България продължава да отделя над 11 милиона лева годишно за членство в наднационални и неправителствени организации – често без отчетност, полза или ясна цел.
Това включва абсурдни разходи като близо 450 хиляди лева годишно за участие в организацията „Интерокеан Метал“, създадена през 80-те години с участието на вече несъществуващи държави като ГДР и Чехословакия; над 303 хиляди лева за борбата с озоновата дупка, въпреки че темата отдавна не е сред научните приоритети; и 290 хиляди лева за членство в Световната здравна организация (СЗО) – сума, която ще нарасне след излизането на САЩ от организацията.
Тревожните данни бяха представени на брифинг в Народното събрание от народния представител от „Възраждане“ Димо Дренчев, който алармира за липсата на отчетност и смислена обосновка при тези харчове.
„Вчера одобриха членство в поредна структура на ОИСР, което ще струва още 100 000 евро на данъкоплатеца. Миналата седмица – също толкова за Института по молекулярна биология. Това не са изолирани случаи, а тенденция, която расте с всяка година“, подчерта Дренчев.
След официално запитване към Министерството на финансите, той и колегата му Георги Георгиев установили, че не съществува централизирана база данни за разходите по международните членства. Наложило се да събират информация по министерства – някои не разбрали въпроса, други отказали да отговорят, а Министерството на външните работи изобщо не е изпратило данни.
Примери на безконтролно харчене: СЗО, образователни програми, остарели структури и „изкопаване“ в Тихия океан
В сферата на образованието Министерството членува в 20 международни организации, като само програмата „Фулбрайт“ поглъща 2 милиона лева годишно от българския бюджет. Допълнителни 30 хиляди лева отиват за финансиране на фонда за възпоменание на Холокоста.
Министерството на транспорта поддържа членства в 19 международни структури, включително в пощенски и далекосъобщителни съюзи с отпаднала актуалност. Министерството на околната среда и водите продължава да отделя над 303 хиляди лева годишно за участие в борбата с озоновата дупка – кауза, която според Дренчев вече е „политическа рутина без конкретни резултати“.
Вижте още: България се въздържа от подкрепа за Пандемичното споразумение на СЗО
Най-фрапиращият пример според него е членството на Министерството на енергетиката в структурата „Интерокеан Метал“, предназначена за подводен добив в Тихия океан – инициатива отпреди десетилетия, без доказана полза за България.
Призив за одит и спиране на инерционни плащания
„Ние не казваме: да напуснем всичко. Казваме: нека министерствата да направят преглед – перо по перо – и да преценят какво наистина е полезно и какво е просто инерция от миналото. Защото всички се оплакват, че няма пари. Ето откъде може да се започне – с оптимизация и пренасочване на ненужните разходи“, призова Димо Дренчев.
В заключение той насърчи медиите да проявят интерес към темата:
„Питайте. Разровете се. Парите, които харчим за безсмислени членства, могат да бъдат вложени в българските граждани, в енергийна ефективност, в наука, в реална дипломация. А не за поддържане на бюрократични структури, някои от времето на Студената война.“
