълнителен финансов ангажимент. По думите му решението за участие в заема задълбочава вътрешнополитическия спор и поставя под въпрос приоритета на националния интерес.
Така, докато в Брюксел заемът за Украйна се представя като необходим компромис за запазване на стабилността и единството на ЕС, в България той се превърна в символ на сблъсъка между европейската солидарност и опасенията за нарастващ дълг, бюджетен дефицит и реалната цена, която ще бъде платена от българските данъкоплатци.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
