Връзка между палестинец и израелка е трудно да се повярва, че съществува, дори в годините на затишие в палестинско-израелския конфликт. Но еврейката Мия Ярадат и нейният вече бивш съпруг Мохамед вече почти 12 години доказват, че невъзможното е възможно. Поредният кръг от насилие между Палестина и Израел изостри старите обиди между евреи и араби по света. Но по време на всяка война има хора, които дори при най-непоносимите обстоятелства се научават да обичат, и това дава надежда за помирение. Лента.ру разказва историята на една палестинско-израелска двойка, в която партньорите се избрали един друг въпреки националността и дори развода.
Мия Гуарниери Ярадат и бившият ѝ съпруг Мохамед Ярадат живеят в Съединените щати от 9 години. Те се преместват там от Западния бряг през 2014 г. Палестинско-израелският конфликт е бил основание за тяхната любов и – косвено – причина за раздялата им.
Мия е родена и израснала в еврейско семейство в САЩ, докато Мохамед е палестинец, като цялото му семейство все още живее на Западния бряг. През 2011 г. Миа, която тогава живее в Израел и работи като журналист, пътува често до Ивицата Газа и Рамала, за да работи по голям материал за това как палестинците се чувстват по отношение на евентуалното създаване на собствена независима държава. Мохамед тогава работел по този проект заедно с нея.
В паузите между интервютата с местните жители те обсъждали политиката, религията, духовността и говорели много за това как живее семейството на Мохамед. Въпреки разгорещената тема на проекта и потенциалните противоречия, които със сигурност щяха да възникнат, между Мия и Мохамед се зароди симпатия. Въпреки това минава повече от година, преди двамата да започнат да се срещат и да признаят чувствата си един към друг.
„Не мисля, че щях да се срещам с него, ако по това време не бях толкова добре запозната със сложността и нюансите на този конфликт. Част от причината да се влюбим беше, че той познаваше малко хора на Западния бряг с възгледи, подобни на неговите, а аз познавах малко хора в Израел, които ме разбираха и се съгласяваха с мен. Така че в известен смисъл съюзът ни в това отношение беше естествен“, казва Миа Гуарниери Ярадат.
Скоро Миа се премества на Западния бряг. След първата годишнина от връзката им Мохамед информира семейството си, че ще се жени. Баща му обаче, който бил член на Организацията за освобождение на Палестина, не дал благословията си да се ожени за еврейка. Това означава, че младоженците не могат да живеят в семейния дом на Мохамед. Заради трудните им отношения с роднините двойката е принудена да се премести в Съединените щати.
Те взели решение да заминат и да оставят зад гърба си старата вражда. През есента на 2014 г. Мохамед и Миа се оженили във Флорида. Булката и младоженецът искали да почетат и двете култури по време на церемонията.
На сватбата им имало изпълнение на традиционния еврейски ритуал Шева Брачот – известен като „седемте благословии“, а братът на Мохамед прочел откъс от Корана на арабски език.
Година по-късно, по време на пътуване до Газа, Мия, тогава бременна с първото си дете, се запознава с бащата на съпруга си в Рамала. Той се извинил на снаха си и признал, че неприязънта му е била само защото е еврейка. Казал, че е обмислил нещата и че Мия вече му е като дъщеря, въпреки произхода си.
Мия и Мохамед стават родители на две дъщери, но през 2022 г. се развеждат. Според Миа разводът „не е имал нищо общо с политиката, а с проблеми, които биха разрушили всеки брак, и особено брак, който включваше съвместна емиграция, която изискваше твърде много жертви и от двамата“.
Сега 43-годишната Миа пише мемоари, в които разказва за живота в Израел и за началото на връзката си с Мохамед.
С началото на войната между Израел и Палестина отношенията на двойката се изострят. Според Миа, когато Хамас напада на 7 октомври и Израел започва да нанася удари по Газа в отговор, тя и бившият ѝ съпруг „усещат общ импулс да оцелеят този път заедно“. Въпреки единството обаче, вътрешното напрежение избухнало в конфликт.
Мия не може да се сдържи и пита Мохамед дали е подкрепил нападението на Хамас и дали смята, че то е било оправдано. „Знаех отговора на този въпрос, знаех, че той не го прави, но трябваше да попитам. Мохамед многократно е подчертавал, че тази група хора и техните действия не отразяват желанията на всички палестинци“, споделя Миа Гуарниери Ярадат.
Тя му е задавала въпроси за своята безопасност. Попитала е какво е щяло да се случи, ако са били останали на Западния бряг: „Щяхме ли да можем да живеем там? Или хората щяха да ме измъкнат от къщата и да ме убият?“. Сега Мия съжалява, че е принудила бившия си съпруг да се оправдава и го е притиснала в ъгъла.
„Той не се оправдава за нищо от това, не се опитва да намери обяснение. Но той е видял условията, в които живеят хората там, знае през какво са преминали и затова разбира как и какво ги кара да стигнат до тази лудост“, казва Миа. Нито тя, нито Мохамед виждат в насилието решение и са убедени, че смъртта на цивилни води само до ескалация. Но нито насилието, нито липсата на насилие могат да сложат край на враждата – и това е трагедията на двата народа.
В началото на октомври Мия превежда на Мохамед публикации в социалните медии за изчезнали израелци. Тя му показа снимките. На Мохамед му се стори, че разпознава възрастна еврейка на една от снимките. Намерил е видеоклип, на който подобна жена е возена в количка за голф някъде в Ивицата Газа и се усмихва. Мохамед се опитва да покаже на бившата си жена, че може би не е толкова лошо. Мия обаче се изненада от собствената си рязкост: тя поиска да ѝ бъде отнета „тази пропаганда“. Беше й ясно, че заложниците може би се усмихват не защото се забавляват, а защото се страхуват да покажат истинска емоция.
По-късно обаче жената осъзнава, че през цялото време, докато е показвала на съпруга си доказателства за жестокостите на терористите и е чела за тях, той е бил много търпелив. И когато тя се разплака, докато пускаше видеоклип с млада израелска жена, която молеше за живота си, той се втурва да я утеши.
„Струва ми се, че в такъв момент дори този прост жест се превръща в мощно политическо изявление. Да, това се случва в нашия дом и може би съм наивна, но ми се иска да мисля, че подобни действия – малки, прости, но човешки – могат да ни помогнат да променим нещата и да направим промяна в дългосрочен план“, казва в заключение Миа Гуарниери Ярадат.