Кога българите стават българофоби: случаят „Любомир Киров“ и отровата в мрежата
Случаят с 28-годишния български гражданин Любомир Киров от Сандански, който беше насилствено мобилизиран в Одеса въпреки тежките си здравословни проблеми, предизвика сериозен обществен отзвук. Бащата на младежа алармира за отвличане, подаде сигнали до институциите и се обърна към медиите. Историята беше отразена в редица сайтове, социалните мрежи и дори подкрепена с петиция.
Вижте още – Българин с увреждания отвлечен в Украйна и пратен в „отряд на смъртниците“
Любомир Киров/сн: peticiq.com
„Вече не е мобилизиран, освободен е, животът му е извън опасност, в момента е на сигурно място”. Това съобщи бащата на 28-годишния Любомир пред bTV. Новината донякъде успокои близките, но не спря ожесточените спорове в мрежата.
Но вместо обществото да се обедини в защита на свой сънародник, интернет пространството се изпълни с вълна от подигравки, обвинения и агресивни коментари.
От жертва към „пропаганден инструмент“
След популяризирането на случая, в социалните мрежи се появиха десетки публикации, които не просто поставяха под съмнение фактите, но директно заклеймяваха семейството. Основният наратив: че цялата история е част от „руска пропаганда“.
Разбира се, ако подобно задържане беше извършено в Русия, реакцията на щеше да бъде коренно различна. Но сега фокусът беше изместен от човешкото страдание към обвинения срещу бащата му, който бе наречен „копейка“, „психопат русофил“ и „русодебил“. В един момент дори започнаха твърдения, че използвал „детето“ в „мръсните игри на Путин“.
Онлайн дискусиите бързо приеха формата на координирана атака. В тях се твърдеше, че разказът за мобилизацията е „фейк“ – защото никой не би мобилизирал човек с тежко увреждане на ръката, както твърдеше бащата. Скептиците откриха „подозрителни“ детайли: че момчето било дебнато специално, че историята „воняла“ на измислица, че става дума за „театър“.
Официалната позиция на институциите
В цялата шумотевица, българското Министерство на външните работи потвърди, че Любомир Киров притежава както българско, така и украинско гражданство. Оттам уточниха, че според украинското законодателство хората с такъв статут имат военни задължения при пребиваване на територията на страната.
Това обаче не успокои напрежението. Напротив – стана повод част от обществото да започне да обвинява не украинските власти, а самия пострадал и семейството му.
Българофобията – когато омразата е по-силна от солидарността
Историята на Любомир Киров е показателна не толкова за украинската мобилизационна система, а за състоянието на българското общество. Вместо да защитим свой сънародник – млад мъж със здравословни проблеми, попаднал в чужда армия – голяма част от коментаторите избраха да го обругаят.
Припомняме – Украйна пред разпад на фона на насилствена мобилизация
Да се усъмниш във фактите е едно, но да наричаш български баща „копейка“ и „отроче на кръвосмешение“ е друго. Това вече не е просто политическо противопоставяне, а чиста омраза – насочена срещу самата българска идентичност, когато тя не се вписва в удобните наративи.
И тук възниква въпросът: кога българите стават българофоби? Когато позволяват геополитическите разделения да надделеят над елементарната човешка солидарност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
