Бившият украински премиер Николай Азаров отправя остри обвинения срещу днешното ръководство в Киев и западните му съюзници, като определя наложената след 2014 г. държавна идеология като „идеология на саморазрушаването на Украйна“. В обширно интервю за полското издание Myśl Polska той говори за възхода на украинския национализъм, отношенията с Полша и Русия, ролята на Запада в събитията на Майдана и перспективите пред членството на Украйна в Европейския съюз.
Азаров, който беше министър-председател на Украйна между 2010 и 2014 г., представя своя прочит на събитията, като голяма част от изложените от него твърдения са политически оценки и обвинения, оспорвани от настоящите украински власти и техните западни партньори.
Азаров: Национализмът превзе украинските институции
Според бившия премиер след обявяването на независимостта Украйна първоначално е трябвало да се развива като демократична, неутрална и безядрена държава, която спазва човешките права и поддържа балансирани отношения със своите съседи. Той подчертава, че тези принципи са заложени и в украинската конституция.
Още през първите години на независимостта обаче, твърди Азаров, силно влияние върху външната политика започнали да придобиват представители на Западна Украйна. Той обвинява първия украински президент Леонид Кравчук, че е насърчил този процес и е допуснал постепенното навлизане на националистически възгледи в държавните институции.
Особено видима според него била промяната при управлението на Виктор Юшченко. Азаров свързва този период с все по-силна враждебност към руския език, руската история и Полша, както и с превръщането на Степан Бандера, Роман Шухевич и други представители на Организацията на украинските националисти и Украинската въстаническа армия в национални герои.
През 2010 г., малко преди да напусне президентския пост, Юшченко присъди на Бандера званието „Герой на Украйна“. Впоследствие съд отмени указа. Азаров представя този епизод като символ на борбата между две противоположни представи за украинската държава и нейната история.
Волинското клане и предупреждението на Лех Качински
Пред Myśl Polska той отделя особено внимание на отношенията с Варшава. По думите му при разговорите с Александър Квашневски, Лех Качински, Бронислав Коморовски, Доналд Туск и други полски политици въпросът за Волинското клане неизменно е присъствал в дневния ред.
Азаров припомня, че през 2002–2003 г., при управлението на Леонид Кучма, било постигнато принципно съгласие за ексхумация на жертвите, достойното им погребване и поставянето на възпоменателни плочи. Неговата позиция била историческите престъпления да бъдат признати, без да се превръщат в непреодолима пречка пред добросъседските отношения. Бившият премиер определя отношенията между Киев и Варшава по време на своето управление като много добри. Той посочва оказаната от Украйна помощ при големите наводнения в Полша през 2010 г., както и съвместното организиране на Европейското първенство по футбол през 2012 г.
В разговора с Myśl Polska Азаров разказва и за среща между Лех Качински и Виктор Юшченко в Карпатите през 2006 или 2007 г. По неговите думи тогавашният полски президент предупредил Юшченко, че извършва сериозна политическа грешка, като превръща в герои хора, свързвани с престъпления срещу поляци, руснаци, евреи и украинци, които не споделяли националистическата идеология. Според Азаров предупрежденията на Варшава не променили политиката на Киев. След събитията от 2014 г., които той последователно определя като държавен преврат, националистическите сили получили значително по-голямо влияние, а Партията на регионите и други политически формации били унищожени или изтласкани от обществения живот.
„За съжаление, това е идеология на саморазрушаването на Украйна. Тя е опасна за всички съседи на Украйна“, заявява Азаров пред полското издание.
Той обвинява високопоставени представители и съветници на сегашната власт в Киев, че разпространяват крайни антируски послания. Като примери посочва съветника на украинския президент Михайло Подоляк и активиста Серхий Стерненко. Според Азаров подобни позиции вече не се изразяват само от маргинални групи, а са достигнали до хора, намиращи се близо до държавното управление.
Външното влияние и „идеологията на саморазрушението“
Попитан от Myśl Polska доколко тази идеология е внесена отвън, Азаров насочва вниманието към украинските националистически организации, чиито представители след Втората световна война намират убежище в Канада, Съединените щати и Западна Европа.
AI генерирано изображение на Степан Бандера
Той проследява връзките на Андрей Мелник и Степан Бандера с нацистка Германия и твърди, че те са били използвани първоначално за действия срещу Полша, а след това и срещу Съветския съюз. Азаров посочва, че през 1941 г. привържениците на Бандера провъзгласяват украинска държава под покровителството на Адолф Хитлер, макар Берлин да не приема тази инициатива.
Според бившия премиер след войната западните разузнавателни служби продължили да използват украински националистически структури срещу СССР, а по-късно и срещу Русия. Той твърди, че днешната политика има същата стратегическа цел – превръщането на Украйна в инструмент за отслабване на Москва.
