Децата са бъдещето – или „убийци на климата“? Точно този сблъсък внушава плакат на обществената френско-германска телевизия ARTE, който отново се разпространява във Фейсбук. Върху образа на кърмеща майка, бебе и малко дете стои въпросът „Zukunft oder Klimakiller?“ – „Бъдеще или климатичен убиец?“. Изображението не е ново и не е част от официална германска правителствена кампания. То рекламира документален филм от 2020 г. за хора, отказали се от деца заради климатичните промени. Но зад провокативната визия стои реален и много по-дълбок спор: кога тревогата за бъдещето се превръща в обвинение към самото раждане и как личният избор да имаш дете започва да се измерва в тонове въглеродни емисии.
Плакатът на ARTE от 2020 г. отново предизвика спор
Снимката е автентична, но не е нова. Плакатът е част от рекламната кампания на документалния филм „Re: Kinderlos dem Klima zuliebe? Wenn Frauen in den Gebärstreik treten“ – „Без деца в името на климата? Когато жените обявяват родилна стачка“, излъчен от ARTE на 4 февруари 2020 г. Изображението се е разпространявало масово и през 2023 г., когато нерядко е било представяно без уточнението, че рекламира телевизионен филм, установява проверка на AFP.
Следователно плакатът не е нова кампания от 2026 г. и не е официално послание на германското правителство. Но също така не е измислен колаж, частна провокация или акция на неизвестна активистка организация. Това е реална рекламна визия на обществената френско-германска телевизия ARTE, използвана за популяризирането на продукция на германския обществен оператор Rundfunk Berlin-Brandenburg – rbb.
Обществена медия, но не и правителствена кампания
Разграничението е важно. ARTE не е държавно министерство и програмите ѝ не представляват автоматично позицията на германското или френското правителство. Телевизията има собствена редакционна структура и обществен медиен мандат. В същото време самата ARTE посочва, че е 95% обществено финансирана от Германия и Франция. ARTE Deutschland е собственост на германските обществени оператори ARD и ZDF, а германската част от финансирането идва чрез задължителната радио-телевизионна такса. ARTE France е част от френската обществена медийна система.
Филмът зад плаката е произведен от rbb – регионален обществен радио-телевизионен оператор и член на ARD. Режисьор и автор е Елена Хорн, а продукцията е създадена през 2019 г. като приблизително 30-минутен репортаж за поредицата „Re:“ на ARTE, показва информацията във филмовата база Crew United.
Затова най-точното определение е: плакатът не е държавна демографска кампания, но е официална реклама на обществено финансирана медия. Именно този институционален контекст обяснява защо изображението предизвиква толкова силни реакции и защо не може да бъде отхвърлено просто като маргинална интернет провокация.
Филмът за хората, отказали се от деца заради климата
Английската версия на документалния филм носи още по-директното заглавие „BirthStrike: Staying Childless to Save the Planet“ – „Родилна стачка: да останеш без деца, за да спасиш планетата“.
Камерата проследява две британски двойки. Едната е решила да няма деца, а другата – да остане само с едно. В основата на решенията им стоят тревогата от климатичните промени, очакванията за бъдеща екологична нестабилност и убеждението, че всеки нов човек ще добави нови емисии и потребление към общия въглероден отпечатък, посочва AFP.
стоп кадър: ARTE
Централна фигура е британската певица и активистка Блайт Пепино, около която в края на 2018 и началото на 2019 г. се оформя движението BirthStrike. Пепино разказва, че преди това е искала да стане майка, но постепенно е стигнала до решението, че не може да доведе дете в свят, който според нея се движи към климатичен и обществен срив. Самата тя представя отказа не толкова като средство за механично намаляване на населението, а като политически протест. Посланието е, че хората се отказват от желано родителство, защото не вярват, че правителствата и компаниите правят достатъчно, за да осигурят безопасно бъдеще за следващите поколения.
Пепино изрично е заявявала, че BirthStrike не цели да спира останалите хора да имат деца. Според нея участниците просто се чувстват прекалено уплашени от перспективата за „срив на цивилизацията“, за да създадат собствено семейство, посочва Queen Mary University of London.
Филмът обаче разглежда и другата линия в движението – не само страха какъв свят ще наследят бъдещите деца, но и убеждението, че самите деца увеличават климатичната тежест. Един от показаните бащи обяснява решението семейството му да остане с едно дете с тезата, че по-малкият брой новородени е най-силният начин човек да намали личния си екологичен отпечатък, пише Frankfurter Rundschau.
Така в една и съща продукция се преплитат два различни аргумента: „не искам дете, защото се страхувам за бъдещето му“ и „не искам дете, защото то ще създава емисии“. Именно вторият превръща личната житейска дилема в много по-спорна морална и политическа теза.
Как едно дете беше изчислено като 58,6 тона CO₂
Един от основните аргументи във филма е изчислението, че раждането на „едно дете по-малко“ в развита държава може да спести средно 58,6 тона въглероден диоксид годишно.
