Конвергентният доклад на Европейската централна банка посочва структурни слабости, рискове от „спирала“ между кредити и имоти, недофинансирани реформи и дългосрочен инфлационен натиск
Въпреки че България изпълнява формалните критерии за ценова стабилност, Европейската централна банка предупреждава за редица значителни рискове, които могат да подкопаят устойчивостта на икономическата конвергенция и да поставят под съмнение дългосрочната икономическа стабилност на страната при присъединяване към еврозоната. В анализа се подчертават множество притеснения с потенциално негативен ефект за българската икономика.
Очаквано повишаване на инфлацията
ЕЦБ прогнозира, че темпът на инфлация в България ще се повиши до 3,6% през 2025 г., движен от вътрешен ценови натиск, увеличение на косвените данъци и административно регулирани цени. Въпреки текущото ниво от 2,7% (под референтната стойност), инфлацията се очаква да остане повишена в краткосрочен план. Това се дължи и на устойчивия ръст на заплатите, особено в условията на силно вътрешно търсене и ограничено предлагане на работна ръка.
Вижте още – Инфлацията набира скорост преди еврото: читатели съобщават за ръст на цени
Риск от кредити и ценови балони
ЕЦБ изразява загриженост, че положителните инфлационни диференциали спрямо еврозоната могат да се запазят и дори да се задълбочат, което ще доведе до още по-отрицателни реални лихви по ипотеките. Това увеличава риска от балони в цените на активите и прегряване на пазара на недвижими имоти. Подчертава се възможността за опасна спирала между кредити и цени на жилищата, която може да подкопае финансовата стабилност.
Влошена конкурентоспособност и натиск върху производителността
В доклада се отбелязва, че единичните разходи за труд в България растат значително по-бързо от тези в еврозоната, което води до влошаване на конкурентоспособността. ЕЦБ подчертава, че ръстът на заплатите трябва да бъде обвързан с ръст в производителността, за да се избегне загуба на ценова конкурентоспособност и отлив на инвестиции.
Демографски предизвикателства и недостиг на работна ръка
Инфлационният натиск се засилва и от трайния недостиг на работна ръка, породен от демографски тенденции – ниска раждаемост и застаряващо население. Това създава структурен проблем за устойчивостта на растежа и увеличава риска от трайна инфлация, особено при запазване на текущите динамики на пазара на труда.
Уязвимост към външни шокове и геополитически рискове
България остава силно изложена на външни ценови шокове поради високата енергоемкост и дял на енергията и храните в потребителската кошница. Въпреки прекратяването на енергийната зависимост от Русия, икономиката остава уязвима към глобални сътресения – включително геополитическа нестабилност и промени в търговската политика на основни партньори.
Недостатъци в капиталовите пазари
Капиталовите пазари в България остават значително по-слабо развити в сравнение с тези в еврозоната. Пазарната капитализация на фондовата борса рязко е намаляла, а достъпът на предприятията до финансиране чрез дългови инструменти е ограничен. Това възпрепятства развитието на дългосрочна финансова устойчивост.
Политическа нестабилност и изоставане в реформи
Политическата нестабилност в периода 2021–2024 г. с шест последователни предсрочни избори е довела до изоставане в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. ЕЦБ подчертава, че това може да доведе до загуба на средства по програмата „Следващо поколение ЕС“. Налице е нужда от ускоряване на ключови реформи, включително подобряване на фискалната дисциплина, ограничаване на сивата икономика и засилване на капацитета на администрацията.
Още по темата – Контрера: С еврото идва инфлационен шамар – ‘осезаемо’ ще боли всички
Заключение
Макар България да изпълнява формалните критерии за въвеждане на еврото, Европейската централна банка предупреждава за множество структурни, инфлационни и политически рискове, които биха могли да застрашат устойчивостта на членството в еврозоната. Институцията призовава за предпазлива фискална политика, балансирано развитие на пазара на труда и дълбоки структурни реформи, които да гарантират макроикономическа стабилност в дългосрочен план. Важно е да се уточни, че институцията използва официални данни, в това число – и от Националния статистически институт.
Статистически експеримент на Критично.бг:
Критично.бг ви предлага един експеримент. След като официалните източници твърдят, че инфлацията е ниска, но не предоставят изходните данни, за да бъде това проверено, нека ние го направим. Снимайте цените на стоки и услуги, които употребявате. Следете дали и как те се променят. Ако забележите сериозна разлика – снимайте и изпратете на [email protected]
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
