Ах, как блестят светлините на Ню Йорк отдалеч в нощта…
Но долу в ниското, по улиците нещата са съвсем различни. Миризливите купчини с боклук създават планини по градските тротоари и картинката не е никак приятна – от едната страна са сградите, а от другата – купчините черни чували за смет. Нюйоркчани знаят, че трябва да внимават къде стъпват, за да избегнат неприятните течности, които изтичат от торбите. От друга страна плъховете се хранят с остатъците в чувалите, което често стряска дори най-претръпналите с другата, нелицеприятна страна на „Голямата ябълка“. В продължение на десетилетия Ню Йорк търпеше това. Не – приемаше го! Но може би това скоро ще се промени. В ход е мащабна „програма за контейнеризация“. Купчините черни чували за смет се заменят с нова за града технология: обезопасени контейнери, пише The Economist.
На 11 октомври Ерик Адамс, кметът на Ню Йорк, и Джесика Тиш, комисарката по канализацията, обявиха, че от есента на 2024 г. сградите с девет или по-малко жилищни единици ще бъдат задължени да поставят всички отпадъци в обезопасени контейнери. Това ще обхване 765 000 сгради или 95% от жилищните имоти в града. Задължаването на по-малобройните сгради и кооперации следват подобните мерки за търговските отпадъци, които възлизат на около 9 млн. кг дневно. През лятото бяха въведени правила за контейнерите за 40 хиляди предприятия в града, свързани с хранително-вкусовата промишленост, включително ресторанти, магазини за хранителни стоки и малките бакалии. Общо 70% от отпадъците в града се изхвърлят в контейнери.
Контейнеризацията е норма за градове като Барселона, Милано и Париж. Градовете в Южна Корея и Холандия използват прибрани в тротоарите и под земята контейнери, което е невъзможно за осъществяване в Ню Йорк, където пространството под настилката е претъпкан лабиринт от канализационни тръби, газопроводи, електрически кабели, оптични влакна и метро. „Ние играем голямата игра по догонване на останалия свят“, казва Джесика Тиш. „Ню Йорк няма да е първият град, който ще използва контейнери за боклук, а ще бъде един от последните.“
Контейнеризацията изглежда революционна. Но тя е и завръщане към старите практики. Металните контейнери, като този, в който живее Оскар Гроуч, герой от „Улица Сезам“, се използват от 30-те години на миналия век, за да държат плъховете надалеч, а улиците на града – чисти. Използването им осезаемо намаля след стачка на профсъюзите през 1968 г., когато купища боклук не бяха събрани в продължение на 9 дни. Миризмата и безпорядъкът тогава бяха толкова силни, че градската управа раздаде найлонови торбички за препълнените контейнери. Скоро след това найлоновите торби станаха неотменна част от пейзажа на улиците на Ню Йорк.
Но торбите спомогнаха и за неимоверното увеличаване на популацията на плъхове. Ерик Адамс, бивш полицейски капитан, който обеща да се бори както с престъпността, така и с плъховете, обяви плъховете за „обществен враг №1“. Това е нещо повече от реторика. Санитарният отдел черпи вдъхновение от полицейския отдел. Преди три десетилетия престъпността в града започва да намалява, когато полицията смени тактиката от реакция към превенция и прилагане на закона, разчитайки на статистиката за престъпността, за да открие проблемните зони. Тази програма CompStat включва ежеседмични срещи на командирите на полицията в Ню Йорк за изготвяне на стратегия за борба с престъпността.
Тиш, която е работила в полицейското управление в продължение на 12 години, стартира TrashDash през май, вдъхновена от CompStat. Всяка седмица началниците на санитарни служби се срещат, за да създадат стратегии за справяне със скоковете, които виждат в данните за боклука от обажданията на номер 311 (нещо като общинско обслужване на клиенти). Например, ако забележат рязък скок в броя на пропуснатите събирания, те ще проучат жалбите, за да видят какво е общото между тях. Отделът също така е засилил прилагането на действащите правила. В същото време той почиства магистралите, прилага правилата за уличните търговци и въвежда практиката на компостирането в целия град.
„Абсолютно и категорично отхвърляме статуквото“, казва Джесика Тиш. Тя е преразгледала дейността, така че боклукът в районите с висока гъстота на населението да се събира по-рано. Изглежда, че плъховете са в отстъпление (макар че може и да се прегрупират). Това лято жалбите за плъхове в целия град са намалели с 20%. В „зоните за борба с плъховете“ броят им е намалял с 45%. Миналия месец в Хамилтън Хайтс, в Западен Харлем в Манхатън, квартал с голям брой оплаквания от плъхове, стартира пилотна програма за поставяне на контейнери. На улиците бяха поставени устойчиви на гризачи контейнери за жителите. През август събирането на боклука се увеличи до шест пъти в седмицата. Училищата в района също използват контейнери.
Повечето нюйоркчани са съгласни с това, но тъй като Ню Йорк си е Ню Йорк, единодушието е трудно постижимо. Андрю Риги от Нюйоркския алианс на хотелиерите, който представлява ресторантите и баровете, посочва, че те нямат място за контейнери вътре, а оставянето им навън намалява пространството за хранене на тротоара. Клеър Мифлин от Центъра за проектиране на нулеви отпадъци се опасява, че хората ще се обърнат срещу контейнеризацията, ако пилотната схема не бъде направена добре или ако се окаже твърде скъпа.
Канализацията е едно от малкото неща, които са твърдо под контрола на общината, за разлика от МТА (компанията, която управлява метрото на Ню Йорк). Така че градът има голяма власт – казва Джъстин Ууд от „Нюйоркски адвокати в защита на обществения интерес“. Джесика Тиш е наясно с влиянието на своята агенция: „Ако не си свършим работата за един ден, всички забелязват това. Ако не си свършим работата за два или три дни, това вече е криза в общественото здраве.“
Ако тя успее, на нюйоркчани вече няма да им се налага да си запушват носовете от смрадта на боклука, когато черните найлонови пликове са изложени на жаркото слънце по тротоарите през летните месеци. А бюфетът за плъхове, който им се сервира цяла нощ, ще бъде затворен.
Източник: The Economist