Европейската комисия предлага временната закрила за украинските граждани в ЕС да бъде удължена до 4 март 2028 г., но с ключово ограничение: новопристигнали украинци, които според украинското законодателство не са имали право да напуснат страната заради военни задължения, по правило да не получават този автоматичен статут.
Така Брюксел на практика прави опит да съчетае две цели, които все по-трудно вървят заедно: от една страна да продължи защитата за милионите украинци, избягали от войната, а от друга – да не улеснява напускането на хора, от които Киев има нужда за армията. Формално мярката не е мобилизация и не означава автоматично връщане на хора към фронта. Политическият ѝ ефект обаче е очевиден – тя би помогнала индиректно на украинските власти в усилията им да задържат мъжете с военни задължения в страната.
ЕК предлага удължаване, но с важно изключение
Предложението беше обявено на 26 юни. В официалното съобщение на Европейската комисия се казва, че целта е временната закрила да бъде продължена с още една година, тъй като ситуацията в Украйна остава нестабилна. Но Комисията добавя и втори мотив – необходимостта защитата на бягащите от войната да бъде съобразена с общата способност на Украйна да се защитава.
Според формулировката на ЕК временна закрила по правило не трябва да се предоставя на новопристигнали хора, които не са упълномощени от украинските власти да напуснат страната с оглед на военните си задължения. Това е най-важният детайл: ограничението не засяга всички украинци в ЕС, а основно бъдещи нови случаи.
Към момента над 4 милиона украинци се ползват от временна закрила в ЕС. По данни на Евростат към 30 април 2026 г. те са 4,37 млн. души. Най-много са в Германия, Полша и Чехия. Същите данни показват, че възрастните мъже са 26,7% от всички украински граждани под временна закрила, но няма официална разбивка колко от тях са във възраст и статут, които ги правят подлежащи на мобилизация.
Кой ще бъде засегнат от новите правила
Режимът на временна закрила беше активиран през март 2022 г., малко след началото на войната. Той позволява на украинците да получат бързо право на пребиваване, достъп до трудовия пазар, здравеопазване, образование и социална подкрепа, без да минават през стандартната процедура за убежище. Именно тази бърза пътека сега може да бъде затворена за част от новопристигналите.
Магнус Брюнер/стоп кадър: YouTube/European Comission
Според Reuters еврокомисарят по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер е заявил, че украинските власти са поискали подобно изключение. Той е обяснил, че целта е да се намери баланс между нуждата от защита и способността на Украйна да се отбранява. Euractiv цитира Брунер с думите: „Това е, което Украйна поиска от нас, и това е, което правим.“
В практичен план това означава, че ЕС няма да изпраща директно хора в украинската армия, но ще ограничи възможността те автоматично да получават легален статут в държавите членки. Засегнатите лица все пак биха могли да поискат индивидуална международна закрила или убежище. Това е важна разлика, защото европейското и международното право не позволяват просто механично връщане на човек, ако има риск за живота му, опасност от нечовешко отношение или други основания за защита.
Именно тук започва големият правен и политически спор. Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флахърти предупреди, че групови ограничения върху временната закрила за определени категории хора пораждат сериозни въпроси за човешките права. В позиция, публикувана от Съвета на Европа, той посочва, че нито една част от Украйна в момента не може да се смята за напълно безопасна, а казуси, свързани с военна служба, могат да бъдат основание за индивидуална оценка на нуждата от защита.
Дания вече подготвя подобни ограничения
Подобни ограничения вече се обсъждат и на национално ниво. Дания, която има специален режим за украинските бежанци и не участва в общата миграционна политика на ЕС по същия начин като останалите държави членки, предложи собствени промени. Според официална информация на датската служба New to Denmark, украински мъже на възраст от 23 до 60 години ще могат да получат разрешение за пребиваване по специалния закон само ако докажат, че са освободени от военна служба. Мъжете под 23 години ще могат да получават разрешение до навършване на тази възраст, но след това то няма да бъде продължавано без документ за освобождаване от военна служба.
По информация на Euronews, натиск за затягане на правилата е дошъл от няколко държави членки, които посочват както натоварването върху системите за интеграция, така и нуждите на Украйна от допълнителен човешки ресурс. Медията отбелязва, че мярката е подкрепена и от Киев, където военното положение ограничава напускането на страната от мъже в определени възрастови групи.
Според по-ранна информация на Euronews сред страните, настоявали за по-тесен обхват на временната закрила, са Германия и Полша. Euractiv съобщава, че в рамките на обсъжданията Франция е била сред най-изразените противници на стесняването на допустимите категории.
Йохан Форсел
От Швеция позицията беше още по-директна. Шведският министър на миграцията Йохан Форсел заяви, че временната закрила остава важна, но е важно и мъжете, които могат да служат, да останат в Украйна и да допринесат за военните усилия, съобщи The Guardian. Той уточнява, че ограниченията трябва да се прилагат за новопристигнали, а не за хората, които вече са получили закрила в ЕС.
Предложението на ЕК все още не е окончателно решение. То трябва да бъде прието от Съвета на ЕС, като според Euronews е необходимо квалифицирано мнозинство – поне 15 от 27 държави членки, представляващи най-малко 65% от населението на ЕС.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
