Брюксел разглежда възможност, която на пръв поглед звучи технически, но може да има сериозни последици за свободата на изразяване онлайн. Става дума за проучване, изготвено за Европейската комисия, което анализира дали големите социални мрежи могат да бъдат задължени да „отворят“ част от системите си към други платформи и външни доставчици на услуги.
Темата беше поставена в публичното пространство от ирландското издание Gript, което обърна внимание на документ от 275 страници, публикуван в края на април. Според Gript разглежданите идеи биха могли да засегнат големи платформи като X, Facebook, Instagram и YouTube, като ги принудят да работят по-съвместимо с други социални мрежи и външни системи.
Самият документ носи заглавието „Study of interoperability tools in the Digital Single Market“ („Проучване за инструментите за оперативна съвместимост в цифровия единен пазар“) и е финален доклад за Европейската комисия. В него изрично се уточнява, че е подготвен за Комисията, но отразява възгледите на авторите, а не представлява автоматично официална законодателна позиция на Брюксел. Въпреки това той е важен, защото разглежда дали правилата от Акта за цифровите пазари могат да бъдат разширени и към социалните мрежи.
Най-чувствителният въпрос не е само дали Facebook, Instagram, X или други платформи ще могат да обменят съдържание помежду си. Истинският проблем е друг: документът разглежда възможност външни доставчици да получат роля в модерирането, филтрирането, подреждането и препоръчването на съдържание.
Вижте и това – ЕС затяга контрола върху интернет с „Щит на демокрацията“
Какво означава „оперативна съвместимост“ за социалните мрежи
В документа се използва терминът „оперативна съвместимост“. На обикновен език това означава различни платформи, приложения или външни услуги да могат да работят заедно.
При социалните мрежи това може да има два различни смисъла. Първият е по-лесен за разбиране: потребител от една платформа да може да вижда, споделя или коментира съдържание от друга.
Вторият вариант е по-важен и по-рисков. Той е наречен „вертикална оперативна съвместимост“. Това означава външни услуги да бъдат допуснати до самата среда на големите социални мрежи — например чрез приложения, плъгини, филтри, системи за сигурност, инструменти за подреждане на публикации или системи за модериране.
Именно тук се появява въпросът за евентуалната цензура. Защото, когато външна система получи възможност да влияе върху това какво съдържание се показва, кое се скрива, кое се маркира като проблемно и кое се препоръчва по-слабо, това вече не е просто техническа промяна. Това е промяна в начина, по който се управлява публичният разговор онлайн.
Външна модерация и рискът от нов контрол върху съдържанието
В резюмето на проучването се посочва, че потребителите проявяват по-силен интерес към външни функции в социалните мрежи, особено когато става дума за поверителност, сигурност и алтернативни инструменти за модериране на съдържание. На пръв поглед това може да бъде представено като повече избор за потребителя. Например човек да избере различен филтър за своя информационен поток или различна система, която да му показва по-малко „вредно“ съдържание.
Но същият механизъм може да работи и в обратна посока. Ако подобни външни системи бъдат интегрирани в големите социални мрежи, те могат да се превърнат в нов слой контрол върху съдържанието. Не самата платформа ще решава всичко, но и външни доставчици, организации или модерационни системи ще могат да влияят върху това какво достига до потребителя.
Документът стига още по-далеч, като разглежда случаи, при които външни услуги могат да изпълняват по-дълбоки функции — например маркиране на съдържание в голям мащаб, автоматизирана модерация, родителски контрол и цялостно подреждане на информационния поток. Това означава не просто добавяне на бутон или нова настройка, а участие в самата логика, по която социалната мрежа показва съдържание.
Кой ще решава кое съдържание е „вредно“
Тук се намира основният риск. В последните години понятия като „дезинформация“, „токсично съдържание“, „вредни алгоритми“ и „безопасна онлайн среда“ все по-често се използват като аргумент за по-силен контрол върху социалните мрежи.
Проблемът е, че границата между реално незаконно съдържание и политически неудобно мнение невинаги е ясна. Ако външни структури получат роля в модерирането, възниква въпросът кой ще определя кое съдържание е „вредно“, „токсично“ или „нежелано“. Още по-важно — кой ще носи отговорност, ако законно съдържание бъде ограничавано, скривано или изтласквано от публичния разговор?
Един от най-показателните пасажи в документа е свързан с т.нар. децентрализирана модерация. В него се посочва, че общностни модератори могат да имат право да забраняват или наказват потребители в рамките на определена общност. Това е представено като алтернатива на сегашния модел, при който няколко големи компании контролират основните правила в социалните мрежи.
В документа се казва още, че повече европейски доставчици на модерация биха могли да помогнат за изграждане на „европейска ценностна модерационна екосистема“, която да отчита езикови и културни особености.
Тази формулировка звучи безобидно, дори положително. Но зад нея стои много по-сериозен въпрос: ако бъде изградена такава „екосистема“, кой ще определя какви са „европейските ценности“ в конкретен политически спор? Ще бъдат ли защитени плурализмът и свободният дебат, или ще се създаде нова мрежа от одобрени модератори, които да ограничават съдържание според предварително зададени идеологически критерии?
Точно тук опасенията за цензура стават основателни. Не защото документът директно казва „ще се цензурира“, а защото описва инфраструктура, чрез която подобен контрол би могъл да бъде технически възможен и политически оправдан.
Още по темата – Машината за цензура: как Big Tech и държавата контролират съдържанието
Европейската комисия оставя темата отворена
Важно е да се направи разграничение: в момента не става дума за вече приет закон, който директно задължава социалните мрежи да предадат модерацията на външни структури.
Официален работен документ на Европейската комисия посочва, че на този етап би било преждевременно правилата за оперативна съвместимост да бъдат разширени към онлайн социалните мрежи. В същото време Комисията заявява, че ще продължи да следи развитието на търсенето на такава съвместимост — както хоризонтална, така и вертикална — и ще преценява в бъдеще дали Актът за цифровите пазари трябва да бъде адаптиран.
Това означава, че темата не е затворена. Напротив — тя остава в дневния ред на Брюксел, макар и под формата на наблюдение, оценка и бъдещ преглед.
И тук е най-важният политически момент. Когато подобни идеи се представят като „техническа съвместимост“, „конкуренция“ и „повече избор“, голяма част от обществото трудно разбира реалния залог. Но ако външни структури получат възможност да влияят върху модерацията, филтрирането и подреждането на съдържание в най-големите социални мрежи, това вече засяга не само пазара, а и свободата на словото.
В този смисъл документът не доказва, че Брюксел утре ще въведе цензура в социалните мрежи. Но показва, че в европейските институционални среди вече се обсъжда техническата рамка, чрез която контролът върху онлайн съдържанието може да бъде изнесен отвъд самите платформи — към външни доставчици, модерационни системи и алгоритмични посредници.
А това е достатъчно сериозен сигнал, защото в дигиталната епоха цензурата невинаги изглежда като пряка забрана. Понякога тя може да дойде под формата на филтър, алгоритъм, „препоръчваща система“ или външна услуга, която решава какво е безопасно, полезно и допустимо да бъде видяно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
