Изкуственият интелект вероятно няма да превърне терористичните организации в притежатели на футуристични оръжия за масово унищожение от днес за утре. Много по-реалистичната опасност е по-тиха: AI може да направи отделните екстремисти и малките групи по-способни, пропагандата им – по-евтина и убедителна, а радикализацията – персонализирана и постоянна. Има обаче и обратна страна. Същата технология може да даде на държавите невиждани досега възможности да наблюдават, анализират и профилират хора. А системите, създадени за борба с тероризма, постепенно могат да се превърнат в инфраструктура за далеч по-широко политическо и обществено наблюдение.
Това е един от основните изводи в нов доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), публикуван на 10 юли 2026 г. Негови автори са Даниел Байман, директор на програмата Warfare, Irregular Threats, and Terrorism в CSIS, и В. С. Субраманиан, професор по компютърни науки в Northwestern University.
Авторите се противопоставят на най-апокалиптичните прогнози за AI и тероризма. Според тях по-вероятният сценарий не е появата на напълно нов вид тероризъм, а ускоряване на тенденции, които вече наблюдаваме – децентрализирани групи, „самотни“ нападатели, онлайн радикализация, пропаганда, дезинформация и информационна война.
Терористите рядко са технологични пионери
Исторически терористичните организации дори не са толкова технологично напредничави, колкото често си представяме. Те действат под огромен натиск, разполагат с ограничени ресурси и всяка грешка може да доведе до разкриване на цяла мрежа. Затова предпочитат евтини и изпитани средства.
Според данните, цитирани от CSIS, огнестрелните оръжия и различните видове взривни устройства са използвани при над 80% от терористичните атаки през последното десетилетие. Причината е проста – те работят и не изискват експериментални технологии.
Това обаче не означава, че терористите не умеят да използват технологичните промени.
Авторите припомнят как „Ислямска държава“ превърна социалните мрежи и криптираните комуникации в мощен инструмент за международна пропаганда и вербуване. Терористичните организации рядко създават новите технологии, но често се оказват достатъчно добри в приспособяването на вече съществуващите към собствените си цели. Според CSIS същото вероятно ще се случи и с изкуствения интелект.
Голямата промяна е, че AI понижава прага за влизане. Задачи, за които преди са били необходими специалисти, повече хора, средства и време, постепенно стават достъпни за човек с компютър или телефон и сравнително ограничени технически познания.
AI превръща пропагандата в персонално оръжие
Най-очевидният пример е пропагандата. Съвременният генеративен AI може практически мигновено да произвежда текстове, изображения, аудио, видео, графики и преводи. Това позволява на малка организация да създава количество съдържание, за което преди би ѝ била необходима цяла медийна структура.
Но количеството е само част от проблема.
AI позволява пропагандата да бъде приспособявана към конкретна аудитория. Един и същ екстремистки център би могъл да отправя различни послания към хора, податливи на религиозен радикализъм, антиправителствени настроения, расово напрежение, конспиративни теории, чувство за социална изолация или други форми на недоволство. Това е логика, отдавна позната на рекламната индустрия – да покажеш на различните хора точно посланието, на което е най-вероятно да реагират. Разликата е, че същият подход може да бъде използван за радикализация.
Deepfake технологиите добавят още един слой към проблема. Фалшив запис на политически лидер, религиозна фигура или очевидец вече може да изглежда и звучи достатъчно убедително, за да се разпространи масово, преди някой да успее да го провери. Това е особено опасно непосредствено след атентат или по време на политическа криза, когато информацията е оскъдна, а обществото е под силно емоционално напрежение. И за терористичната пропаганда дори не е необходимо фалшивото съдържание да убеди всички. Достатъчно е да създаде объркване, страх, гняв или подозрение.
Докладът посочва и примери, че подобно използване на AI вече не е само теория. Според цитираната от авторите информация свързана с „Ал Кайда“ групировка е предлагала обучение за използване на AI при създаването на визуална пропаганда и чатботове за радикализиране на потенциални последователи. „Ислямска държава – Хорасан“ също е използвала deepfake съдържание, а според доклада още от 2023 г. е провеждала обучения за AI в пропагандното си звено.
Чатботът като виртуален вербовчик
Една от най-интересните прогнози на авторите обаче засяга не изображенията и видеото, а самия разговор с машината.
