Докато вниманието на света е насочено към съперничеството между САЩ и Китай, в сянката на това противопоставяне Югоизточна Азия постепенно се превръща в един от новите центрове на световната икономика.
Регионът постепенно се утвърждава като един от най-динамично развиващите се в света. Държавите от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) вече представляват една от най-големите икономически общности на планетата, а към отношенията с тях проявяват интерес всички големи сили – Съединените щати, Китай, Европейският съюз, Индия, Япония и Русия.
Именно на този фон през юни Казан ще бъде домакин на срещата на върха Русия – АСЕАН, посветена на 35 години от установяването на диалоговото партньорство между Москва и организацията.
Какво представлява АСЕАН?
АСЕАН (Association of Southeast Asian Nations) е основана през 1967 г. с подписването на Банкокската декларация. Първоначално организацията обединява Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и Филипините, а впоследствие към нея се присъединяват Бруней, Виетнам, Лаос, Мианмар и Камбоджа.
Днес АСЕАН включва десет държави и население от близо 700 милиона души. Източен Тимор вече е получил принципно одобрение за присъединяване и се очаква да стане единадесетият член на организацията.
Основните цели на АСЕАН са насърчаването на икономическото развитие, разширяването на регионалната търговия, поддържането на стабилност и укрепването на сътрудничеството между страните от Югоизточна Азия.
За разлика от Европейския съюз, АСЕАН не се стреми към политическа интеграция. Организацията функционира на основата на консенсуса и ненамесата във вътрешните работи на държавите членки, което позволява на страни с различни политически системи и интереси да поддържат устойчиво сътрудничество.
Югоизточна Азия като нов двигател на световната икономика
През последните десетилетия АСЕАН се превърна в един от основните двигатели на световния икономически растеж. Общият брутен вътрешен продукт на страните членки надхвърля 4 трилиона долара, което нарежда организацията сред най-големите икономически общности в света.
Регионът е сред водещите производствени и търговски центрове на планетата. Тук се произвеждат електроника, автомобили, полупроводници, текстил, хранителни продукти и множество други стоки, предназначени за световните пазари.
Нарастващото значение на АСЕАН се обяснява и с факта, че редица международни компании постепенно прехвърлят част от производството си от Китай към други азиатски държави, стремейки се към по-голяма диверсификация на веригите за доставки.
Вижте още – Германският гигант BASF строи най-модерната химическа фабрика в света — но в Китай
Индонезия, Виетнам и Сингапур: държавите, които движат възхода на АСЕАН
Най-голямата икономика в АСЕАН е Индонезия. С население от близо 300 милиона души тя е и четвъртата най-многолюдна държава в света. Благодарение на богатите си природни ресурси и бързо разрастващия се вътрешен пазар Индонезия се превръща в една от най-влиятелните държави в Азия.
Сингапур, макар и малък по територия, е сред водещите финансови центрове в света и играе ролята на своеобразна икономическа врата към региона.
Тайланд и Малайзия разполагат с добре развити индустриални сектори и са важни участници в международната търговия.
Особено впечатляващо е развитието на Виетнам. Само за няколко десетилетия страната се превърна в един от най-бързо растящите производствени центрове в света. Благодарение на значителните чуждестранни инвестиции Виетнам все по-често се разглежда като една от най-перспективните икономики на XXI век.
Филипините също демонстрират високи темпове на растеж, подпомогнати от младото население и бързо развиващия се сектор на услугите.
Между САЩ, Китай и Русия: защо всички големи сили гледат към региона
Все по-голямото икономическо значение на Югоизточна Азия превръща АСЕАН в един от ключовите фактори в международната политика. Организацията се стреми да поддържа балансирани отношения с всички големи сили и избягва обвързването с отделни геополитически блокове.
Благодарение на тази политика страните от региона успяват да развиват едновременно отношения със Съединените щати, Китай, Европейския съюз, Индия, Япония и Русия.
Според редица прогнози през следващите десетилетия АСЕАН може да се утвърди като четвъртата по големина икономика в света.
Русия и АСЕАН: партньорство, започнало още през 1991 г.
Диалоговото партньорство между Русия и АСЕАН датира от 1991 г. През годините сътрудничеството постепенно се разширява и обхваща политически, икономически, културни и научни въпроси.
В рамките на този формат страните обсъждат проблеми на регионалната сигурност, развитието на търговията и инвестициите, транспортната и енергийната инфраструктура, както и взаимодействието в сферата на образованието, науката и туризма.
Особено внимание се отделя на борбата с тероризма, транснационалната престъпност и киберзаплахите. Разглеждат се и възможностите за по-тясно икономическо взаимодействие между Евразийския икономически съюз и отделни държави от АСЕАН.
Срещата в Казан и новата тежест на Югоизточна Азия
На 17 и 18 юни в Казан ще се състои юбилейната среща Русия – АСЕАН, посветена на 35-годишнината от установяването на диалоговото партньорство. Очаква се форумът да бъде съпътстван от бизнес мероприятия и дискусии, свързани с разширяването на икономическите връзки.
На фона на продължаващите геополитически промени и пренасочването на икономическите потоци към Азия отношенията с АСЕАН придобиват все по-голямо значение. За Русия те представляват част от политиката за укрепване на връзките с държавите от Азиатско-тихоокеанския регион, а за страните от Югоизточна Азия – възможност за развитие на взаимноизгодно сътрудничество с още един важен международен партньор.
Независимо от различията между отделните държави, АСЕАН продължава да се утвърждава като една от най-влиятелните и перспективни икономически общности в света, а интересът към региона вероятно ще нараства и през следващите десетилетия.
За срещата на върха в Казан ще пристигнат 14 делегации, както и генералният секретар на ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество). В срещата ще вземе участие и Александър Лукашенко – президентът на Република Беларус.
Текстът е на Любомир Данков и е предоставен за публикуване в Критично.бг. Заглавието и вътрешните заглавия са редакционни.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
