Това вече сме го виждали. Първо – тревожни сигнали, после експерти, които настояват за „временни мерки“, след това – ограничения, разделение на „съществени“ и „несъществени“ дейности и накрая – нова нормалност, наложена чрез страх и натиск. Според анализ на Brownstone Institute, същият сценарий, приложен при Covid, днес се разгръща отново – но този път под формата на енергийна криза.
От Covid към енергийната криза: повторение на сценария
Както припомнят от Brownstone Institute, началото на Covid ограниченията не беше внезапно. В края на януари 2020 г. започва „тих барабанен ритъм“ – постепенна ескалация на тревогата, която в рамките на седмици прераства в масова паника.
Първоначално редица правителства се въздържат от крайни решения. Това важи и за администрациите на Доналд Тръмп и Борис Джонсън. Но в края на февруари натискът става „оглушителен“ – от медии, институции и експертни структури – и политическите лидери отстъпват.
Следват познатите мерки: затваряне по домовете, спиране на пътуванията, ограничения на социалния живот. По-късно самите лидери признават, че това решение е било грешка – но вече е късно.
Новите „експерти“: от здравните власти към енергийните институции

Фатих Бирол
Днес, шест години по-късно, според Brownstone Institute, се активира същата логика, но с различен фокус – енергията.
Ако тогава централна роля играеха организации като Световна здравна организация и лица като Антъни Фаучи, днес на преден план излиза Международната енергийна агенция (МЕА) и нейният директор Фатих Бирол.
Аналогията, която правят авторите, е пряка: нова криза, нови „лица на авторитета“, но същият модел на централизирана експертиза, която диктува политики на глобално ниво.
Ограниченията се връщат: контрол върху потреблението и движението
Според анализа на Brownstone Institute, най-показателното сходство не е в самата криза, а в предлаганите решения – защото те отново се концентрират върху ограничаване на поведението на хората.
МЕА препоръчва мерки, които силно напомнят на Covid периода:
– работа от вкъщи и ограничаване на придвижването
– намаляване на скоростта по пътищата
– пренасочване към обществен транспорт
– ограничен достъп на автомобили в градовете (по регистрационен номер)
– задължително споделено пътуване
– намаляване на въздушните пътувания
– контрол върху използването на горива и ресурси
– преминаване към алтернативни (електрически) решения
Общият знаменател е ясен: не увеличаване на предлагането, а ограничаване на потреблението чрез административни и поведенчески механизми.
Вижте още – Заради петролната криза: МАЕ препоръчва да си стоим вкъщи
„Временно“ решение или нов модел на управление
Един от най-ярките паралели е реториката. По време на Covid обществото беше призовано да „изравни кривата“ чрез ограничения и жертви.
Днес, според Brownstone Institute, се използва същата логика: временни ограничения, които трябва да „купят време“, докато системата се адаптира.
Отново се говори за безпрецедентна криза. Отново се настоява за извънредни мерки. Отново се обещава, че ограниченията са временни.
Анализът припомня, че по време на Covid критичните гласове често са били маргинализирани – чрез цензура, обществен натиск и ограничаване на достъпа до платформи. Дава се конкретен пример с YouTube, който е ограничавал съдържание, противоречащо на позициите на Световна здравна организация. Според Brownstone Institute, съществува риск подобен модел да се повтори – този път с енергийни политики и „разрешено“ съдържание. Ключовият аргумент на авторите е, че тези мерки не решават основния проблем – цените на енергията. Ограничаването на потреблението не създава нови ресурси. То просто преразпределя наличните – като определя кои дейности са „съществени“ и кои не. Така фокусът се измества от икономиката към управлението на поведението – кой може да пътува, кой може да потребява и при какви условия.
В заключение, от Brownstone Institute подчертават, че днес ситуацията не е напълно същата. Обществото вече има опит от Covid периода, а част от съдилищата са се произнесли срещу крайни форми на цензура. Съпротивата е по-видима, а доверието в институциите – по-разклатено.
Но основният извод остава:
механизмът е разпознаваем – и може да бъде приложен отново, независимо от повода.
„Нов сценарий, същата пиеса, нови актьори – същите роли“, обобщават от Brownstone Institute.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
