Идеята, че човек може да „остане жив“ след смъртта си под формата на изкуствен интелект, доскоро изглеждаше като научна фантастика. Днес тя вече е част от реалния технологичен пейзаж и предизвиква остри обществени реакции. Повод за нова вълна от дебати стана рекламна кампания на AI компанията 2wai, описана в публикация на Futurism, която показва починала баба, „съхранена“ като дигитален аватар, разговарящ със семейството си.
Рекламата, озаглавена „Preserve Your Legacy“ („Съхрани наследството си“), бързо се разпространи онлайн, но вместо възхищение предизвика възмущение, страх и морални въпроси. Според Futurism, клипът е замислен именно като провокация, целяща да привлече внимание към продукт, който компанията нарича HoloAvatar – AI версия на реален човек, създадена чрез голям езиков модел.
AI аватари на мъртвите: как работи технологията
В рекламата бременна жена разговаря с майка си, която се появява като изкуствен интелект на екрана на телефона ѝ. AI образът реагира емоционално, дава съвети и се държи така, сякаш продължава да бъде част от семейството. Именно тази симулация на „продължаващо присъствие“ е в основата на силните реакции.
Както пише Futurism, HoloAvatar е представен като начин за „съхраняване“ на близки хора след смъртта им. Технологично това означава обучение на езиков модел върху текстове, записи, изображения и други дигитални следи, оставени от конкретен човек. Резултатът не е реална личност, а статистическа имитация, способна да води разговори и да реагира на въпроси.
2wai и комерсиализацията на дигиталната памет
Компанията твърди, че аватарите не са предназначени единствено за починали хора. Освен такива случаи, 2wai рекламира AI версии на измислени персонажи, исторически фигури, знаменитости и т.нар. „дигитални двойници“ – аватари, които „изглеждат и говорят като теб и дори споделят същите спомени“.
2wai е основана от Мейсън Гайзър и бившата детска звезда на Disney Калъм Уърти. В интервю, цитирано от Futurism, Гайзър признава, че рекламата с „бабата“ е била умишлено противоречива. Целта е била да се разпали онлайн дебат и да се привлече внимание към платформата, след месеци неуспешни опити за по-конвенционално популяризиране.
Именно тук възниква основният обществен въпрос: кога „съхраняването на памет“ се превръща в търговски продукт, изграден върху емоционалната уязвимост на хората в траур.
Griefbots: нов бизнес модел върху скръбта
2wai далеч не е единственият проект в тази сфера. През последните години се оформи цяла индустрия около т.нар. griefbots или deadbots – AI системи, които симулират починали хора.
Сред по-известните примери е HereAfter AI, която създава дигитални аватари на базата на интервюта, записани още приживе. StoryFile предлага интерактивни видеа, позволяващи „разговори“ с реални хора чрез предварително записани отговори. Съществуват и неформални проекти, при които хора сами създават чатботове на свои починали родители или партньори, използвайки публични AI модели.
Общото между тези разработки е обещанието за продължаване на връзката отвъд смъртта – обещание, което за едни изглежда утешително, а за други дълбоко обезпокоително.
Етичната граница при AI и починалите хора
Най-сериозният етичен проблем е въпросът за съгласието. В много случаи починалият никога не е давал разрешение неговият образ, глас или начин на мислене да бъдат възпроизвеждани от алгоритъм. Възниква моралната дилема дали близките имат право да „говорят от негово име“.
Друг ключов въпрос е автентичността. AI аватарът не е човекът, а негова визуализация, изградена върху ограничени данни. С времето той може да започне да „казва“ неща, които реалният човек никога не би казал, да дава съвети или оценки, които са продукт на алгоритъма, а не на личния му опит.
Психолози предупреждават, че подобни технологии могат да затруднят процеса на траур, като поддържат илюзията за продължаващо присъствие и изместват реалния спомен с дигитална симулация.
Припомняме – Холограмите на починали близки и ефектът им върху хората
Кой има право върху дигиталния образ след смъртта
В правен план повечето държави се намират в регулаторен вакуум. Законите за защита на личните данни по правило важат за живи лица, а дигиталните права на починалите са слабо уредени или изобщо не съществуват.
Остават без ясен отговор въпроси като:
-
кой притежава дигиталната идентичност след смъртта;
-
може ли гласът и лицето да бъдат защитени като интелектуална собственост;
-
носи ли компанията отговорност, ако AI аватарът причинява психологическа вреда.
Все по-често се обсъжда необходимостта от въвеждане на постмортални дигитални права, но засега технологиите се развиват значително по-бързо от регулациите.
Между паметта и симулацията
Случаят с 2wai, описан от Futurism, ясно показва, че проблемът не е само технологичен. Разликата между архив – снимки, видеа, записи – и интерактивен AI, който реагира и „разговаря“, е съществена. Именно тази интерактивност превръща AI аватарите от средство за памет в нещо много по-спорно.
AI аватарите на починали хора се намират на пресечната точка между технология, етика, психология и право. За едни те са начин за съхраняване на паметта, за други – опасна комерсиализация на скръбта.
Дебатът вече не е дали тези технологии ще съществуват – те вече съществуват. Истинският въпрос е къде обществото ще постави границата между паметта за мъртвите, човешкото достойнство и бизнес модела на дигиталното „безсмъртие“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
