Европейската комисия отложи представянето на дългоочакваното законодателно предложение за окончателна забрана на вноса на руски петрол, на фона на рязкото напрежение на енергийните пазари, предизвикано от конфликта в Близкия изток. Информацията беше потвърдена от говорителя по енергетика Анна-Кайса Итконен, цитирана от Euronews.
Първоначално предложението, част от стратегията REPowerEU, трябваше да бъде представено на 15 април, но датата е премахната от законодателния календар. „Нямам нова дата, която да съобщя, но оставаме ангажирани с представянето на тази инициатива“, заяви Итконен.
Войната в Близкия изток и скокът на цените над $100 за барел
Основната причина за отлагането е ескалацията в Близкия изток, довела до сериозни сътресения на глобалните енергийни пазари. Според Euronews ударите на САЩ и Израел срещу Иран са довели до фактическо затваряне на Ормузкия проток – ключов маршрут, през който преминава около една пета от световния петрол и втечнен природен газ.
В резултат цената на петрола Brent надхвърли 100 долара за барел, достигайки около 112 долара, преди да се понижи до приблизително 102 долара след изявления на президента Доналд Тръмп за възможни разговори с Иран.
Италианското издание L’Antidiplomatico описва ситуацията като „най-голямото сътресение в предлагането на петрол в историята“, позовавайки се на оценки на Международната агенция по енергетика, и свързва директно кризата с военната ескалация в региона. Според медията именно тази геополитическа „буря“ е принудила Брюксел да отстъпи от първоначалните си планове.
Допълнително напрежение внесе и решението на САЩ да облекчат част от санкциите върху руския петрол – ход, който, по данни на Euronews, е предизвикал недоволство в европейските столици.
ЕС отлага забраната за руския петрол, но не се отказва от нея
Въпреки отлагането, Европейската комисия подчертава, че няма промяна в политиката. Предложението за постоянна забрана ще бъде внесено, като целта е да се избегнат бъдещи блокажи чрез вето и да се затворят съществуващите изключения.
По думите на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, цитирани от Euronews, евентуално връщане към руски изкопаеми горива след края на войната в Украйна би било „стратегическа грешка“.
В същото време L’Antidiplomatico използва значително по-критичен тон, определяйки предложението като опит за „окончателно и необратимо“ прекъсване на вноса, който би наложил допълнителен натиск върху вече напрегнатия енергиен пазар. Според изданието отлагането е „неизбежно“ именно заради реалностите на глобалната енергийна система.
Унгария и Словакия срещу Брюксел: спорът за „Дружба“
Сериозно напрежение предизвиква позицията на Унгария и Словакия – единствените държави в ЕС, които продължават да внасят руски петрол чрез нефтопровода „Дружба“. Двете страни разполагат с дерогация по действащите санкции и вече сигнализират, че ще се противопоставят на всяко затягане на режима.
Европейската комисия се опитва да заобиколи възможността за вето, като класифицира новото законодателство като енергийна, а не външнополитическа мярка, което позволява приемането му с квалифицирано мнозинство. Според L’Antidiplomatico именно това е част от опита на Брюксел да „затвори окончателно вратичките“ и да направи забраната необратима, дори при евентуално бъдещо политическо размразяване.
Енергийната стратегия на ЕС срещу реалността на пазара
Конфликтът около нефтопровода „Дружба“ допълнително усложнява ситуацията. Киев твърди, че инфраструктурата е повредена вследствие на руски удари, докато Унгария и Словакия оспорват това и виждат политически мотиви зад прекъсването на доставките, отбелязва Euronews.
Италианската медия L’Antidiplomatico отива по-далеч, описвайки спора като „минно поле“ вътре в самия Европейски съюз, което вече е довело до блокиране на заем от 90 милиарда евро за Украйна. Унгария и Словакия вече са предприели съдебни действия срещу забраната за руски газ и заплашват да направят същото и по отношение на бъдещите ограничения върху петрола.
Вижте още – След Унгария и Словакия заплашва: Фицо готов да блокира 90 млрд. евро за Украйна
В крайна сметка и двата източника са единодушни, че отлагането е пряко свързано с текущата геополитическа ситуация. Докато Euronews представя решението като тактически ход в условията на нестабилен пазар, L’Antidiplomatico го интерпретира като сблъсък между политическите амбиции на ЕС и „твърдата реалност“ на енергийния пазар.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
