Германия, Франция, Нидерландия, Белгия и Люксембург предлагат Европейският съюз да въведе по-строги предпазни механизми срещу бъдещи държави членки, които нарушават демократичните принципи, върховенството на закона или основните права. Според The Hungarian Conservative инициативата е насочена към това Брюксел да може да реагира по-бързо при подобни нарушения и да избегне повторение на сценарий, при който нова държава членка използва правото си на вето, за да блокира ключови решения на ЕС.
Изданието посочва, че предложението идва на фона на възобновеното политическо внимание към разширяването на Съюза. Според информация на Euronews, цитирана от The Hungarian Conservative, петте държави настояват ЕС да получи допълнителни инструменти за реакция срещу страни, които нарушават „основни права и демократични принципи“.
Темата вече не е абстрактен дебат за бъдещето на Съюза, а се развива в момент, когато ЕС подготвя следващата си голяма вълна на разширяване. Черна гора е най-напредналият кандидат, Украйна и Молдова настояват за ускоряване на преговорите, а Западните Балкани отново са поставени в центъра на европейската геополитика.
Разширяването се връща в дневния ред на ЕС
Според Reuters петте държави предлагат бъдещите договори за присъединяване да включват нови механизми за наблюдение и предпазни клаузи, които да позволяват действия при сериозно отстъпление от демокрацията, върховенството на закона или свободата на медиите.
Идеята е тези механизми да бъдат записани предварително в договорите за присъединяване, вместо ЕС да разчита единствено на инструментите, с които вече разполага срещу настоящи държави членки. Това е ключова разлика — бъдещите членове ще бъдат обвързани още при влизането си с правила, които да позволяват по-бърза реакция при политическо или правно отстъпление.
Според Reuters предложението засяга особено сферите, в които в момента е нужно единодушие — разширяване, външна политика и многогодишната финансова рамка на ЕС. Именно там една държава членка може да блокира решение, което останалите смятат за стратегически важно.
Припомняме – ЕС на две скорости: защо Макрон не иска нови държави с право на вето
Новите членове може временно да останат без пълно вето
Една от най-спорните идеи е бъдещите държави членки да не получават автоматично пълното право на вето във всички сфери още от първия ден на членството си. Според The Hungarian Conservative документът предвижда временно ограничаване на тези правомощия за неопределен преходен период, за да се предотврати внезапно блокиране на решения от висок приоритет.
„Разширяването не трябва да бъде за сметка на способността ни да действаме“, казва дипломат, цитиран от Euronews и препредаден от The Hungarian Conservative.
Това предложение е особено чувствително, защото засяга един от основните принципи на ЕС — формалното равенство между държавите членки. Ако бъде прието, бъдещите членки може да се окажат в междинна позиция: част от Съюза, но с ограничено влияние в някои от най-важните решения.
„Орбан повторение“ като политически аргумент
The Hungarian Conservative поставя предложението в контекста на управлението на Виктор Орбан и коалицията Фидес–Християндемократическа народна партия, продължило 16 години. През този период Унгария все по-често влизаше в остри спорове с институциите на ЕС по теми като миграцията, войната в Украйна, санкциите срещу Русия и върховенството на закона.
Изданието отбелязва, че Орбан често е използвал правото на вето на Унгария като инструмент за натиск в преговорите с Брюксел. Според критиците му това е давало на Будапеща влияние, несъразмерно с политическата и икономическата тежест на страната в ЕС.
Паралелно с това, пише The Hungarian Conservative, Орбан и последователните му правителства са променили фундаментално политическата и правната система на Унгария, като са централизирали властта и са отслабили влиянието на други държавни институции, гражданското общество и независими субекти. В отговор ЕС е започнал множество правни процедури срещу Унгария и е замразил милиарди евро европейско финансиране.
Именно този опит е използван от петте държави като аргумент, че следващото разширяване трябва да бъде придружено от по-силни гаранции. В противен случай, според поддръжниците на идеята, ЕС рискува да приеме нови членки, които след това могат да блокират ключови решения или да се отдалечат от стандартите, с които са се съгласили преди присъединяването си.
Черна гора се превръща в първия тест
Най-важният практически контекст е Черна гора. Според Reuters ЕС вече е започнал процеса по изготвяне на договор за присъединяване на страната — стъпка, която показва, че Подгорица е най-близо до членство.
Черна гора се стреми да стане 28-ият член на ЕС през 2028 г., но дори при нея остават сериозни препятствия. В друг материал Reuters отбелязва, че страната е отворила всички 33 преговорни глави и временно е затворила 14, но продължава да има тежки задачи по отношение на корупцията, съдебната власт и върховенството на закона.
Това обяснява защо договорът с Черна гора се разглежда като възможен модел за бъдещите разширявания. Ако новите предпазни клаузи бъдат включени първо там, те могат да се превърнат в стандарт и за други кандидати — включително Украйна, Молдова, Албания, Северна Македония и Сърбия.
Според The Hungarian Conservative петте правителства настояват именно черногорският договор да послужи като шаблон за следващите присъединявания. Така Черна гора се превръща не само в кандидат за членство, а в лаборатория за новия модел на разширяване.
Защо член 7 досега се оказа слаб инструмент
Петте държави предлагат и значителна реформа на член 7 от договорите на ЕС — механизма, често наричан „ядрената опция“ на Съюза. В момента той позволява да бъдат суспендирани определени права на държава членка, включително правото ѝ на глас, ако тя сериозно и трайно нарушава основните ценности на ЕС.
Официалното обяснение на Съвета на ЕС показва защо този механизъм е толкова труден за прилагане. Превантивната фаза по член 7 може да бъде задействана при „ясен риск“ от сериозно нарушение, като за това е необходимо мнозинство от четири пети в Съвета. Но по-тежката фаза — установяване на сериозно и трайно нарушение — изисква единодушие в Европейския съвет, без участието на обвинената държава.
Именно това условие направи процедурите срещу Унгария и Полша практически блокирани. Една държава членка можеше да защити друга от най-тежките последици, а механизмът се превърна повече в политически натиск, отколкото в реален инструмент за санкции.
Новото предложение предвижда прагът за спиране на права да бъде намален до мнозинство от четири пети. Това би улеснило значително налагането на санкции срещу правителства, обвинени в нарушаване на основните ценности на ЕС.
Не само върховенство на закона, а и икономически страхове
Документът предлага и по-дълги преходни периоди в чувствителни сфери като земеделските субсидии, кохезионните фондове и свободното движение на работници. Тези предложения отразяват опасенията на част от сегашните държави членки от икономическите последици на бъдещо разширяване, особено ако то включва Украйна.
Това е важен елемент, защото разширяването не засяга само институционалната архитектура на ЕС. То може да промени и начина, по който се разпределят европейските средства. При присъединяване на големи и по-бедни държави сегашните получатели на кохезионни и земеделски фондове може да се изправят пред нова конкуренция за ресурси.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
