Изкуственият интелект има потенциала да трансформира из основи начина, по който се диагностицира и лекува ракът – не просто чрез по-добро откриване, а чрез активно „програмиране“ на клетките. Това посочва Сириак Рьодинг – главен изпълнителен директор на биотехнологичната компания Earli, специализирана в ранното лечение на рак, в свой анализ, публикуван в Time.
Основният проблем: трудно разграничаване на раковите клетки
Според него основният проблем в онкологията винаги е бил разграничаването между ракови и нормални клетки. На молекулярно ниво те са почти идентични, като разликата се свежда до неправилно регулирани гени – своеобразни „превключватели“, които водят до неконтролируем растеж. Десетилетия наред учените са търсили тези модели ръчно, анализирайки проби и търсейки почти невидими закономерности.
Как AI открива „геномните подписи“ на рака
Днес изкуственият интелект променя тази парадигма. Системи, обучени върху огромни геномни бази данни с десетки хиляди секвенирани тумори, могат да откриват така наречените „мастер-регулаторни“ модели – сложни геномни подписи, които ясно разграничават раковите клетки от здравите. За разлика от класическите биомаркери, тези подписи отразяват начина, по който гените се активират и деактивират.
Това отваря врата към нови терапевтични подходи. Един от тях са персонализираните противоракови ваксини, които обучават имунната система да разпознава специфичните мутации на тумора. Компании като Moderna и Merck вече провеждат напреднали клинични изпитвания, базирани на същата mRNA технология, използвана при COVID-19 ваксините.
Вижте още – Русия пуска първата в света персонализирана ваксина срещу рак
Нови терапии: ваксини, CAR-T клетки и ранна диагностика
Паралелно с това AI подпомага разработването на по-ефективни CAR-T клетки – генетично модифицирани имунни клетки, които могат да останат активни в потискащата среда на тумора, вместо да се „изтощават“ преждевременно. В най-ранните етапи на диагностика, алгоритми анализират геномни и образни данни, което позволява откриване на рак години преди появата на симптоми – момент, в който шансовете за преживяемост са значително по-високи.
Ограниченията на сегашното лечение и рискът от рецидив
Въпреки този напредък, настоящият модел на лечение остава ограничен. Терапиите са насочени към естествени цели в туморните клетки – протеини, ензими или рецептори – които обаче съществуват и в здравите клетки. Това води до сериозни странични ефекти, включително опасни имунни реакции. Единственият начин за ограничаването им е намаляване на дозата, което обаче понижава ефективността и увеличава риска от рецидив. При повторна поява ракът често вече е мутирал и развил резистентност към лечението.
Пример за това е ракът на белия дроб – най-смъртоносната форма на заболяването, с около 1,8 милиона смъртни случая годишно в световен мащаб. Въпреки че 5-годишната преживяемост почти се е удвоила през последните две десетилетия, около 70% от пациентите все още умират в рамките на пет години след диагностициране.
Рьодинг сравнява новия подход с пробива на AlphaFold – система, която не просто открива протеини, а разкрива правилата, по които те се сгъват. По сходен начин AI започва да „разчита“ логиката на раковите клетки и да позволява тяхното целенасочено препрограмиране.
Това означава преминаване от наблюдение към интервенция – от „четене“ на генетичния код към неговото „пренаписване“. За целта обаче е необходим ефективен механизъм за доставка. Тук ключова роля играят липидните наночастици – технологията зад COVID-19 ваксините, която позволява безопасно транспортиране на генетичен материал в клетките. Днес тя се адаптира за онкологични терапии, като AI ускорява разработката чрез анализ на огромни библиотеки от съединения.
Глобалната надпревара: Китай, САЩ и бъдещето на онкологията
В геополитически план авторът предупреждава, че Китай вече третира биотехнологиите като стратегически сектор, инвестирайки значителни държавни ресурси и ускорявайки регулаторните процеси. Само за първата половина на миналата година фармацевтичната индустрия е инвестирала 48,5 млрд. долара в китайски биотехнологични сделки. В същото време в САЩ капиталът продължава да се насочва основно към софтуерен AI – над 200 млрд. долара инвестиции, или около половината от целия рисков капитал, срещу едва 26 млрд. в биофарма.
Според Рьодинг това не е просто пазарна тенденция, а стратегическа грешка. Най-значимото приложение на изкуствения интелект може да не бъде в софтуера, а в способността му да променя физическия свят – чрез превръщането на биологията от наука в инженерна дисциплина, в която клетките могат да бъдат програмирани.
Затова той призовава за създаване на специализиран инвестиционен фонд в САЩ, който да финансира ранни биотехнологични компании, както и за разширяване на ускорените регулаторни процедури за нови терапии. Необходима е и по-активна роля на институционалните инвеститори, които да насочат ресурси към този сектор.
„Науката е готова. Нужно е устойчиво финансиране, за да започнем за първи път да програмираме рака срещу самия него“, заключава той.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
