Начало Общество Близкият изток 2025: мир чрез сила или нов хаос?

Близкият изток 2025: мир чрез сила или нов хаос?

от kritichno.e
AI генерирано изображение: Доналд Тръмп на преден план на фона на разрушена Газа, ракетни удари и военна ескалация в Близкия изток – визуална метафора за „мир чрез сила“.

2025 г. започна с нова карта на Близкия изток – карта, в която разрушението е норма, а „мирът“ се налага със сила. В Газа масовото унищожение не доведе до срив на израелската недосегаемост, палестинската съпротива беше смазана, „Оста на съпротивата“ загуби ключови позиции, а Сирия окончателно се превърна в терен за чужди експерименти. Над всичко това стои американско-израелската ос, която отново диктува правилата, без да предлага устойчив ред.

Това е общата рамка, в която турският анализатор Фехим Таштекин разглежда събитията в своя анализ, публикуван в Evrensel – рамка, в която Близкият изток не просто воюва, а се пренарежда под натиска на грубата сила.

Завръщането на Тръмп и „мирът чрез сила“

С връщането на Доналд Тръмп в Белия дом лозунгът „Америка на първо място“ не изчезва – той се преконфигурира. Вашингтон вече не търси нови мащабни войни, но е готов на кратки, контролирани ескалации, ако те позволяват „недовършените сметки“ да бъдат приключени.

Тръмп и НетаняхуОще като избран президент Тръмп даде сигнал, че Израел може да довърши операцията си в Газа, след което „да спре“. Същата логика стои и зад връщането към стратегията на „максимален натиск“ срещу Иран – с подкрепа за израелски удари, саботажи и терористични операции, целящи да пречупят Техеран политически.

Както подчертава Фехим Таштекин в Evrensel, именно тук се появява напрежението дори вътре в американския консервативен лагер: усещането, че „Америка на първо място“ все по-често се превръща в „Израел на първо място“.

Иран: войната, която не донесе победа

Юнската война срещу Иран беше замислена като бърз и решителен удар – срещу ядрената програма, ракетния потенциал и управленската стабилност на страната. Крайната цел, според анализа на Таштекин, е била далеч по-амбициозна: вътрешен разпад и етническа фрагментация.

удари Иран

Този сценарий не се реализира. Иран реагира бързо и нанесе ответни удари, които поставиха Израел под сериозно напрежение. Именно тогава САЩ се намесиха пряко – със стратегически бомбардировки и опит да наложат примирие чрез демонстрация на превъзхождаща сила.

Вашингтон прие дори ирански ответен удар по американски бази в Катар – ход, който ясно показва, че целта вече не е победа, а контрол над ескалацията. Както отбелязва Фехим Таштекин, това е признание за границите на американската и израелската мощ.

Сметката с Иран обаче не е затворена. Израел търси условия за реванш, а Техеран се готви за нов сблъсък, укрепва регионалните си позиции и активизира връзките си с Китай и Русия – без засега да получава нов „зелен сигнал“ от Вашингтон.

Припомняме – Зангезур: новата шахматна дъска на великите сили

Газа – когато примирието продължава разрушението

Опитите за ново примирие в Газа не са плод на морално прозрение. Те са продиктувани от страх – че израелската агресия вреди на американските интереси и че Тел Авив рискува стратегическо самоунищожение.

Първоначалната идея – депортиране на палестинците и превръщане на Газа в американски имотен проект – бързо се оказа политически токсична. На нейно място се появи „план от 20 точки“, в който е въвлечена и Турция като гарант.

Според Фехим Таштекин този план не означава край на насилието, а неговото институционализиране: разоръжаване на палестинската съпротива, международна опека под американски контрол, трайно закрепване на израелската окупация и икономическо усвояване на територията.

Сирия като ключов елемент в американската схема

Сирия ЦРУВ анализа на Evrensel Сирия се очертава като липсващото парче в по-широка геополитическа конструкция. От една страна се гради ос от Източното Средиземноморие към Каспийския регион, а от друга – коридор от Индия до Европа, захранван от капитала на Залива и обслужващ интересите на САЩ и Израел.

Затова и „новата Сирия“ се оформя без илюзии: без изтласкване на кюрдските сили, без отстраняване на Хаят Тахрир аш-Шам и с ясни гаранции за израелската сигурност. Този модел принуждава регионални играчи, включително Турция, да преразглеждат собствените си стратегически амбиции и да приемат по-ограничена роля.

В заключение Фехим Таштекин подчертава, че прекомерната употреба на сила може да разрушава и временно да възпира, но не създава устойчив ред. Израел воюва на няколко фронта едновременно – и въпреки това не е постигнал трайна победа нито на един от тях.

Близкият изток през 2025 г. остава регион, в който силата диктува дневния ред, но не предлага изход. А „мирът чрез сила“ се оказва не решение, а отложена криза.

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
nice fresh

Други новини