Числото идва от изследване на Сет Уайнс и Кимбърли Никълъс, публикувано през 2017 г. Авторите сравняват различни индивидуални решения и изчисляват, че отказът от едно дете има несравнимо по-голям климатичен ефект от други популярни препоръки:
- животът без автомобил – около 2,4 тона годишно;
- избягването на един двупосочен трансатлантически полет – около 1,6 тона;
- растителното хранене – около 0,8 тона годишно.
Данните са представени и от Университета в Лунд, където работи съавторът на изследването Кимбърли Никълъс.
Тези 58,6 тона обаче не са непосредствените годишни емисии от храненето, обличането или отглеждането на едно дете. Методът включва част от предполагаемите бъдещи емисии на детето и на неговите потенциални потомци. На родителя се приписва част от „въглеродното наследство“ на цялата бъдеща родова линия – част от емисиите на детето, по-малка част от емисиите на евентуалните внуци, още по-малка от тези на правнуците и така нататък. Изчислението освен това приема, че бъдещите поколения ще продължат да живеят при сходни национални равнища на емисии.
Самите изследователи отбелязват, че при сериозно намаляване на националните емисии изчисленото климатично отражение на едно допълнително дете може да бъде до 17 пъти по-ниско, уточнява Университетът в Лунд.
Следователно числото е резултат от определен дългосрочен модел, а не измерване на „замърсяването“, причинено от конкретно бебе. Извадено от методологичния си контекст, то лесно се превръща в политически лозунг: едно неродено дете „спестява“ десетки тонове емисии. Точно това опростяване се вижда и върху плаката. Вместо сложния въпрос за енергийната система, индустрията, потреблението и бъдещата декарбонизация, зрителят е изправен пред майка с деца и въпроса: „Бъдеще или климатичен убиец?“
Верена Бруншвайгер и децата като „климатична тежест“
Документалният филм се появява почти едновременно с друг голям германски спор по същата тема – този около авторката, учителка и активистка Верена Бруншвайгер.
Както „Критично“ писахме в статията „Децата като въглероден отпечатък: как Верена Бруншвайгер превърна майчинството в климатичен спор“, през 2019 г. тя публикува книгата „Kinderfrei statt kinderlos. Ein Manifest“ – „Свободни от деца, не бездетни: Манифест“. В нея отказът от потомство не е представен само като личен избор, а като феминистка, екологична и морална позиция.
Бруншвайгер също използва изчислението за 58,6 тона CO₂ и защитава тезата, че по-малкият брой деца е по-добър за планетата. В германския дебат около нея се налага формулировката, че децата са „Klimakiller“ – климатични убийци, а родителството се разглежда през призмата на емисиите, ресурсите и потреблението.
През март 2020 г. – само няколко седмици след излъчването на филма по ARTE – Бруншвайгер публикува и втората си книга „Die Childfree-Rebellion“, в която развива темата за „бунта“ на хората, избрали да останат без деца.
Няма данни Бруншвайгер лично да е участвала във филма на ARTE, да е работила по продукцията или да е била част от британското движение BirthStrike. В наличните описания и филмови кредити тя не фигурира. Връзката следователно не е организационна, а идейна и хронологична.
И филмът, и книгата се появяват през 2019–2020 г. И двете използват едно и също научно изчисление. И в двата случая отказът от деца се свързва с климатичната отговорност. И двете теми поставят въпроса дали раждането трябва да остане изцяло личен и семеен избор, или може да бъде оценявано като морално действие с глобална екологична цена.
Разликата е, че участниците в BirthStrike поне първоначално представят решението си като форма на тревога и протест, без да настояват всички останали да ги последват. При Бруншвайгер тезата е значително по-нормативна: животът без деца е представен като по-отговорен, по-екологичен и по-малко егоистичен избор.
Плакатът на ARTE обаче заличава голяма част от това разграничение. Със своя лозунг „Бъдеще или климатичен убиец?“ той се доближава много повече до крайния език от дебата около Бруншвайгер, отколкото до по-умереното обяснение, че някои хора просто се страхуват за бъдещето на потенциалните си деца.
Как BirthStrike изгуби контрол над собственото си послание
Историята има и продължение, което не присъства в заснетия през 2019 г. филм. BirthStrike прекратява дейността си през 2021 г.
Изследователи от Queen Mary University of London описват как движението постепенно губи контрол върху собственото си политическо послание. Личните разкази за климатична тревожност започват да се възприемат като призив за намаляване на населението, а кампанията е свързвана с неомалтусиански идеи и с опасността климатичният дебат да се превърне в натиск върху репродуктивните решения на определени обществени групи.
Самата Пепино признава, че движението е подценило силата на аргумента за „пренаселеността“. Въпреки уверенията, че не иска да забранява или ограничава чуждото родителство, посланието лесно е било сведено до формулата: по-малко хора означава по-малко емисии.
Това е и основният проблем на плаката. Един документален разказ за тревогите на няколко британски двойки е рекламиран чрез образ, който поставя майката и децата ѝ между две определения – „бъдеще“ и „климатичен убиец“. Подобна визуална рамка неизбежно надхвърля личните истории във филма и превръща самото раждане в предмет на екологично подозрение.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
