Елон Мъск реагира остро на решението на Европейската комисия да наложи глоба от €120 млн. на платформата X по правилата на Digital Services Act (DSA). Според публикация на ZeroHedge предприемачът определя действията на Брюксел като политически мотивирани и насочени към ограничаване на свободата на словото онлайн.
Позицията на Мъск идва на фона на първата официална санкция по новия европейски режим за регулиране на големите платформи, който изисква по-строги мерки срещу дезинформация, прозрачност и достъп до данни.
Глобата на ЕС по DSA
В последните дни Мъск публикува серия от коментари, в които оспорва справедливостта на глобата. Той подчертава, че Meta разполага със собствена платформа за верификация, сходна на системата на X, но не е подложена на подобна санкция. Според ZeroHedge предприемачът вижда в това пример за различно третиране на компании, които имат по-строги политики за модериране, в сравнение с X.
Pretty much https://t.co/0hspV4roFj
— Elon Musk (@elonmusk) December 7, 2025
В реакциите си Мъск поставя въпроса дали европейските институции не наказват именно усилията му да превърне платформата в пространство за по-свободен дебат. Той припомня, че е придобил Twitter (днес X), защото е смятал, че големите онлайн услуги действат „в пълен синхрон“ и цензурират съдържание, което не се вписва в доминиращите медийни разкази.
Вижте и това – Мъск срещу Wikipedia: старт на консервативната Grokipedia
Мъск оспорва санкцията
Според анализа на ZeroHedge глобата не е изолиран случай, а част от по-широк сблъсък между Мъск и Брюксел. Публикацията припомня по-ранни предупреждения на еврокомисари, че платформата трябва да приеме значително по-строги правила за модериране, включително писмото на Тиери Бретон от октомври 2023 г. относно съдържанието за конфликта в Газа.
По това време Мъск публично поиска конкретни примери за нарушения, но Европейската комисия не публикува списък с конкретни постове или профили. Според ZeroHedge това е пример за липса на прозрачност, който подхранва спора между двете страни.
Спорът за цензура и модерация
Публикацията поставя акцент и върху други европейски инициативи, които според критиците разширяват правомощията на регулаторите върху онлайн съдържанието. Сред тях е предложението за т.нар. Chat Control, което предвижда механизми за сканиране на криптирани съобщения с цел борба със сексуалната експлоатация на деца. Според експерти, цитирани от ZeroHedge, подобна мярка крие сериозни рискове за поверителността и би могла да създаде „задни вратички“ за достъп до лични комуникации.
Вижте още – ЕС рестартира Chat Control: тайният план за следене?
Следва и натискът върху държавите членки да въведат национални координатори по DSA и санкционни режими. За критиците това е знак за модел на регулация, който може да насърчи свръхцензура и опити за контрол върху политически чувствителни теми.
Политическият отзвук в САЩ
Случаят е провокирал критики и отвъд Атлантика. Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс коментира в X, че ЕС „трябва да защитава свободата на словото, а не да атакува американски компании“. Публикацията припомня и по-стари негови изказвания, в които той критикува европейски лидери за ограничаване на гражданските свободи и за липса на прозрачност по ключови обществени въпроси.
Какво предстои за X
Според решението на Европейската комисия платформата разполага с 60 дни да представи решения на посочените проблеми и 90 дни да ги приложи. Ако не изпълни изискванията, Комисията може да наложи нови финансови санкции — до 6% от годишния глобален оборот.
ZeroHedge заключава, че настоящата глоба вероятно е първа стъпка в по-дълъг процес на конфликти между ЕС и технологичните платформи, които не са склонни да адаптират политиките си според европейските регулации.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
