Видео с ареста на британския активист Монтгомъри Томс отново се разпространява в социалните мрежи в момент, когато Великобритания е разтърсена от нова вълна от улично напрежение, тежки престъпления с ножове и остри обвинения към полицията. В Саутхемптън протести избухнаха след случая с 18-годишния студент Хенри Новак, който беше смъртоносно намушкан през декември 2025 г. от Викрум Дигва — 23-годишен сикх, осъден на доживотен затвор, докато полицейски кадри показаха как умиращият Новак е бил поставен в белезници, след като нападателят му е твърдял, че е жертва на расистко нападение.
Дни по-късно напрежението се пренесе и в Белфаст, Северна Ирландия, където 30-годишният Хади Алодид, описан в съдебните публикации като судански гражданин, беше обвинен в опит за убийство след нападение с нож срещу Стивън Огилви. Жертвата е получила тежки наранявания, включително загуба на око, а нападението предизвика протести и сблъсъци с полицията.
На този фон старото видео с Томс започва да звучи още по-остро. Защото докато британската полиция е подложена на критики за реакцията си при тежки престъпления и реално улично насилие, записът показва как 20-годишен активист е задържан заради плакат, който полицаят на място определя като вероятно способен да причини „тормоз, тревога или страдание“. Така случаят се превръща в удобна илюстрация на по-големия въпрос: защитава ли британската полиция обществения ред, или все по-често се занимава с контрол върху допустимото мнение?
Записът, разпространен и от американския журналист и коментатор Бен Суон, показва мъж, който твърди, че е задържан заради плакат по време на прайд събитие. Полицаят на място обяснява, че основанието за ареста е показване на знак или надпис, който „вероятно може да причини тормоз, тревога или страдание“ — формулировка, която съвпада с езика на британското законодателство за нарушения на обществения ред.
Случаят обаче не е нов. Според стенограмата на британската Камара на лордовете в Hansard, на 29 юни 2025 г. 20-годишният Монтгомъри Томс, известен и като Монти, е бил арестуван край шествието London Pride, докато е стоял сам с ръчно направена табела, на която е било изписано послание срещу транс символиката.
Арест за плакат, не за насилие
Във видеото арестуваният мъж заявява: „В момента ме арестуват за това, че изразявам свободата си на словото“. Полицаят отговаря, че мъжът е извършил нарушение, като е показал „знак или надпис“, който според него вероятно може да предизвика „тормоз, тревога или страдание“.
Томс обяснява, че носи плакат, според който транс знамето, включено в прайд демонстрацията, е равно на психично заболяване. Посланието несъмнено е провокативно и за някои би било обидно. Но ключовият въпрос е друг: достатъчно ли е едно политическо, религиозно или морално мнение да бъде възприето като обидно, за да бъде човек задържан от полицията?
Във видеото арестуваният настоява, че не е подстрекавал към насилие, не е нападал никого и е водил „спокойни, рационални разговори“ с хора. „Упражних правото си на протест. Упражних неотменимите си права. Дадени ми от Бога“, казва той.
Тъкмо тук случаят се превръща от поредния сблъсък около прайд в много по-широк проблем за свободата на изразяване във Великобритания.
Законът за обществения ред и удобната формула „тревога или страдание“
Полицаят във видеото очевидно се позовава на логиката на британския Public Order Act 1986. Според раздел 5 на този закон нарушение може да има, когато човек използва заплашителни или обидни думи или поведение, или показва заплашителен или обиден надпис, знак или визуално изображение в присъствието на човек, на когото вероятно може да бъде причинен тормоз, тревога или страдание.
Тази формулировка звучи технически, но на практика дава огромна власт на полицията. Тя позволява да се действа не срещу реално насилие, не срещу пряка заплаха и не непременно срещу конкретна жертва, а срещу изразяване, за което някой предполага, че „вероятно“ може да разтревожи или разстрои друг човек.
Британската прокуратура в своите насоки за Public Order Act уточнява, че от 2014 г. раздел 5 вече не включва думи, поведение или визуални послания, които са просто „оскърбителни“. В същите насоки обаче се посочва, че прокурорите трябва внимателно да преценяват дали дадено поведение все пак може да се квалифицира като „обидно“ или „заплашително“, а не просто като неприятно или оскърбително.
Именно в тази сива зона живее новата британска цензура: не чрез официална забрана да имаш мнение, а чрез полицейска преценка дали мнението ти може да създаде дискомфорт на някого.
„Добре дошли в 1984“: когато полицията пази идеологически комфорт
Репликите на Томс във видеото показват ясно как той самият възприема ситуацията. „Великобритания някога беше свободна. Помните ли тези времена?“, казва той. След това добавя: „Добре дошли в „1984“ на Джордж Оруел — 2025 г.“
Това не е просто драматична фраза пред камера. Тя улавя усещането на все повече британци, че полицията се занимава не толкова с реалната престъпност, колкото с езика, плакатите, публикациите и идеологическите нарушения на новата обществена ортодоксия.
