В Окръжния съд в Битоля се проведе вчера ключово заседание по делото срещу Люпчо Георгиевски – български гражданин и бивш председател на вече заличения културен клуб „Иван Михайлов“. Срещу него са повдигнати обвинения в „разпалване на етническа омраза“, поради публикуване на цитати от Иван Михайлов във Фейсбук страницата на клуба. Делото е заведено през 2023 г. след сигнали от Комисията за защита от дискриминация, партия Левица и Съюза на борците в Битоля.
На заседанието в негова защита свидетелства и бившият македонски премиер Любчо Георгиевски. В изявлението си пред съда той заяви, че процесът не е само срещу съименника му, а и срещу българската историческа памет. Георгиевски подчерта, че Иван Михайлов никога не е бил осъждан за фашистка дейност и че съдебното преследване на българин заради цитиране на исторически източник на собствения си език е безпрецедентно.
Според него делото е абсурдно – показанията му са били поставени под съмнение, тъй като „не бил историк“. В същото време, в обвинителния състав участва и Весна Бендерска – бивша председателка на Комисията за защита от дискриминация, днес в ролята на обвинител срещу човек, преследван именно по дискриминационен признак.
„Възраждане“: Българската държава бездейства, ние ще действаме
Най-остра позиция изрази партия „Възраждане“ чрез своя лидер Костадин Костадинов. От парламентарната трибуна той нарече процеса „фарс“, в който „историята е подсъдима, а паметта – обвиняема“:
„Обвинението срещу Любчо Георгиевски е, че е цитирал думи на Иван Михайлов – легендарния водач на ВМРО – от българска книга, и то на книжовен български език. Престъпление ли е вече да четеш, да цитираш, да мислиш?“
Според Костадинов, ако българската държава не реагира с нота, привикване на македонския посланик и официално искане за обяснение, „Възраждане“ ще сезира Европейската комисия, Европейския парламент и ще търси международна подкрепа. Той обвини Министерството на външните работи в „оглушително мълчание“ и заяви:
„ЕС презира слабите – ако ние не се защитим сами, никой няма да го направи вместо нас.“
Реакцията на България – закъсняла и плахо изразена
Министерството на външните работи на България впоследствие изрази скромна официална позиция, че „очаква справедливо съдебно решение и отхвърляне на неоснователните обвинения срещу Люпчо Георгиевски“, но към момента не е предприело по-решителни дипломатически действия. Според редица анализатори, реакцията е закъсняла, а липсата на силен политически отговор от страна на София създава впечатление за толерантност към антибългарска политика.
Очаквания за присъда и политическа цена
Съдът в Битоля се очаква да се произнесе по делото до края на месец май. Въпросът, който остава, е не само какво ще бъде решението, но и дали България ще защити своите граждани и историческа памет – или отново ще предпочете да запази „дипломатически такт“.
Според наблюдатели, делото е само част от по-широк контекст на натиск срещу българската общност в Северна Македония, включително заличаването на културни клубове и отричането на исторически личности с българска идентичност. Мълчанието по тези въпроси вече носи не само политическа, но и морална цена.
„Ако не можем да защитим един българин, не заслужаваме да се наричаме държава“, завърши Костадинов.