Все повече хора използват чатботове не просто като търсачки, а като събеседници, съветници, а понякога дори като емоционални партньори. Същата технология би могла да бъде превърната във виртуален екстремистки наставник. Подобен чатбот може да разговаря с един човек в продължение на седмици или месеци, да потвърждава неговите страхове и озлобление, да отговаря на идеологически въпроси и постепенно да затвърждава убеждението, че насилието е оправдано. Традиционният вербовчик има нужда от време и може да разговаря с ограничен брой хора. Един AI може да води огромен брой индивидуални разговори едновременно.
Авторите предупреждават, че това може да е особено опасно при социално изолирани и уязвими хора и при т.нар. самотни нападатели.
В същото време те изрично предупреждават да не се прави автоматичната връзка „използва AI – става терорист“. Огромното мнозинство от социално изолираните хора никога не прибягват до насилие, както и огромното мнозинство от хората, попаднали на екстремистко съдържание. AI по-скоро може да усили вече съществуващи процеси на радикализация, отколкото да ги създаде от нищото.
По-способни „самотни“ нападатели
Друга опасност е чисто практическа. Изкуственият интелект може много бързо да обработва голямо количество публична информация, да превежда, да анализира, да помага при програмиране, проучване на обекти и организация на действия. Тоест неопитен човек може да получи помощ за задачи, за които преди е трябвало да търси по-квалифициран съмишленик. CSIS посочва случай от Индия, при който според обвинителните материали човек, свързан с „Ал Кайда на Индийския субконтинент“, е използвал YouTube и ChatGPT при търсенето на информация за взривни устройства.
Това не означава, че AI автоматично превръща неопитния човек в способен терорист. Авторите подчертават, че реалното насилие продължава да изисква организация, ресурси, доверие между участниците, практически умения и способност за действие под огромен стрес. Машината може да предостави информация, но не може да премахне всички тези препятствия. По тази причина CSIS не очаква внезапно нашествие на високотехнологични терористични атаки. По-вероятно е друго – постепенно повишаване на способностите на най-ниското ниво. А понякога дори малко повишаване на способностите на голям брой отделни хора може да има сериозни последствия.
Ограниченията, поставяни от големите AI компании, също не решават напълно проблема. Авторите обръщат внимание на огромната екосистема от свободно достъпни модели, които могат да бъдат изтегляни и променяни. Само в Hugging Face към 26 май 2026 г. според доклада са били публикувани 368 944 модела за генериране на текст, над 100 000 за изображения, хиляди за реч и над 1700 за видео. Много от тях не разполагат с ограниченията, които големите технологични компании изграждат около собствените си системи.
AI може да помогне на терористичните организации и по един значително по-прозаичен начин – чрез измами.
Фалшиви благотворителни кампании, фишинг, подправени документи, синтетични самоличности и убедителни онлайн измами могат да бъдат създавани по-бързо и в много по-голям мащаб. Според авторите терористичните групи вероятно няма да измислят нова финансова система, а просто ще заемат AI инструментите и методите, които вече се използват от организираната престъпност.
Най-страшният сценарий: химически и биологичен тероризъм
Най-страшният сценарий остава използването на AI за химически или биологичен тероризъм.
Напредналите модели могат да помагат при научни задачи и да направят специализираната информация по-достъпна за човек, който иначе няма необходимата експертиза. Авторите посочват и развитието на системи като AlphaFold, които работят с белтъчни структури, като пример за това колко мощни стават подобни инструменти.
Вижте още – Изкуственият интелект, биооръжията и новият кошмар: когато вината става недоказуема
Но и тук докладът охлажда най-апокалиптичните прогнози. Да прочетеш как се прави нещо и действително да го направиш са две съвсем различни неща. Създаването на опасен биологичен агент изисква лаборатория, материали, практически знания, контролирана среда и специалисти. Биологията е непредвидима и успешната компютърна симулация далеч не гарантира успешен резултат в реалния свят. Освен това повечето традиционни терористични организации преследват политически цели. Дори най-жестоките от тях имат население, симпатизанти или общности, които не искат да унищожат с неконтролируем биологичен агент.
