Германското правителство е използвало почти целия нов дълг, предназначен за инфраструктура и климатична трансформация, за покриване на текущи бюджетни разходи, а не за реални инвестиции. Това показва анализ на ifo Institute, върху който стъпва и публикация на Brussels Signal.
Според данните, 95% от поетите през 2025 г. 24,3 млрд. евро нов дълг не са довели до допълнителни инвестиции. Реалният ефект върху инвестициите е едва около 1,3 млрд. евро, което ясно показва, че основната част от средствата е отклонена към други пера в бюджета.
Дълг за инфраструктура, използван за други цели
Финансирането идва чрез специалния фонд Sondervermögen Infrastruktur und Klimatransformation (SVIK), създаден след суспендиране на конституционната „дългова спирачка“. Официалната цел е да се компенсира хроничното изоставане на Германия в инфраструктурата и да се ускори климатичният преход.
Докладът на ifo обаче показва, че връзката между дълга и реалните инвестиции е силно отслабена. Вместо да се създава нов инвестиционен капацитет, фондът функционира като инструмент за преразпределение. Икономистите Хьослингер и Лай подчертават, че това не е временен ефект, а систематичен модел, при който допълнителният дълг не води до пропорционално увеличение на инвестиционните разходи.
Бюджетна схема, която създава илюзия за инвестиции
Докладът описва конкретна бюджетна практика, чрез която се постига този ефект. Правителството намалява планираните инвестиции в основния федерален бюджет за 2025 г., като същевременно прехвърля част от тези разходи към фонда SVIK. Това позволява разходите да се представят като „допълнителни“, въпреки че те по същество заместват вече планирани инвестиции.
В същото време освободеният ресурс в редовния бюджет се използва за финансиране на други разходи. Така новият дълг не увеличава инвестициите, а освобождава средства за текущо харчене.
Този подход, според ifo, води до размиване на границата между инвестиции и текущи разходи и затруднява проследяването на реалния ефект от публичните финанси. Вместо към инфраструктурни проекти, значителна част от средствата, осигурени чрез дълг, се насочват към разходи с краткосрочен характер. Докладът идентифицира основни направления като социални плащания, компенсации за енергия и други текущи бюджетни задължения. Това са разходи, които не създават дългосрочен икономически ефект, но изискват незабавно финансиране. По този начин инструмент, представен като стратегически, на практика функционира като буфер за бюджетни дефицити.
Един от най-критичните изводи в доклада е, че се създава статистическа илюзия за увеличени инвестиции. Привидно изглежда, че публичните инвестиции нарастват. Но когато се разгледат детайлно компонентите, става ясно, че:
– част от инвестициите просто са преместени между бюджетни категории
– новото финансиране не създава нови проекти
– общият ефект върху икономиката остава ограничен
Така политическото послание за „инвестиционен тласък“ не се подкрепя от реалните данни.
Масивна програма, но почти без резултат
Президентът на ifo Клеменс Фюст е категоричен:
„Установихме, че политиците почти изцяло са използвали финансираните с дълг средства за други цели, а именно за запълване на бюджетни дупки. Това е сериозен проблем.“
Той подчертава, че допълнителният дълг трябва да бъде насочен към инвестиции, които повишават производителността и икономическия растеж, а не към покриване на текущи разходи, пише Brussels Signal.
SVIK е част от 12-годишна програма на стойност 500 млрд. евро, която трябва да модернизира германската инфраструктура и да ускори прехода към климатична неутралност. В първата ключова година от изпълнението ѝ обаче ефектът остава ограничен. Вместо ускоряване на инвестициите, се наблюдава масово използване на дълг без съответстващ инвестиционен резултат.
Докладът на ifo очертава ясна картина: Германия поема дълг под предлог за инвестиции, но реално го използва за поддържане на текущите си разходи. Това не е просто технически проблем, а фундаментално разминаване между политика и практика. Вместо да стимулира растежа чрез инфраструктура, фискалната политика рискува да се превърне в механизъм за отлагане на структурни проблеми. В този контекст предупреждението на ifo е недвусмислено: ако заемните средства продължат да се използват по този начин, Германия рискува да натрупа дълг без да създава икономическа стойност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
