В отворено писмо до германския канцлер Фридрих Мерц, публикувано в Berliner Zeitung, американският икономист и професор в Колумбийския университет Джефри Сакс отправя остър призив към Берлин да възстанови диалога с Москва. Според него Германия носи особена отговорност за предотвратяване на по-широка война в Европа, но вместо да действа като спирачка на ескалацията, се е превърнала в неин ускорител.
Сакс припомня, че преди шест месеца вече е призовал Германия да търси дипломатически път към Русия, вместо да нормализира войната. Според него ситуацията в Европа се е влошила драматично, а отговорността на Мерц е „уникална“, защото нито един друг европейски лидер — нито в Париж, нито във Варшава, нито в Рим — не разполага с тежестта на Германия и с личната власт, която германският канцлер има, за да предотврати катастрофа.
„Ще се застъпите ли за мира?“, пита Сакс в писмото си до Мерц.
Американският икономист припомня, че през януари 2026 г. самият Мерц, заедно с италианския премиер Джорджа Мелони и френския президент Еманюел Макрон, е призовал за възстановяване на отношенията между Европа и Русия, като е определил Русия като „европейска държава“. Въпреки това, твърди Сакс, Берлин не е последвал дипломатически курс.
Той поставя въпроса дали Мерц като канцлер е опитал поне един съдържателен разговор с руския президент Владимир Путин и дали германският външен министър е направил подобен опит с руския си колега Сергей Лавров. Според Сакс, ако се съди по публичните данни, отговорът е отрицателен — „нито веднъж“.
Дипломацията е по-спешна от всякога
В писмото си, цитирано от Berliner Zeitung, Джефри Сакс описва последните дни като период на опасна ескалация, която според него трябва да разтревожи всички европейци.
Той посочва, че и двете столици — Москва и Киев — вече са под продължителен обстрел. По думите му украински далекобойни дронове са ударили включително цивилни цели, докато руските ракетни и дронови атаки срещу Киев са се засилили значително. Сакс твърди още, че украински дронове са навлезли във въздушното пространство на балтийските държави, създавайки непосредствен риск от инцидент, който би могъл да въвлече Европа пряко във войната. В писмото си той споменава и украинска атака срещу училище за момчета в Луганск, която според него допълнително е подкопала остатъците от сдържаност.
Особено внимание Сакс отделя на съобщение от 25 май, когато, по думите му, руският външен министър Сергей Лавров е информирал американския държавен секретар по указание на президента Путин, че руските въоръжени сили вече извършват „системни и продължителни атаки“ срещу обекти и центрове за вземане на решения в Киев. Според Сакс руското външно министерство е посъветвало САЩ и други държави да осигурят евакуацията на дипломатическия си персонал и гражданите си от украинската столица.
Тази новина, предупреждава той, е „прелюдия към масивна ескалация“. Именно затова, според него, дипломацията е по-спешна от всякога.
В отвореното писмо до Мерц Джефри Сакс настоява, че пътят към защитата на Украйна не е продължаване на войната, а мир при условия, приемливи за всички страни. Според него Европа е изправена пред риск от още повече жертви, още повече разрушения и реална опасност войната да се разпространи отвъд Украйна. Сакс обвинява германския канцлер, че чрез исканията за повече оръжия, по-големи военни способности и демонстрации на „решителност“ е превърнал Берлин в ускорител, а не в спирачка на евентуална общоевропейска война.
Според Сакс сигналите, че Германия се подготвя за война, вместо да работи за нейното прекратяване, са част от по-широк политически провал.
Шестте обвинения на Сакс към германската политика
В текста, публикуван в Berliner Zeitung, американският професор твърди, че Германия носи „значителна отговорност“ за настоящата ситуация. По думите му, преди германската политика да бъде насочена към мир, страната трябва честно да се изправи срещу собственото си минало. Сакс изброява шест тежки провала на германската външна политика спрямо Русия след обединението на Германия през 1990 г.
От НАТО до Минск II: къде Сакс вижда провала на Берлин
Първият пункт в писмото на Сакс е свързан с Договора за окончателното уреждане на въпроса за Германия, известен като договора „2+4“, подписан в Москва на 12 септември 1990 г. Именно той завършва процеса на германското обединение.
Според Сакс този договор е станал възможен, защото Михаил Горбачов е получил тържествени уверения от Ханс-Дитрих Геншер, Хелмут Кол, Джеймс Бейкър и други западни лидери, че НАТО няма да се разширява на изток.
Сакс се позовава на разсекретени документи, включително публично достъпни меморандуми на National Security Archive към Университета „Джордж Вашингтон“. Според него те показват ясно, че такива уверения са били дадени и че, както твърди той, те са трябвало да се отнасят не само до територията на бившата ГДР, но и до Източна Европа.
Професорът подчертава, че тези уверения са били потвърдени през 1990 и 1991 г., а договорът „2+4“ ограничава разполагането на войски на НАТО на територията на бившата ГДР и напомня принципите от Заключителния акт от Хелзинки — че сигурността на една държава не трябва да бъде за сметка на сигурността на друга.
