Италия е на път да отложи затварянето на въглищните си електроцентрали с цели 13 години – от първоначално планирания край на 2025 г. до 2038 г., съобщава The Epoch Times. Решението идва на фона на нарастващи притеснения за енергийната сигурност вследствие на конфликта в Иран.
На 31 март долната камара на италианския парламент е приела законопроект, който се очаква да получи окончателно одобрение. Правителството на премиера Джорджа Мелони цели да преразгледа политиките за въглеродна неутралност в условията на нестабилни енергийни доставки. Според The Epoch Times, три от четирите оставащи въглищни централи в страната са под контрола на Enel Group – един от най-големите енергийни производители в Европа.
Вижте и това – Новата „пандемия“: как енергийната криза копира модела на Covid ограниченията
Италия отлага въглищните централи до 2038 г.
стоп кадър: YouTube/ANCI
Италианският министър по европейските въпроси Томазо Фоти заявява, че в краткосрочен план страната трябва да използва всички налични енергийни източници.
„Всички енергийни източници, поне в непосредствен план, трябва да бъдат използвани в максимална степен“, посочва той, цитиран от ANSA и препредаден от The Epoch Times.
По данни на Европейската комисия от 2024 г., Италия първоначално е планирала пълно прекратяване на въглищната енергия до края на 2025 г. Това е част от по-широките цели за „нетни нулеви емисии“. Същевременно страната вече няма ядрена енергетика, след като се отказва от нея след референдум през 1987 г. след аварията в Чернобил.
Завой от „зеления преход“ под натиска на кризата
През последните пет години значителна част от въглищния капацитет на Италия – около 8 гигавата – е изведен от експлоатация или поставен в резерв. Но според The Epoch Times, министърът на енергетиката Джилберто Пикето Фратин вече допуска възможността за реактивиране на тези мощности при задълбочаване на кризата.
„Имаме въглищни централи, които не бих искал да пускам отново, но те са там в резерв, за да защитят страната ни“, заявява той в интервю за TgCom24.
Войната в Иран и рискът за енергийните доставки
След ударите на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари, трафикът през Ормузкия проток – ключов енергиен коридор – рязко се е забавил, отбелязва The Epoch Times. Главният изпълнителен директор на Shell Ваел Саван предупреждава, че недостигът на горива, вече усетен в части от Азия, може да достигне Европа още в близките седмици.
Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето също изразява сериозни притеснения:
„Живея с тази война и възможните ѝ последици 24 часа в денонощието. Знам неща, които вече не ми позволяват да спя“, казва той пред в. La Repubblica.
Ограниченията на горивата вече започват в Европа
Паралелно с италианските решения, първите реални ограничения в енергийния сектор вече се появяват в Европа, като Словения се превърна в първата държава, въвела директен режим на горивата. Освен лимитите от 50 литра за частни автомобили и 200 литра за бизнес, страната дори разположи армията, за да подпомогне логистиката на доставките, отбелязва The Epoch Times.
Подобни, макар и по-меки мерки, се наблюдават и в други държави. В Словакия бензиностанциите вече ограничават количествата при зареждане, за да предотвратят презапасяване, а в Централна Европа се засилват и мерките срещу т.нар. „горивен туризъм“, при който шофьори зареждат в съседни държави заради ценови разлики.
В други страни подходът е различен, но целта е същата – стабилизиране на пазара. Германия например ограничава възможностите за резки ценови промени, докато държави като Унгария и Хърватия залагат на контрол върху цените. В Сърбия дори бе въведена забрана за износ на горива с цел защита на вътрешния пазар.
Тези мерки показват, че Европа постепенно преминава от свободен пазар към кризисно управление на енергийните ресурси, при което основният въпрос вече не е само цената, а наличността на горива.
Енергийната криза променя политиките в ЕС
Решението на Рим да отложи отказа от въглищата не е изолиран ход, а част от по-широка промяна в енергийната стратегия на правителството на Джорджа Мелони. Още през последните години кабинетът сигнализира за по-прагматичен подход към „зеления преход“, при който енергийната сигурност се поставя пред фиксираните срокове за декарбонизация.
Италия все по-ясно залага на т.нар. енергиен микс – комбинация от възобновяеми източници, природен газ и резервни мощности на въглища, които могат да бъдат активирани при нужда. В този контекст ролята на Enel Group също се променя, като част от затворените мощности се запазват в готовност, вместо да бъдат окончателно демонтирани.
Вижте още – Мелони срещу Брюксел: Италия атакува въглеродния пазар и Зелената сделка на ЕС
Този подход отразява и структурната уязвимост на страната – липсата на ядрена енергетика и високата зависимост от внос на енергийни ресурси, което прави Италия особено чувствителна към сътресения в региони като Близкия изток.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