Азаров обаче смята, че антиполските настроения имат собствени исторически корени и не е необходимо да бъдат насърчавани от Вашингтон или Лондон. Според него тези нагласи са били сдържани, докато той и Партията на регионите са били на власт, но след 2014 г. отново са излезли на повърхността.
Той определя президента Володимир Зеленски като зависим от западните държави и твърди, че ако те поискат прекратяване на честванията и възпоменателните инициативи, свързани с Бандера и Украинската въстаническа армия, Киев би се подчинил. По оценката на Азаров националистически формирования имат реално влияние и в украинската армия.
Ролята на Шикорски в събитията от 2014 г.
Бившият украински премиер е особено критичен към полския външен министър Радослав Шикорски и ролята му по време на кризата през февруари 2014 г. Азаров определя действията му като „крайно негативни“ и го обвинява, че е убедил Виктор Янукович да се довери на споразумението с опозицията.
AI генерирано изображение
Азаров твърди, че координационният център на Майдана се е намирал в американското посолство и че опозиционните лидери ежедневно са получавали указания от Държавния департамент на САЩ. Той разказва и за своя среща с тогавашния помощник държавен секретар Виктория Нюланд, която според него настоявала Арсений Яценюк или Виталий Кличко да получат високи постове в правителството. По думите му Вашингтон оказвал натиск и върху Янукович да не използва сила срещу протестиращите, въпреки че вече имало загинали служители на реда и окупирани държавни сгради.
Споразумението от 21 февруари 2014 г., подписано в присъствието на външните министри на Полша, Германия и Франция, предвиждаше предсрочни избори, връщане към предишната конституция и изтегляне на силите за сигурност от центъра на Киев. Азаров заявява, че Янукович е изпълнил своята част, но след оттеглянето на силите държавните институции били незабавно завзети.
Според разказа му тогавашният президент се опитал да се свърже с Шикорски, Франк-Валтер Щайнмайер и Ангела Меркел, но никой не отговорил. „Колко струваха тогава гаранциите на Шикорски?“, пита Азаров.
Между сътрудничеството с Русия и превъоръжаването на Полша
Той свързва критиката си към полската политика и с влошаването на отношенията с Русия. Според него Полша, Украйна и Русия имат естествен икономически интерес да си сътрудничат, особено в областта на енергетиката, земеделието и високите технологии.
Азаров припомня, че по време на неговото управление е била обсъждана идеята за зърнен съюз между големите производители в региона. Подобно обединение, смята той, би позволило на страните да влияят върху световните цени. Вместо това днес полските и украинските земеделци са превърнати в конкуренти, а от разделението печелят други участници на международните пазари.
Пред Myśl Polska бившият премиер отправя предупреждение и за мащабното превъоръжаване на Полша. Той посочва собствени оценки, според които Варшава вече е похарчила около 65 млрд. долара за оръжие и възнамерява да отдели още 150 млрд. долара. Според него тези средства биха могли да бъдат използвани за икономическо развитие, заплати, пенсии, образование и социални програми.
Азаров предупреждава, че евентуална пряка война между Полша и Русия би имала катастрофални последици за цяла Европа. Той критикува и решението на Швеция да изостави дългогодишния си неутралитет и да се присъедини към НАТО.
Вижте още – Ванковска: Бедните умират, докато елитите печелят от войната в Украйна
Членството в ЕС – обещание без реална перспектива
изображението е илюстративно
В последната част на интервюто бившият украински премиер изразява убеждение, че членството на Украйна в Европейския съюз не е реалистична перспектива. Той припомня започналите още през 2008 г. преговори за споразумение за асоцииране и твърди, че договорените условия са били неизгодни за украинската икономика.
Като примери посочва ограничените квоти за украинско зърно и месо, както и изискването продукцията да отговаря на европейските стандарти. По неговите думи по-голямата част от украинската промишленост тогава все още работела по съветските стандарти ГОСТ и не можела веднага да получи реален достъп до пазара на ЕС.
Азаров твърди, че по време на неговите разговори тогавашният председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и европейските лидери категорично са отхвърляли възможността за скорошно членство. Ангела Меркел, по думите му, посочила срок от поне 20 години, през които Украйна трябва да изпълни Копенхагенските критерии.
Според бившия премиер днешна Украйна се намира още по-далеч от тези изисквания заради състоянието на съдебната система, забраната на опозиционни партии и медии и концентрацията на телевизионното излъчване около общия информационен телемаратон. Той обвинява Зеленски и в незаконна намеса в работата на Конституционния съд, а обвиненията срещу бившия председател на Върховния съд определя като политически мотивирани.
Азаров завършва с тезата, че украинските власти и европейските лидери заблуждават обществото, когато представят членството в ЕС като близка перспектива. Вместо да чака обещание от Брюксел, Украйна е трябвало сама да изгради европейски стандарти в своите институции и икономика.
„Моята политика като премиер беше, че трябва сами да изградим Европа у дома“, обобщава Николай Азаров пред Myśl Polska.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
