Европейският съюз постепенно променя курса си в енергийната политика, като все по-отчетливо се очертава завръщане към ядрената енергия. Това става ясно от анализ на Apollo News, според който новата стратегия на Брюксел поставя акцент върху развитието на малки модулни реактори (SMR). На този фон Германия остава встрани от тази линия и демонстрира твърда съпротива срещу възраждането на атомната енергетика.
Още в началото на март председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви по време на ядрената среща на върха в Париж, че ЕС планира да възроди ядрената енергия. По думите ѝ отказът от атомната енергия в Европа е бил „стратегическа грешка“. Както подчертава Apollo News, Брюксел възнамерява да насочи усилията си към изграждането на т.нар. малки модулни реактори, които да подпомогнат както климатичните цели, така и енергийната сигурност.
ЕС залага на малки ядрени реактори (SMR)
Конкретно се предвижда отпускането на гаранция от 200 милиона евро за стимулиране на инвестициите в тази технология, като средствата ще дойдат от европейската система за търговия с емисии. Амбицията е тези реактори да станат оперативни в началото на 30-те години на XXI век.
SMR реакторите се отличават с модулен дизайн – те могат да бъдат произвеждани фабрично и транспортирани до мястото на експлоатация, където се сглобяват. Това съкращава времето за изграждане и позволява по-голяма гъвкавост. Освен това разполагат с подобрени системи за безопасност, което според поддръжниците им ги прави по-надеждни при аварийни ситуации.
На европейско ниво вече се формира и своеобразен „ядрен съюз“, воден от Франция, в който участват около 15 от 27-те държави членки. Всички те подкрепят разширяването на ядрените мощности. Въпреки това Германия остава извън този процес.
Германия срещу ядрената стратегия на ЕС
Взривяването на двете 160 метрови охладителни кули на бившата АЕЦ „Гундреминген“ в Бавария.
Според Apollo News експерти от Федерално министерство на околната среда, опазването на природата, ядрената безопасност и защитата на потребителите (BMUV) са изразили сериозни резерви към стратегията на Европейската комисия. Вътрешен документ на ведомството, с който разполага германската обществена медия Südwestrundfunk, подчертава, че към SMR трябва да се прилагат изключително високи изисквания за ядрена безопасност.
Според германските експерти по-малкият размер на реакторите не елиминира основните рискове, свързани с ядрената енергия. Те дори поставят под въпрос икономическата ефективност на технологията: за да се постигне мощността на един голям реактор, ще са необходими приблизително четири по-малки, като всеки от тях трябва да отговаря на същите строги стандарти за безопасност. Освен това, без значителна държавна подкрепа, пазар за SMR на практика не съществува. Потенциалните икономии от серийно производство биха се реализирали едва при масово внедряване – нещо, което към момента не се очертава, тъй като субсидиите са насочени основно към възобновяемите енергийни източници.
В същото време, както отбелязва Apollo News, част от тези аргументи подлежат на оспорване. Поддръжниците на технологията изтъкват, че по-малкият обем радиоактивен материал при SMR означава и по-нисък риск при инцидент, както и ограничени потенциални щети. Допълнително предимство са т.нар. пасивни системи за безопасност – много от тези реактори могат да се изключват и охлаждат без външна намеса, използвайки естествени физични процеси като гравитация и топлообмен. Това ги прави по-устойчиви при извънредни ситуации, включително при прекъсване на електрозахранването. От икономическа гледна точка, макар първоначалните инвестиции да са значителни, ядрената енергия предлага стабилно и непрекъснато производство на електроенергия, независимо от климатичните условия. Това означава по-малка зависимост от внос, по-ниска ценова волатилност и по-голяма сигурност както за индустрията, така и за домакинствата.
Въпреки тези аргументи, перспективата за изграждане на SMR в Германия остава минимална. Не само екологичното министерство се противопоставя на курса на ЕС – в коалиционното споразумение на новото правителство изобщо не се предвижда връщане към ядрената енергия.
