Германската индустрия се намира в най-тежката си криза от края на Втората световна война, а признаци за скорошно стабилизиране засега няма. През последните години промишлените предприятия в страната са съкратили повече от 400 000 работни места, като загубата на заетост продължава с ускорени темпове, пише Augsburger Allgemeine.
„Всеки месец губим още 15 000 работни места в индустрията и не се очертава достигане на дъното“, заявява пред германското издание икономистът Енцо Вебер. Той е ръководител на изследователското направление за прогнози и макроикономически анализи в Института за изследване на пазара на труда и професиите в Нюрнберг, който е част от Федералната агенция по заетостта.
Германия губи по 15 000 индустриални работни места месечно
изображението е илюстративно
Данните на самия Институт за изследване на пазара на труда и професиите потвърждават оценката му. Германската преработваща промишленост губи по около 15 000 работни места със социално осигуряване месечно, докато общата заетост в страната засега остава сравнително устойчива. Машиностроенето и автомобилната индустрия са сред секторите, за които германските служби по заетостта най-често очакват допълнителни съкращения.
Това означава, че Германия не преживява просто общо охлаждане на пазара на труда. Страната губи преди всичко работни места в индустриалното си ядро – позиции с висока производителност, натрупано инженерно знание и сравнително добро заплащане, върху които десетилетия наред се основаваше германският икономически модел.
Две актуални новини, свързани помежду си, показват мащаба на промяната, отбелязва Augsburger Allgemeine. От една страна, Volkswagen планира да съкрати още 50 000 работни места. От друга, Китай за първи път е изнесъл повече от един милион автомобила в рамките на един месец.
Износът от Китай за Германия е продължил да нараства значително и през юни. Според данните на митническите власти в Пекин, цитирани от германското издание, стойността му в долари е била с 27% по-висока спрямо същия месец на предходната година.
В същото време китайският внос от Германия се е увеличил само с около 3%. Ако в продължение на години германската икономика се възползваше от растежа на китайския пазар, днес зависимостта все повече се обръща – китайските компании разширяват присъствието си в Германия, докато германският износ към Китай расте значително по-бавно.
Вижте и това – Брюксел заплашва Китай, но Европа може да се окаже по-зависимата страна
Кризата вече е структурна, а не временна
По-дълбокият проблем обаче не се изчерпва с конкуренцията от една държава или със затрудненията в автомобилостроенето. Данните сочат, че германската индустрия е изправена пред структурно отслабване, започнало още преди последната енергийна криза.
Според анализ на германската централна банка пазарният дял на германските износители намалява още от 2017 г., като спадът се ускорява след 2021 г. Повече от три четвърти от загубата на експортни позиции между 2021 и 2023 г. се обяснява с влошена конкурентоспособност на самите германски предприятия, а не единствено с по-слабо търсене на световните пазари.
Сред основните причини Бундесбанк посочва недостига на квалифицирани кадри, демографския натиск, увеличаващите се разходи за труд и бюрокрацията. Особено силно засегнати са машиностроенето, електротехническата промишленост и енергоемки отрасли като химическата индустрия. Пандемията наруши веригите за доставки, а последвалият скок на енергийните цени допълнително отслаби конкурентоспособността на производствата, които потребяват големи количества електроенергия и газ.
Високите цени на енергията са нанесли особено тежък удар върху германската индустрия, признава и Бундесбанк. Успоредно с това страната е поела законово задължение да постигне климатична неутралност до 2045 г., което изисква огромни инвестиции за замяна на съществуващи производствени и енергийни технологии.
Така Германия трябва едновременно да поддържа конкурентно производство, да преобразува енергийната си система, да финансира нова инфраструктура и да предотврати изнасянето или закриването на предприятия. Изкуственият интелект се появява именно в тази среда – не просто като поредна нова технология, а като един от основните инструменти, чрез които правителството се надява да възстанови индустриалната конкурентоспособност.
Берлин говори за нова индустриализация
Енцо Вебер е категоричен, че упадъкът не е природен закон, срещу който нищо не може да бъде направено. Според него Германия трябва да започне процес на нова индустриализация.
Подобна позиция изразява и федералният министър на икономиката Катерина Райхе от Християндемократическия съюз. Пред Augsburger Allgemeine тя заявява, че германската индустрия продължава да разполага с огромен потенциал.
„Разполагаме с инженерни знания, търсени по целия свят, с високоефективни производствени мрежи и с уникално богатство от индустриални данни“, посочва Райхе.
За да може този потенциал да достигне до производствените предприятия и средния бизнес, според нея са необходими конкурентни цени на енергията, по-бързи процедури за издаване на разрешителни, по-опростени правила и повече свобода за инвестиции.
Особено значение Райхе отдава на внедряването на изкуствения интелект в промишлеността. По думите ѝ индустриалният ИИ трябва последователно да бъде превърнат от теоретична възможност в практически инструмент.
„За тази цел преориентираме платформата „Индустрия 4.0“ и заедно с европейските си партньори разработваме ефективна екосистема за изкуствен интелект в индустрията“, обяснява министърът пред Augsburger Allgemeine.
Изкуственият интелект като спасителен план
Това вече не е само политическо намерение. На 3 юли германското икономическо министерство, представители на бизнеса и научните среди обявиха преориентиране на платформата „Индустрия 4.0“ към индустриалния изкуствен интелект. Целта е до 2030 г. приложенията, основани на данни и ИИ, да се превърнат в стандарт в германската промишленост и да подпомогнат нейната технологична и цифрова самостоятелност.
