Чехия е на път да намали основните си разходи за отбрана под 2% от БВП още тази година — ход, който може да я постави в открито напрежение както със САЩ, така и със съюзниците ѝ в НАТО, съобщава Politico.
Според проектобюджета на новото правителство на премиера Андрей Бабиш, разходите за отбрана ще бъдат орязани с около 900 млн. евро спрямо предложението на предходния кабинет за 2026 г. В Прага обясняват това с необходимостта да се коригират неефективни разходи и да се защитят други ключови обществени системи.
„Предишното предложение беше пълно с измами… трябваше да се справим с това“, заяви външният министър Петър Мацинка пред журналисти във Вашингтон, цитиран от Politico. По думите му съкращенията не са само в отбраната и ако не бъдат направени, финансирането на здравеопазването и социалните системи би било застрашено.
Съкращения под прага на НАТО
В резултат на промените, Чехия формално ще отдели около 1,8% от бюджета си за основни военни разходи — под целта от 2%, която всички членове на НАТО успяха да достигнат миналата година.
Мацинка настоява, че това „няма нищо общо с позицията на страната в НАТО“ и уверява, че Министерството на отбраната е дало гаранции, че в крайна сметка ще бъде достигнат прагът от 2% от БВП.
Според дипломати от НАТО, цитирани от Politico, подобен ход може да предизвика недоволство както сред съюзниците, така и във Вашингтон.
„Не мисля, че Марк Рюте ще го приеме“, коментира анонимно дипломат от Алианса. „Не мисля, че той иска да даде повод на Доналд Тръмп да атакува НАТО.“
От завръщането си в Белия дом администрацията на Тръмп оказва натиск върху европейските държави да увеличат собствените си отбранителни разходи, докато САЩ пренасочват стратегическия си фокус към други региони.
Миналата година НАТО се договори разходите за отбрана да достигнат 5% от БВП до 2035 г., като 3,5% трябва да бъдат за реални военни способности. В този контекст, отбелязва Politico, Прага изглежда се движи в обратна посока.
Говорителят на Белия дом Анна Кели подчерта пред медията, че „президентът Тръмп очаква съюзниците в НАТО да спазват поетия ангажимент за 5%“.
Вижте и това – Защо „Непокорна Франция“ поиска излизане от НАТО
Напрежение със съюзниците
В същото време проектобюджетът предвижда общи разходи за отбрана от 2,1% от икономическия продукт. Около 0,34% от тях обаче ще идват от други министерства, включително транспорта.
Според Politico, правителството се опитва да поддържа нивото над 2% чрез инфраструктурни проекти като завършването на магистрала D11 до полската граница — разход, който по принцип не се счита за пряко военен.
Подобни бюджетни подходи не са безпрецедентни. Миналата година Италия обсъждаше мегапроект за мост към Сицилия като начин да изпълни част от целите на НАТО, преди да се откаже след критики от САЩ.
Политологът Петра Гуасти от Карловия университет коментира пред Politico, че стремежът към подобна „креативна отчетност“ се обяснява с желание за по-големи разходи в социалната сфера, както и с традиционно по-нисък интерес към отбранителната политика.
Парите към социални приоритети
Според информация на други медии, бюджетните съкращения в отбраната са част от по-широко пренасочване на ресурси към вътрешни приоритети. Освободените средства се очаква да бъдат насочени към социална политика, здравеопазване, подкрепа за доходите и икономически мерки, включително заплати и данъчни облекчения. Премиерът Андрей Бабиш аргументира тази линия с позицията, че държавата трябва да инвестира „в хората, а не в оръжие“. Паралелно с това правителството възнамерява да ограничи новите военни покупки и да отложи плащания по вече договорени проекти до следващи бюджетни години, без да отменя стратегическите програми за модернизация. Допълнително, участието на Чехия в инициативи за военна помощ към Украйна ще продължи, но без пряко финансиране от държавния бюджет, което също освобождава ресурс за вътрешни разходи.
Намаляването на средствата може да има реални последици за изпълнението на ангажиментите на Чехия към НАТО.
Страната е поела ангажимент да изгради тежка механизирана бригада, оборудвана с танкове Leopard 2A8 и бойни машини CV90. Въпреки че съществуващите договори няма да бъдат засегнати, плащанията по тях ще бъдат отложени, заяви началникът на отбраната Яромир Зуна, цитиран от Politico.
Според анализатора Якуб Янда от Европейски ценности, това означава, че „повечето големи програми за придобиване на въоръжение на практика ще бъдат спрени“.
Президентът Петър Павел също изрази критика към бюджетните съкращения, които определи като „безотговорни“, но заяви, че няма да наложи вето.
„Ако бюджетът бъде приет в този вид, ще бъдем сред малкото страни, които следват обратна тенденция“, предупреди той. „Това би означавало сериозна загуба на доверие към Чехия като съюзник — не само в очите на партньорите ни, но и на Украйна.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