Политическите позиции в страната също са разделени. Части от CDU/CSU, включително баварският премиер Маркус Зьодер, подкрепят идеята за връщане към атомната енергия. От друга страна, SPD остава категорично против.
Федералният канцлер Фридрих Мерц също се изказва срещу подобен ход, като подчертава, че завръщането към ядрената енергия е „необратимо“ решение, тъй като демонтажът на старите реактори вече е в напреднал етап. Въпреки това, както уточнява Apollo News, този аргумент има ограничена тежест по отношение на SMR технологията, която представлява ново поколение ядрени мощности както за Германия, така и за Европа.
Политически разлом в Берлин: SPD срещу CDU/CSU
Тази съпротива в Германия обаче не е просто позиция „за“ или „против“, а все по-ясно се превръща във вътрешнополитически конфликт. Управляващите партии са разделени по темата – докато социалдемократите от SPD (Германската социалдемократическа партия) твърдо отхвърлят всякакво финансиране на ядрени технологии, включително чрез европейски средства, части от CDU/CSU (Християндемократически съюз / Християнсоциален съюз) настояват за по-прагматичен подход и отваряне към нови технологии като SMR.
Към това се добавя и ролята на Alliance 90/The Greens (Зелените), които традиционно са сред най-силните противници на ядрената енергия и продължават да влияят върху енергийната политика на страната. Така съпротивата се оказва не само политическа, но и институционална – подкрепена от администрацията и от дългогодишния курс на т.нар. политика за отказ от ядрена енергия, ускорен след аварията във Фукушима.
Парадоксът: Германия купува ядрен ток от Франция
На този фон Германия се сблъсква и с конкретни практически последици от своя енергиен модел. Въпреки огромните инвестиции във възобновяеми източници, страната остава уязвима при т.нар. периоди на „Dunkelflaute“ – когато липсват вятър и слънце. Тогава страната е принудена да компенсира недостига чрез внос на електроенергия, включително от Франция, където ядрената енергия е основен източник на производство.
Така се оформя парадокс: Германия се отказва от ядрената енергия вътрешно, но остава зависима от нея външно. Това води до по-голяма ценова нестабилност и зависимост от съседни държави, което от своя страна засилва критиките към настоящия енергиен курс.
Вижте още – Енергийната зависимост на Германия: Берлин разчита на френските реактори
Допълнително усложнение идва от факта, че Германия на практика води „двойна политика“ на европейско ниво – тя вече не блокира развитието на ядрената енергия в рамките на ЕС, но категорично отказва да участва в подобни проекти на собствена територия.
SMR в Европа: планове без реални мощности
В същото време самата технология на малките модулни реактори все още е в ранен етап на развитие, особено в Европа. В рамките на ЕС към момента няма нито един действащ SMR – всички проекти са в етап на планиране или разработка, като целта е първите такива мощности да заработят едва в началото на 30-те години. Няколко държави, сред които Франция, Полша и Чехия, вече разработват свои проекти и се позиционират като бъдещи лидери в тази технология. Във Финландия също се работи по пилотни решения, включително малки реактори за отопление, но те все още не са част от мащабната енергийна система.
стоп кадър: Rosatom Global/YouTube
На глобално ниво технологията също тепърва се утвърждава. Към момента реално функциониращи малки модулни реактори има в Русия и Китай, което подчертава, че Европа все още е в начален етап от внедряването ѝ. В руския случай технологията е реализирана чрез плаващата атомна електроцентрала Академик Ломоносов, която използва компактни реактори, разработени на база морски ядрени системи. Те са разположени върху стационарна платформа и осигуряват електро- и топлоенергия за отдалечени региони, без необходимост от изграждане на класическа наземна централа.
Всичко това показва, че дебатът около ядрената енергия в Европа се води не толкова върху вече доказани практики, колкото върху бъдещи технологии и стратегически избори. ЕС постепенно се насочва към нов енергиен баланс, в който атомната енергия отново заема ключово място. Германия обаче остава встрани от този процес – не само поради политически решения, но и заради дълбоко вкоренени структурни, икономически и обществени фактори.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
