Европейският съюз трябва да започне диалог с Русия за уреждане на конфликта в Украйна, тъй като Европа не разполага с достатъчно военни и икономически ресурси, за да оказва натиск върху Москва без подкрепата на САЩ. Това заяви министър-председателят на Белгия Барт де Вевер, цитиран от руския портал „Газета.ру“, като предупреди, че ЕС рискува да бъде изолиран от евентуалните преговори между Вашингтон, Киев и Москва.
Според публикацията в „Газета.ру“, изявлението на белгийския премиер идва на фона на нарастващи разногласия в Европа относно стратегията спрямо войната в Украйна – между държави, които настояват за дипломатическо решение, и други, които продължават да подкрепят военната линия и санкционния натиск срещу Русия.
Брюксел се опасява: ЕС може да остане извън преговорите за Украйна
В интервю за белгийското издание Echo, цитирано от „Газета.ру“, Барт де Вевер заявява, че диалогът с Москва изглежда „единственото възможно решение“ за уреждане на конфликта. По думите му Европа не е способна да подкрепя Киев безкрайно с оръжия без участието на САЩ, а опитите за икономическо задушаване на Русия чрез санкции не са дали очакваните резултати.
Белгийският премиер изразява и опасения, че Европейският съюз може да бъде изключен от евентуалния преговорен процес.
„Без мандат за преговори в Москва ние няма да сме на масата за преговори, където американците ще подтикват Украйна към приемане на сделка. И още отсега мога да кажа, че това ще бъде лоша сделка за нас“, заявява де Вевер, цитиран от „Газета.ру“.
В същото време Белгия зае твърда позиция по друг спорен въпрос – конфискацията на замразените руски активи. Още през октомври на срещата на върха в Брюксел де Вевер блокира подобна инициатива, настоявайки ЕС да поеме колективно рисковете от подобно решение. Политикът припомни на европейските си колеги, че „дори по време на Втората световна война замразени активи не са били конфискувани“. Според него подобна стъпка може да доведе до ответни действия от страна на Москва.
„Компании с европейски произход ще бъдат арестувани в Русия. Замразените на Запад средства, които се намират и в Русия, ще бъдат иззети“, предупреждава белгийският премиер.
Припомняме – Конфискацията на руските активи: риск за Европа и долара
По думите му евентуалното конфискуване на руски активи може да доведе до „огромни искове“ срещу държавите от Европейския съюз.
Кой в ЕС настоява за диалог с Русия
Както отбелязва „Газета.ру“, Белгия не е единствената европейска държава, която настоява за дипломатическо решение на конфликта.
Сред най-активните привърженици на преговори е унгарският премиер Виктор Орбан. Будапеща многократно призовава за възобновяване на диалога с Москва и за по-прагматичен подход към войната. Още през 2023 г. Унгария блокира пакет от 50 млрд. евро финансова помощ за Киев, настоявайки за преразглеждане на стратегията на ЕС. По-късно Будапеща блокира и ново предложение за 90 млрд. евро за Украйна. Орбан обясни решението си с прекратяването на транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“, което според него лишава страната му от ключови енергийни ресурси.
Още по темата – Криза в ЕС: Унгария спира заем от 90 млрд. евро за Украйна?
През декември 2025 г. унгарският премиер заяви, че санкциите срещу Русия не работят и че Европа само удължава конфликта, отказвайки да води преговори. Поради тази позиция той често е критикуван в Брюксел и дори наричан „троянският кон на Путин“.
Подобна линия следва и словашкият премиер Роберт Фицо. Той нееднократно призовава за незабавни преговори с Москва и обвинява западната военна подкрепа за Киев, че удължава войната. Според „Газета.ру“ Братислава дори е изразявала готовност да предостави територията си като площадка за мирни преговори, ако Москва и Киев се съгласят.
Кой в Европа е против преговорите с Москва
Паралелно с призивите за диалог съществува и противоположен лагер в Европа, който настоява за продължаване на санкционния натиск и военната помощ за Украйна.
В тази група, както пише „Газета.ру“, влизат Полша, балтийските държави, Германия и Франция, подкрепяни от европейската бюрокрация.
Германският канцлер Фридрих Мерц заяви по време на съвместна пресконференция с чешкия премиер Андрей Бабиш в Берлин, че не вижда основания за смекчаване на санкциите срещу Русия, въпреки растящите цени на енергията. По думите му помощта за Киев „не може да бъде прекъсната“. В същото време Берлин поставя предварително условие за евентуални преговори – прекратяване на бойните действия. Според германския вестник Tagesspiegel, Мерц е заявил, че примирието е задължително условие за начало на диалога.
„Имаше само едно предварително условие: ако искаме да говорим, поне оръжията трябва да замлъкнат“, казва германският канцлер.
Освен това Мерц и лидерите на още седем държави от ЕС предложиха да се проучи възможността за забрана за влизане в Шенгенската зона на участници в руската „специална военна операция“. Писмото до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до председателя на Европейския съвет Антониу Коща е подписано от представители на Германия, Полша, Латвия, Литва, Естония, Финландия, Швеция и Румъния.
Брюкселската линия: санкции срещу Русия и военна помощ за Украйна
Френският президент Еманюел Макрон също потвърди в социалната мрежа X, че Европа ще продължи да подкрепя Украйна.
„Тези, които смятат, че могат да разчитат на нашата умора, грешат. Ние бяхме и оставаме на страната на Украйна“, заяви Макрон.
Той подчерта, че европейските държави ще продължат доставките на военна техника и боеприпаси, обучението на украински войници, както и укрепването на противовъздушната отбрана и способностите за борба с безпилотни апарати. Франция и други европейски държави също така настояват за продължаване на санкционния режим срещу Русия и за действия срещу т.нар. „сенчест флот“, използван за износ на руски петрол.
Твърдата линия срещу Москва се подкрепя и от ръководството на европейските институции.
Според „Газета.ру“, върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен настояват, че преговори с Русия не трябва да се водят при настоящите условия. Калас заяви, че Русия „получава на масата за преговори повече, отколкото може да постигне на бойното поле“, поради което диалогът с Москва е неприемлив без предварителни условия. Тя също така обяви, че ЕС ще изработи списък с изисквания към Русия в рамките на бъдещо уреждане на конфликта. Сред възможните условия тя посочи връщането на украински деца и ограничения за руските въоръжени сили, без да уточнява подробности.
В същото време, признава Калас, вътре в Европейския съюз няма единна позиция. Част от държавите настояват за „поражение на Русия“, докато други вече говорят за необходимост от пряк диалог.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от своя страна настоява страните от ЕС да увеличат военното производство и да продължат финансовата подкрепа за Киев, въпреки икономическите трудности в самата Европа.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
