С нарастващо раздразнение наблюдавам как Европа бавно върви назад към бъдещето си, без почти никой да повдига дори умерен глас на тревога. Така започва анализът на Свен Ларсън, публикуван в The European Conservative — текст, който поставя под съмнение оптимистичните интерпретации на последните икономически прогнози за Европейския съюз.
Според икономиста проблемът не е само в статистиката, която показва стагнация и тенденция към спад, а в това, че тази стагнация все по-често се представя като „позитивна перспектива“.
Прогнозата на ЕЦБ и илюзията за „по-силен растеж“
Авторът се спира на изказване от 18 декември на президента на Европейската централна банка Кристин Лагард, според което икономическият растеж в еврозоната ще бъде по-висок от очакваното през септември. Прогнозата гласи:
– 1,4% ръст през 2025 г.;
– 1,2% през 2026 г.;
– 1,4% през 2027 и 2028 г.
По думите на Ларсън, повечето анализатори се вкопчват в израза „по-силен от очакваното“, без да се замислят какво означават самите числа. Икономическа прогноза, подчертава той, не е равнозначна на икономическа реалност.
Вижте още – Милиарди за война, орязани социални разходи в ЕС
1,4% ръст: икономическа стабилност или бавен упадък
Истинският проблем, според анализа в The European Conservative, е именно нивото на прогнозирания растеж. Реален (коригиран спрямо инфлацията) ръст от 1,4% е далеч под необходимото за поддържане на жизнения стандарт в дългосрочен план.
Ларсън определя тази перспектива като „икономическа катастрофа, която се развива на забавен каданс“. Бавният спад в жизнения стандарт не е абстрактно понятие — той води до влошено здравеопазване, отслабена образователна система, по-малко средства за сигурност и постоянни конфликти около разходите за отбрана.
Вижте и това – Америка към Европа: вървите към цивилизационен срив
Какво показват дългосрочните данни за икономиката на ЕС
За да илюстрира макроикономическите последици, Свен Ларсън използва обширен масив от данни на Евростат. Анализът обхваща 2 709 двойки стойности за безработица и реален ръст на БВП от всички 27 държави членки, събрани тримесечно в периода от 2000 г. до първата половина на 2025 г.
В дългосрочен план „нормалното“ състояние на европейската икономика е било около 2,5% годишен реален растеж при безработица около 6%. Днес безработицата е малко по-ниска — между 5 и 5,4% — но растежът през първите две тримесечия на 2025 г. е едва 1,3–1,4%.
Според Ларсън прогнозите на ЕЦБ до 2028 г. означават, че безработицата постепенно ще започне да расте. Макар на пръв поглед да изглежда положително, че при 1,4% растеж безработицата остава сравнително ниска, авторът предупреждава, че това е измамно усещане за стабилност.
Исторически, подчертава той, подобен растеж е бил характерен за рецесионни периоди. Ако обърнем логиката, става ясно, че при сегашното ниво на заетост европейската икономика вече не може да генерира 2,5% ръст, както в миналото, а с цял процентен пункт по-малко.
Ниска производителност и риск от спад в жизнения стандарт
Това, според икономиста, е ясен симптом на ниска производителност на труда. Европейската работна сила — без това да е нейна вина — не създава достатъчно добавена стойност, за да разширява реално икономическите ресурси на континента.
В анализа се прави препратка и към Законът на Оукън. Исторически около 2% реален растеж се счита за минималния праг, при който икономиката може да поддържа жизнения стандарт без ръст на безработицата, а по-нови изследвания поставят този праг дори по-близо до 3%.
Може да ви е интересно – Идва ли краят на Европейския съюз?
И в двата случая Европа остава трайно под необходимото равнище. Последиците, описани от Ларсън в The European Conservative, са тежки: децата ще живеят по-бедно от родителите си; бизнесът ще губи способност да инвестира и да създава работни места; капиталът ще се свива до нива на подмяна; зависимостта от социалната държава ще расте; квалифицирани кадри ще напускат Европа; а данъчната база ще ерозира, задълбочавайки фискалните и политическите кризи.
В заключение икономистът предупреждава, че без радикален и дългосрочно надежден обрат ще е нужно само едно поколение, за да изпадне Европа в долната половина на световните стандарти на живот — докато САЩ продължават да растат, Азия напредва, Латинска Америка се учи от миналото си, а Африка създава нови центрове на икономически подем.
„Отказвам да повярвам, че европейските народи са доволни от такава перспектива“, пише Свен Ларсън. Въпросът, който остава отворен, е пределно ясен: какво ще направи Европа, за да спаси собствения си континент?
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