„Наистина ли някой сериозно вярва, че Съветският съюз е отхвърлял западни войски на територията на бившата ГДР, но би останал безразличен към армии на НАТО във Варшава, Вилнюс или Киев?“, пита Сакс.
Според него Германия е дала изрични уверения на съветското ръководство, че ще отхвърли разширяването на НАТО на изток, а по-късно ги е нарушила. Сакс твърди, че Германия е била най-големият бенефициент от тези уверения, защото те са били фактическата насрещна цена за германското обединение.
Вторият пункт в писмото е свързан с бившия канцлер Ангела Меркел.
Ангела Меркел
Сакс пише, че в мемоарите си Меркел признава с „забележителна откровеност“, че по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. е разбирала, че поканата към Украйна и Грузия за членство в НАТО би се възприела от Русия като равносилна на обявяване на война.
Според него Меркел е знаела къде минава руската червена линия. Въпреки това, твърди Сакс, тя се е поддала на американския натиск и е приела компромисната формулировка, че Украйна и Грузия някой ден „ще могат“ да станат членове на НАТО.
Вижте още – Британски архиви: Лондон е знаел, че разширяването на НАТО ще провокира Русия
Този единствен израз, пише Сакс, е поставил началото на катастрофите от 2014 и 2022 г. Според него по-късната откровеност на Меркел е предупреждение към нейните наследници, включително към Мерц: Германия не може да се преструва, че тогавашните рискове не са били ясни.
Третият упрек на Сакс към германската политика е свързан със събитията в Киев през февруари 2014 г.
На 21 февруари 2014 г. тогавашният германски външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, заедно с полския и френския си колега, посредничи за споразумение между украинския президент Виктор Янукович и опозицията. То предвижда възстановяване на конституцията от 2004 г., създаване на правителство на националното единство и предсрочни президентски избори. Според Сакс президентът Путин е бил консултиран, а споразумението е било потвърдено. Той го описва като значим дипломатически успех в момент на силно напрежение и открито насилие.
Но в рамките на 24 часа Янукович е свален чрез насилствен преврат, пише Сакс. Германия, според него, не е настояла за спазване на споразумението, което току-що е гарантирала. Вместо това, следвайки примера на САЩ, е подкрепила новото правителство, сякаш споразумение никога не е съществувало. По думите му именно това решение е засилило убеждението в Москва, че на западните подписи не може да се има доверие.
Четвъртият пункт в писмото на Джефри Сакс е споразумението Минск II от февруари 2015 г.
Той припомня, че канцлерът Ангела Меркел лично е участвала в преговорите по Минск II в Нормандския формат и е осигурила политическата подкрепа на Германия в декларацията за подкрепа, приета на 12 февруари 2015 г. в Минск. Според Сакс в продължение на седем години централната политическа разпоредба на споразумението — автономията на Донбас в рамките на суверенна Украйна — не е била изпълнена от Киев. Той обвинява Германия, че не е упражнила натиск върху украинските власти да приложат именно тази разпоредба, която Берлин сам е подкрепил.
Сакс припомня още, че по-късно Меркел признава, че споразумението е било използвано като средство за натиск и като начин да се даде време на Украйна да се превъоръжи. По думите му бившият френски президент Франсоа Оланд е направил сходно изказване.
Така, заключава Сакс, гаранцията всъщност не е била гаранция, а стратегия — отново по настояване на Вашингтон. И отново посланието към Москва е било, че на западните подписи не може да се вярва.
„Северен поток“ и цената за германската икономика
Петият акцент в писмото до Мерц е саботажът срещу газопроводите „Северен поток“.
Сакс припомня, че на 7 февруари 2022 г. президентът на САЩ Джо Байдън, в присъствието на тогавашния германски канцлер Олаф Шолц, заявява в Източната зала на Белия дом, че ако Русия навлезе в Украйна, „Северен поток 2“ повече няма да съществува и че САЩ „ще сложат край“ на проекта. На въпрос как ще стане това, Байдън отговаря: „Обещавам ви, ще бъдем в състояние да го направим.“
Седем месеца по-късно, пише Сакс, тръбопроводите са разрушени чрез саботаж в Балтийско море.
Според него наличните доказателства — разследвания в САЩ и Германия, действията на германската федерална прокуратура и публични изявления на бивши служители — сочат преобладаващо към съвместна украинско-американска операция. Сакс твърди, че германското правителство е знаело това отдавна. Въпреки това, според него, Германия е позволила публичната вина да бъде насочвана към Русия, въпреки доказателствата, а акт на индустриален саботаж срещу германската икономика да остане ненаказан и без отговор.
Шестият пункт в писмото на Сакс е свързан с преговорите в Истанбул през април 2022 г.
Според него само няколко седмици след руската инвазия през февруари 2022 г. руски и украински преговарящи са се срещнали в Истанбул, за да договорят условията на мирно споразумение. Сред тях, пише Сакс, са били неутралитет на Украйна извън НАТО, многостранни гаранции за сигурност, договорени ограничения на войските и поетапно политическо решаване на въпросите за Донбас и Крим.