Случаят е споменат и в Камарата на лордовете. В дебата, публикуван в Hansard, се посочва, че Томс е бил обграден от 11 полицаи, окован с белезници, държан девет часа в полицейското управление Charing Cross и освободен без повдигнато обвинение, но с условия преди евентуално обвинение.
Това описание е важно. Ако човек е задържан заради табела, държан с часове и после освободен без обвинение, остава впечатлението, че наказанието вече се е случило — чрез самия арест, белезниците, престоя в ареста и публичното предупреждение към всички останали.
Критичният въпрос не е дали посланието на Томс е красиво, деликатно или приемливо за всички. Очевидно не е. Критичният въпрос е дали в свободно общество полицията трябва да арестува човек заради плакат, ако няма насилие, няма заплаха и няма реално нарушение на обществения ред отвъд факта, че някой може да се почувства засегнат.
В статия в The Spectator Дъглас Мъри описва случая именно като симптом на объркани полицейски приоритети. По думите му Томс е стоял на Piccadilly с плакат, след което полицията е поискала той да го махне, а при отказа му в крайна сметка са се появили 11 полицаи. Мъри отбелязва саркастично, че във Великобритания човек може да привлече по-малко полицейско внимание с реални престъпления, отколкото с грешен политически плакат.
Това е болезнената точка. В страната, в която гражданите все по-често се оплакват от кражби, антисоциално поведение, грабежи, насилие и престъпления, които трудно стигат до ефективно разследване, полицията намира ресурс да изпрати множество служители срещу 20-годишен активист с картонена табела.
Дългият спор за британските „престъпления на словото“
Арестът на Монтгомъри Томс не стои във вакуум. Във Великобритания от години има критики, че законите за обществения ред и комуникационните престъпления се използват не само срещу реални заплахи и насилие, а и срещу обидни, провокативни или политически неудобни мнения.
Един от най-известните примери е от 2008 г., когато 15-годишен младеж получава съдебна призовка, след като носи плакат пред централата на Църквата на сциентологията в Лондон с надпис: „Сциентологията не е религия, а опасен култ“. През 2010 г. християнският уличен проповедник Дейл Макалпайн е арестуван в Уъркингтън, след като казва, че според християнското му убеждение хомосексуалното поведение е грях. Още по-абсурден пример, често цитиран в дебатите за реформа на закона, е случаят със Сам Браун — студент от Оксфорд, арестуван по раздел 5 на Public Order Act, след като казва на полицай, че конят му е „гей“.
Тези казуси не са само стари куриози. Те са част от причината през 2013 г. тогавашният вътрешен министър Тереза Мей да обяви, че думата „insulting“ ще бъде премахната от раздел 5 на Public Order Act, след като години наред активисти, юристи и организации за граждански свободи предупреждаваха, че законът се използва срещу свободното слово. Guardian тогава отбелязва, че промяната е представена именно като защита срещу криминализиране на обидното, но ненасилствено изразяване.
Проблемът обаче не изчезва. В дебат в Камарата на лордовете през юли 2025 г., публикуван в Hansard, британски лордове предупреждават, че законодателната рамка продължава да криминализира твърде широки категории реч — включително чрез Public Order Act, Communications Act, Malicious Communications Act и Online Safety Act. В същия дебат е посочен и самият случай с Монтгомъри Томс, описан като пример за полицейско „прекомерно действие“ срещу човек, стоял сам с картонен плакат край London Pride.
Хамид Джошкун
По-нов пример е делото срещу Хамит Джошкун, който през 2025 г. е осъден за религиозно утежнено нарушение на обществения ред, след като изгаря Коран пред турското консулство в Лондон и отправя остри антиислямски послания. Присъдата му по-късно е отменена, а Висшият съд потвърждава оправдаването му през 2026 г. В решението си съдът подчертава, че в Англия и Уелс няма престъпление „богохулство“ и че наказателното право не трябва да служи просто за предпазване на хората от това да бъдат обидени или разстроени. Защитници на свободното слово, включително Humanists UK, определят казуса като предупреждение, че законите за обществения ред могат да бъдат използвани като задна врата за връщане на де факто богохулни забрани.
Така случаят с Томс се вписва в дълга линия от спорове: от плакат срещу сциентологията, през улични проповедници и нелепи полицейски реакции, до съвременни онлайн и публични изказвания. Общият знаменател е един и същ — британската държава все по-често поставя полицията в ролята на арбитър не само на реда, а и на границите на допустимото мнение.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
