Нови разкрития около покойния финансист Джефри Епстийн насочват вниманието към неговите контакти с глобални финансови кръгове и към начина, по който той е възприемал геополитическите сътресения — включително кризата в Украйна след Майдана. В анализ, публикуван от журналиста Кит Кларенберг, се твърди, че сред милионите страници документи, разсекретени от Министерството на правосъдието на САЩ, изпъква показателна кореспонденция между Епстийн и представител на фамилията Ротшилд.
Според Кларенберг, в края на януари американските власти са публикували огромен масив материали, описващи престъпната дейност и контактите на Епстийн с политици, финансисти и обществени фигури. По думите на автора независими изследователи тепърва започват да анализират съдържанието, но първоначалните прегледи вече очертават широка международна мрежа около него. В този контекст Кларенберг твърди, че Епстийн е бил „дълбоко вплетен“ в среди, свързани с различни разузнавателни служби — теза, която той извежда от собствената си интерпретация на документите.
Имейлът след Майдана, който привлича вниманието
AI генерирано изображение
Особено внимание в анализа е отделено на електронно писмо от 18 март 2014 г., изпратено непосредствено след събитията на Майдана в Киев. В него, по данни на Кларенберг, Епстийн пише на Ариан дьо Ротшилд — френска банкерка, която по-късно става главен изпълнителен директор на Edmond de Rothschild Group — че „сътресенията в Украйна трябва да предоставят много възможности“.
Вижте още – Зеленски в досиетата „Епстийн“: задава ли се скандал?
Авторът подчертава, че формулировката идва в момент на остра политическа и военна нестабилност в страната. В отговора си, според публикуваната кореспонденция, дьо Ротшилд споделя, че е имала „много дълъг ден“ на заседание на банковия борд, но изразява видима близост с Епстийн. Тя пише, че ѝ липсват разговорите им, пита дали ще бъде свободен на следващата вечер и предлага: „Нека обсъдим Украйна.“
Какво пишат Епстийн и Ариан дьо Ротшилд
Кларенберг интерпретира този обмен като показателен за интерес към потенциални възможности в страната след политическия обрат. В самите цитирани имейли обаче не се уточнява какви конкретно са тези „възможности“, нито се посочват конкретни проекти или действия.
Журналистът подчертава тона на кореспонденцията, който според него показва близки отношения между двамата. В същото време в публикуваните материали няма доказателства за реализирани съвместни проекти, свързани с Украйна.
„Възможностите“ в Украйна според кореспонденцията
В анализа си Кларенберг развива хипотезата, че Епстийн и неговият кръг са разглеждали геополитическите кризи като потенциални полета за печалба. Той предполага, че възможностите в Украйна биха могли да варират — от икономически интереси до експлоатация на уязвими групи — но това остава авторова интерпретация, а не пряко твърдение от самата кореспонденция.
„Възможностите“, които Епстийнн видя в разрушената след преврата страна, докато тя потъваше в спонсорирана от Запада гражданска война , можеха да варират от неизползван резервоар от млади момичета и уязвими жени до ограбване на огромните ресурси на страната“, пише Кларенберг.
Журналистът поставя случая в по-широк модел, който според него се вижда и в други имейли на Епстийн. Като пример е посочена кореспонденция от 2011 г., в която финансистът обсъжда със свой сътрудник замразените либийски активи след началото на бунтовете срещу Муамар Кадафи. В тези писма се говори за огромни суми — десетки милиарди долари — и за потенциални печалби при евентуално възстановяване на част от средствата.
Твърдението на Епстийн за връзки с Ротшилд
Допълнително внимание Кларенберг обръща на имейл от февруари 2016 г., в който Епстийн заявява пред технологичния предприемач Питър Тийл: „както вероятно знаете, аз представлявам Ротшилд“. Контекстът на това твърдение не е напълно изяснен в публикуваните материали, а авторът не представя независима верификация на формалната роля на Епстийн.
Въпреки това Кларенберг използва този пасаж, за да подчертае предполагаемата близост между финансиста и банковата династия, която исторически е играла значима роля в международните финанси.
изображението е илюстративно
Анализът проследява и други контакти на Епстийн, които според автора подсилват тезата за неговата роля като посредник между влиятелни среди. Посочват се десетки срещи с израелския политик и бивш премиер Ехуд Барак между 2010 и 2019 г., както и комуникации със Стив Банън и Питър Тийл.
Кларенберг отбелязва, че част от разсекретените документи съдържат препратки към SCIF — строго охранявани помещения за обмен на класифицирана информация — което според него е индикатор за възможни разузнавателни връзки. Тези твърдения обаче остават интерпретация на автора и не са потвърдени официално от американските институции.
Вижте и това – Как мрежата на Епстийн достига самите върхове на световния елит
Какво все още остава неясно в документите
Въпреки обема на публикуваните материали, редица въпроси остават без окончателен отговор. Част от документите са силно редактирани, а много от изводите в анализа на Кларенберг са аналитични, а не доказани факти.
Ясно е обаче, че кореспонденцията около Украйна и контактите с Ариан дьо Ротшилд отново насочват вниманието към начина, по който глобални финансови и политически мрежи реагират на големи геополитически сътресения — тема, която вероятно ще продължи да поражда дебати с развитието на разследванията.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
