Европейският съюз официално се стреми към пълно прекъсване на енергийната зависимост от Русия, но реалните данни показват значително по-сложна картина. Според анализ на Hungarian Conservative руските енергийни ресурси не са изчезнали от европейската система – те просто са променили маршрутите, по които достигат до пазара.
В последните години Будапеща и Братислава често са обвинявани от европейските институции, че продължават да купуват руски петрол и природен газ. Но според изданието този политически наратив пропуска един ключов факт: руска енергия продължава да достига до ЕС чрез множество непреки канали, включително втечнен газ и рафинирани продукти.
Защо ЕС критикува Унгария за руския газ
След началото на пълномащабната война в Украйна през 2022 г. ЕС засили санкциите срещу руската енергия и обяви ускорен отказ от изкопаеми горива, особено от руски произход. В този контекст Унгария често беше представяна като „проблемният случай“, който блокира общата европейска стратегия.
Според Hungarian Conservative обаче подобни критики често игнорират структурните особености на енергийната система в Централна Европа. За страни без излаз на море като Унгария и Словакия зависимостта от тръбопроводни доставки е значително по-трудна за преодоляване.
В същото време енергийната зависимост не е изчезнала от Европа – тя просто е станала по-малко видима. Вместо директни доставки по тръбопроводи, значителни количества руска енергия достигат до ЕС чрез втечнен природен газ (LNG) и сложни търговски схеми.
Вижте още – Европа сама си създаде енергийната криза – и сметката тепърва идва
Европейската стратегия за отказ от руската енергия
След приемането на Парижкото споразумение през 2015 г. се очакваше ролята на изкопаемите горива постепенно да намалява. Данните обаче показват различна тенденция.
Според International Energy Agency търсенето на петрол и природен газ вероятно ще продължи да расте поне до 30-те години на XXI век. Между 2010 и 2020 г. глобалното енергийно потребление се увеличава с близо 20%, а емисиите на парникови газове растат със сходен темп. След 2022 г. ЕС започна да представя отказа от руската енергия като стратегическа необходимост. През май 2025 г. беше публикувана пътната карта REPowerEU, която определя график за постепенно прекратяване на вноса на руски газ, петрол и други енергийни ресурси.
На теория стратегията предполага, че Европа може бързо да преструктурира енергийната си система. На практика обаче това изисква сложни пазарни и инфраструктурни промени.
Данните за газа: Русия все още присъства в енергийния микс на ЕС
Действително делът на руския тръбопроводен газ в европейския внос спадна – от около 40% през 2021 г. до приблизително 11% през 2024 г. Но този спад е компенсиран от увеличен внос на втечнен природен газ (LNG), включително от руски източници.
Според анализ, цитиран от Hungarian Conservative, през 2024 г. ЕС увеличава вноса на руски газ с 18%, достигайки 45 милиарда кубически метра. Основният фактор е нарастващото търсене на руски LNG.
Най-голям ръст на вноса регистрират:
- Италия
- Чехия
- Франция
Това поставя под въпрос публичния разказ за бързо прекъсване на зависимостта от Русия.
Освен това произходът на газа често е труден за проследяване. След като газът бъде инжектиран в европейската мрежа, практически е невъзможно да се определи откъде идва всяка отделна молекула. Допълнителен фактор е и т.нар. „сенчест флот“ – танкери, които транспортират руски LNG под чужди флагове и през сложни търговски схеми.
Петролът: как руският суров петрол се връща в Европа
От средата на 2022 г. ЕС официално забрани повечето морски доставки на руски суров петрол. Но санкциите не са пълни. Изключение беше направено за доставки по тръбопровода „Дружба“, който снабдява няколко държави в Централна Европа, включително Унгария. Според анализа на Centre for Research on Energy and Clean Air от началото на войната до 2025 г. по този маршрут са доставени около 39 милиона тона руски петрол на стойност приблизително 19 милиарда евро.
Но има и втори, по-малко видим канал. Държавите от ЕС продължават да купуват рафинирани петролни продукти, произведени в страни като Индия и Турция, които използват руски суров петрол. Според CREA само през третата година от войната държави от групата G7+ са внесли такива продукти за 18 милиарда евро, като около половината са произведени от руски суров петрол.
Така руският петрол на практика се връща на европейския пазар, но под друга форма.
Санкции и „сенчест флот“: как се заобикалят ограниченията
Опитите на ЕС да затегне санкциите доведоха до нови регулации през 2026 г., включително забрана за внос на определени рафинирани продукти.
Но експерти предупреждават, че ефективността на подобни мерки остава несигурна. Причината е проста: произходът на рафинираните горива не може да бъде доказан чрез физически тестове. Проверява се само документацията, което създава възможности за манипулации. До края на 2025 г. в световната търговия с петрол вече се е формирала добре организирана паралелна система за заобикаляне на санкциите, включително десетки танкери, работещи под фалшиви флагове.
Руският газ не е изчезнал от Европа – просто е сменил маршрута
Анализът на Hungarian Conservative стига до извода, че руската енергия не е изчезнала от Европа.
Тя просто е преразпределена.
Руски газ и петрол продължават да достигат до ЕС чрез:
- LNG доставки
- изключения за тръбопроводи
- рафинирани продукти
- сложни търговски маршрути
Въпреки целта на ЕС да прекрати вноса на руски изкопаеми горива до 2027 г., представянето на проблема като специфичен за Унгария или Словакия изкривява реалната картина. Според изданието истинският въпрос не е дали зависимостта съществува, а доколко тя е видима и призната в политическия дебат.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
