Германската индустрия навлиза в една от най-тежките си кризи от десетилетия насам, а мащабът на сътресенията вече трудно може да бъде омаловажен. В анализ за Augsburger Allgemeine журналистът Михаел Керлер предупреждава, че концентрирането единствено върху социални и трудови реформи няма да върне германските заводи към пълна заетост, нито ще спре загубата на работни места.
Само през тази година доставчикът за автомобилната индустрия Bosch обяви съкращения на около 13 000 служители, а при ZF става дума за сходни мащаби. По думите на Керлер това не са изолирани случаи, а симптом на системен проблем. Липсата на поръчки и недоизползваният капацитет в заводите на Opel, Volkswagen и други производители ясно показват, че германската индустриална машина буксува.
Вижте още – Volkswagen затваря завод в Германия за първи път
170 000 загубени работни места: мащабът на индустриалната криза
Както подчертава авторът в Augsburger Allgemeine, проблемите вече далеч не се ограничават до автомобилостроенето. Решението на производителя на пазарски колички Wanzl да затвори два завода в Лайпхайм край Гюнцбург привлече внимание в цяла Бавария и се превърна в показателен пример за по-дълбок индустриален срив.
Числата потвърждават тревожната картина. По данни на Германската индустриално-търговска камара (DIHK), цитирани от Керлер, само за една година Германия е загубила около 170 000 индустриални работни места. Това, предупреждава авторът, е развитие, което не може да бъде прието като неизбежно. За икономика от мащаба на Германия индустрията не е просто сектор – тя е фундамент.
Bosch, ZF и празните заводи на автомобилната индустрия
В анализа си Михаел Керлер обръща специално внимание на автомобилния сектор като един от най-засегнатите от кризата. Съкращенията в Bosch и ZF са част от по-широка тенденция, при която редица производствени мощности остават частично или напълно неизползвани.
Според автора липсата на поръчки и свитите пазари правят невъзможно пълното натоварване на заводите, включително при традиционни германски марки. Това поставя под въпрос устойчивостта на досегашния модел, основан на силен износ и стабилно вътрешно производство.
Кризата извън автомобилния сектор: затварящи фабрики и спад на поръчките
Както отбелязва Керлер в Augsburger Allgemeine, индустриалният спад отдавна е излязъл извън рамките на автомобилостроенето. Закриването на производствени мощности в други отрасли показва, че проблемът е структурен и засяга цялата индустриална верига.
Пример за това е решението на Wanzl да затвори два свои завода, което предизвика обществен и политически отзвук далеч извън региона. За автора това е ясен сигнал, че Германия се изправя пред риск от индустриални пустини, ако тенденцията продължи.
Вижте и това – Щутгарт пред фалит? 785 млн. евро дефицит през 2025 г.
Защо социалните и трудови реформи не решават проблема
В текста си Керлер предупреждава, че дори дълбоки социални и трудови реформи няма да бъдат достатъчни, за да върнат германската индустрия към растеж. Причината е мащабът на структурната трансформация, която вече е в ход.
Сред основните фактори той посочва високите енергийни разходи, тежката бюрокрация и нарастващите разходи за труд, които не се дължат единствено на заплатите, а и на растящите социални осигуровки. В същото време търговските конфликти и митническите бариери са свили експортните пазари, а Китай вече произвежда машини и превозни средства, които доскоро бяха символ на „Made in Germany“.
„Agenda Industrie“: търсенето на нови пазари и нов модел за Германия
Изходът от кризата, пише Михаел Керлер в Augsburger Allgemeine, минава не само през държавна политика, но и през активна промяна в самата индустрия. Наред с обсъжданата „Agenda 2030“ е необходима и „Agenda Industrie“, чрез която компаниите да търсят нови пазари, нови продукти и нови производствени методи.
Посоката вече се очертава: инвестиции в автоматизация, ориентация към Индия и Латинска Америка, както и потенциал, свързан с търговското споразумение Mercosur. Авторът подчертава и ролята на инвестициите в научни изследвания и висше образование, както и перспективите в авиацията, космическата индустрия, отбраната и енергийния преход.
В заключение Керлер посочва, че трансформацията е възможна, ако бъде направена навреме. Като пример той дава финансовия сектор, който днес е по-стабилен, отколкото след кризата от 2008–2009 г., когато банки като Commerzbank и Deutsche Bank бяха сред най-тежко засегнатите, а днес отново отчитат добри печалби.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