Изкуственият интелект може да даде реални предимства. В производството той може да оптимизира използването на суровини и енергия, да открива дефекти, да прогнозира повреди на машини, да подобрява производственото планиране и да подпомага управлението на сложни вериги за доставки. Това би позволило на предприятията да произвеждат по-бързо, с по-малко загуби и при по-ниски разходи.
ИИ не може да замени евтината енергия и инфраструктурата
Но тук се появява и основният парадокс в германския подход. ИИ може да направи една действаща фабрика по-ефективна, но сам по себе си не може да намали цената на електроенергията, да ускори строителството на мрежи, да съкрати разрешителните процедури или да върне вече закрити производствени мощности.
Технологията може да повиши производителността, но не може да замени липсващата физическа инфраструктура и предвидимата индустриална политика. Ако предприятията нямат достъп до достатъчно евтина енергия, капитал, изчислителна мощност и квалифицирани служители, наличието на производствени данни само по себе си няма да бъде достатъчно.
Германия действително притежава значителен индустриален масив от данни, натрупан чрез десетилетия работа на машини, заводи, инженерни екипи и доставчици. Това я поставя в по-различна позиция от държави, които разполагат със силни софтуерни компании, но нямат същата дълбочина на промишленото производство.
Предизвикателството е тези данни да бъдат обединени, структурирани и използвани сигурно между различни предприятия. Германското икономическо министерство признава, че „Индустрия 4.0“ се нуждае от обща и отворена екосистема, в която компаниите да могат да обменят производствени данни при гарантирани сигурност, оперативна съвместимост и контрол върху информацията.
На пръв поглед германските предприятия вече масово навлизат в ерата на ИИ. Проучване на института ifo от май 2026 г. показва, че 54,5% от компаниите използват изкуствен интелект в своите бизнес процеси. В промишлеността делът е още по-висок – 58,7%.
Зад тези числа обаче се крие съществена подробност. Според ifo повечето компании използват външни, готови приложения, докато само 18,7% от предприятията, работещи с ИИ, разработват собствени системи. Технологията все още се използва предимно в администрацията, анализа на данни, програмирането, кореспонденцията и търсенето на информация. В производството постепенно навлиза в контрола на качеството, планирането и техническата поддръжка, но внедряването ѝ в самото индустриално ядро остава по-сложно.
Следователно широкото използване на готови ИИ инструменти не е равнозначно на технологична независимост. Германска фабрика може да използва изкуствен интелект, но ако моделът, облачната инфраструктура и изчислителната мощност са собственост на външен доставчик, значителна част от добавената стойност и контролът върху технологията остават извън самото предприятие.
Това обяснява защо германската дигитална асоциация Bitkom настоява не само за повече приложения, но и за инвестиции в центрове за данни, изчислителна инфраструктура, отворени масиви от данни и достъп на малките и средните предприятия до необходимата изчислителна мощност. Без подобна основа индустриалният ИИ рискува да остане концентриран в ограничен брой големи корпорации.
Нова индустрия, но с по-малко работни места
изображението е илюстративно
Въпросът не е само дали ИИ ще спаси предприятията, а и какво ще стане с хората, които работят в тях. Основната икономическа полза от технологията идва именно от автоматизирането на дейности и повишаването на производителността. Това означава, че една по-конкурентоспособна индустрия на бъдещето може да произвежда повече, но с по-малко служители в определени професии.
Съвместен анализ на Института за изследване на пазара на труда и професиите, Федералния институт за професионално образование и други германски изследователски структури прогнозира значително разместване на пазара на труда през следващите 15 години. При ускорено внедряване на ИИ около 1,6 милиона работни места могат да изчезнат или да възникнат в други дейности, макар общият брой на работните места да остане приблизително стабилен спрямо базовия сценарий.
Според изследователите допълнителният икономически растеж би дошъл от по-висока производителност, икономии на материали и нови бизнес модели. ИИ би могъл да увеличава годишния растеж на германската икономика средно с 0,8 процентни пункта през разглеждания период, но само ако бъдат изградени необходимата инфраструктура и нови производствени и търговски модели.
Така ИИ не означава непременно масова нетна загуба на заетост, но означава мащабно преразпределение. Част от работните места ще бъдат премахнати, други ще бъдат създадени, а трети ще изискват коренно различни знания и умения.
Именно затова Вебер поставя толкова силен акцент върху преквалификацията. Той вижда възможности за създаване на нови работни места в производството на вятърни турбини, изграждането на електропреносни мрежи и центрове за данни, фармацевтичната промишленост и отбранителния сектор.
Освен непосредствената заетост в тези отрасли строителството и оборудването на нови фабрики също биха могли да създадат допълнителни работни места. За да могат освободените от традиционните промишлени предприятия служители да се пренасочат към новите производства, според Вебер е необходима съществена промяна в политиката на пазара на труда.
„Намираме се в ситуация, при която хиляди работни места изчезват, а в същото време на други места има недостиг на персонал“, посочва икономистът пред Augsburger Allgemeine.
Тук се очертава още една съществена промяна. Предлаганата „нова индустриализация“ не означава непременно връщане към стария германски модел в досегашния му вид. Сред секторите, посочени като перспективни, са възобновяемата енергетика, електрическите мрежи, центровете за данни, фармацевтиката и отбранителната промишленост.
С други думи, Берлин се надява част от традиционната индустриална база да бъде заменена от по-цифрова, по-автоматизирана, енергийно трансформирана и все по-силно ориентирана към отбраната икономика.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