Според авторите по-притеснителни могат да бъдат нихилистични екстремисти, култове и отделни хора, чиято цел е не политическа промяна, а максимален брой жертви и обществен хаос. Това прави биологичната заплаха малко вероятна, но потенциално катастрофална – комбинация, която според CSIS изисква постоянно наблюдение. Докладът разглежда и възможността държави да използват AI, за да подпомагат свързани с тях въоръжени или терористични организации. Като особено важен пример авторите разглеждат Иран и неговите връзки с различни групи в Близкия изток.
Според анализа AI може да бъде използван за откриване на физически и киберуязвимости, обработване на разузнавателна информация, пропаганда, дезинформация и кибероперации. Авторите обаче смятат, че държавите вероятно ще бъдат предпазливи при предоставянето на прекалено мощни инструменти на своите проксита, защото създадените способности впоследствие могат да станат неконтролируеми.
AI дава още по-голяма сила на държавата
И тук стигаме до другата страна на проблема. Ако AI дава нови възможности на терористите, той дава още по-големи възможности на държавите. Разузнавателните служби могат да използват алгоритми за откриване на необичайни пътувания и покупки, анализ на финансови операции, свързване на различни масиви от информация и откриване на модели, които човек трудно би забелязал.
Системите могат автоматично да транскрибират телефонни разговори, да ги превеждат, да анализират съдържанието им и да дават оценка за потенциален риск. AI може да обработва социални мрежи, снимки, видеоклипове и метаданни, а компютърното зрение позволява проследяване на автомобили чрез дронове и сателитни изображения. От гледна точка на борбата с тероризма това са изключително мощни инструменти.
Когато борбата с тероризма се превърне в масово наблюдение
Но според авторите на анализа именно тук се появява един от най-големите рискове за демократичните общества.
Алгоритъмът не знае със сигурност, че даден човек ще извърши престъпление. Той работи с вероятности. Ако една система постави човек в категория „висок риск“, това не означава, че той е терорист. Така неизбежно се появяват фалшиви положителни резултати – невинни хора, които алгоритъмът е определил като подозрителни. Към това се добавя и т.нар. автоматизационно пристрастие – склонността човек да се довери на заключението на машината просто защото е произведено от сложна система. Ако алгоритъмът е обозначил някого като опасен, служителите могат да започнат да гледат на него именно като на опасен, дори когато останалите доказателства са слаби. В крайна сметка технологията, създадена за наблюдение на реални терористи, може да бъде приложена върху много по-широки групи от населението.
CSIS предупреждава, че мащабна инфраструктура за наблюдение, оправдана първоначално с националната сигурност, може постепенно да се превърне в система за политическо наблюдение и социален контрол. И възможността за появата на държава на наблюдението, подпомагана от AI, е определена като централен проблем за демокрациите. Затова авторите препоръчват системите с изкуствен интелект, използвани в борбата с тероризма, да подлежат на независим одит и държавен контрол, а не обществото просто да се доверява на уверенията на компаниите, които ги създават.
Необходима е и по-тясна координация между държавата и технологичния сектор, защото голяма част от AI инфраструктурата се намира в частни компании, докато разузнавателните и полицейските правомощия са в ръцете на институциите.
Особено внимание според доклада трябва да бъде отделено на химическите и биологичните рискове, включително чрез тестове, независими проверки и ограничения, които затрудняват използването на моделите за създаване на опасни вещества и патогени.
Но последната препоръка е може би най-важната.
Борбата срещу тероризма не трябва да унищожи правата, които демократичните общества се опитват да защитят. Системите за прогнозиране и масово наблюдение трябва да бъдат обект на съдебен контрол, прозрачност и ясна отговорност. Така основният извод от доклада е доста по-различен от популярния образ за армия от автономни терористични роботи.
В близкото бъдеще AI по-скоро ще направи много съществуващи заплахи малко по-лесни, малко по-евтини и малко по-мащабни. Той може да даде на отделния радикализиран човек част от възможностите, за които някога е била необходима организация. Но държавата ще получи същите технологични предимства – и вероятно в много по-голям мащаб.
Затова бъдещият сблъсък няма да бъде само между терористите и службите. Един от най-трудните въпроси ще бъде докъде демократичните общества са готови да позволят на службите и алгоритмите да наблюдават всички останали в името на сигурността.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