По думите му споразумението е било близо до подписване. Сакс се позовава на бившия израелски премиер Нафтали Бенет, един от посредниците, който публично е потвърдил, че договорката е била близо и че Западът — особено САЩ и Великобритания — се е опитал да я предотврати.
В писмото си Сакс твърди още, че мисията на британския премиер Борис Джонсън в Киев през април 2022 г., с цел Украйна да бъде инструктирана да не подписва споразумението, е документирана.
Според него стотици хиляди украински и руски животи, както и целият европейски ред, са платили цената за тази американско-британска намеса. Германия, пише Сакс, е мълчала — въпреки че именно тя, повече от всяка друга европейска държава, е понесла икономическите последици. След политическите обвинения Сакс преминава към икономическите последици за Германия. Според него първостепенен приоритет на Мерц трябва да бъде мирът, а новините от Москва показват колко спешна е ситуацията.
Но паралелно с военната катастрофа, пише той, се задава и втора — „преднамереното разрушаване на германската икономика“, при което Берлин е едновременно извършител и жертва.
Сакс твърди, че германската индустрия е била изградена върху търговията с Русия. Разрушаването на „Северен поток“ и последвалото прекъсване на германско-руските търговски отношения са довели до ситуация, в която Германия купува природен газ от САЩ на цени, многократно по-високи от тези на руския тръбопроводен газ, който той заменя. Това, според него, е „индустриално самоубийство“.
Сакс посочва химическата индустрия, стоманодобива, стъкларската индустрия и енергоемките производители като основа на германския Mittelstand, която всеки ден губи международна конкурентоспособност. По думите му квалифицирани работни места изчезват от германската икономика, а германските данъкоплатци и потребители прехвърлят национално богатство към американски производители на газ в мащаб, безпрецедентен за следвоенна Европа.
Още по темата – Краят на германския автомобилен модел? 225 000 работни места под риск
Оръжия вместо дигитализация и индустриална мощ
Сакс критикува и плановете на германското правителство за мащабно превъоръжаване — стотици милиарди евро през следващото десетилетие. Според него Германия се подготвя за война, която е можела лесно да бъде предотвратена чрез дипломация. Това, по думите му, е грубо погрешно разпределение на национални ресурси.
Сакс настоява, че основното предизвикателство пред Германия през това десетилетие е конкурентоспособността в дигиталната епоха. Всеки евро, изразходвано за танкове, ракети и артилерийски снаряди, според него няма да бъде вложено в капацитета на Германия в областта на изкуствения интелект, разработката и производството на чипове, енергийната инфраструктура и високоскоростните дигитални мрежи.
„Горчивата реалност“, пише Сакс до Мерц, е, че с тези оръжия не може да се купи сигурността, която дипломацията би могла да постигне на малка част от цената. А без инвестициите в дигитализация и енергетика, изтласкани от превъоръжаването, няма как да има просперитет.
Какъв мирен план предлага Сакс
В заключителната част на писмото, публикувано в Berliner Zeitung, Джефри Сакс настоява, че именно Мерц, повече от всеки друг европейски лидер, е ключова фигура в избора дали Европа ще се плъзне към обща война, или ще се върне към преговори и икономически разум.
Сакс призовава германския канцлер да започне диалог с президента Путин, да изпрати германския външен министър в Москва или да покани руския външен министър в Берлин. Той настоява Германия да отвори отново каналите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа — ОССЕ, които според него Берлин е оставил да западнат. Американският професор призовава още Мерц да настоява Киев да прекрати атаките срещу цивилни цели.
Най-важното, според Сакс, е германската общественост да чуе истината. Той твърди, че договорен мир, основан на неутралитета на Украйна, е реалистичният изход от катастрофата, а възстановяването на нормални икономически отношения с Русия е реалистичният път за излизане от индустриалния упадък на Германия.
В писмото си до Мерц Сакс очертава и параметрите на споразумение, което според него Германия би могла да предложи.
Боевете трябва да бъдат прекратени по линия на примирие. Всички страни трябва да се откажат от бъдещо използване на сила по гранични въпроси. Украйна трябва да възстанови неутралитета си, а НАТО — трайно да се откаже от по-нататъшно разширяване на изток.
Сакс призовава Европа и Русия да възстановят икономическите си отношения и да прекратят военната реторика. ОССЕ, според него, трябва отново да стане централният форум за европейска сигурност, основан на принципа, че сигурността в Европа е неделима и не трябва да се гради върху военни блокове, които разделят континента.
В подобен сценарий на мир, пише Сакс, Германия ще може да насочи националните си ресурси към инвестициите в дигитализация, изкуствен интелект, полупроводници и енергетика, от които зависи икономическото ѝ бъдеще.
„Историята ще помни“: последният призив към Мерц
В края на отвореното си писмо Джефри Сакс предупреждава канцлера Мерц, че историята ще помни какво той ще направи през следващите седмици — и какво ще пропусне да направи.
Същото, пише Сакс, важи и за германската общественост, за народите на Русия, Украйна и цяла Европа.
„Време е за дипломация, господин канцлер. Изборът е Ваш“, завършва писмото си професорът от Колумбийския университет Джефри Сакс.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
