Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ), лансиран от Европейската комисия през 2021 г. като основен инструмент за справяне с икономическите последици от COVID-19, е сериозно компрометиран. Това сочи Преглед 02/2025 на Европейската сметна палата (ЕСП), който отправя критики към липсата на прозрачност, контрол и ефективност при управлението на над 650 милиарда евро.
Одитният доклад разкрива, че средствата са отпускани въз основа на предварително договорени „ключови етапи“ – например приемане на законодателна рамка или административна мярка – но без оценка дали съответният проект реално е започнат, приключен или има полза от него. Европейската комисия не събира данни за реалните разходи по мерките, а вместо това разчита на прогнозни стойности.
Един от основните проблеми е, че механизмът не предвижда възможност за възстановяване на средства, когато мерките не постигат резултати. Комисията може да реагира само при доказана измама. Това създава условия, при които плащанията се извършват дори когато няма реално изпълнение на финансираните действия.
Според ЕСП, над една трета от всички мерки по националните планове за възстановяване са планирани да приключат през 2026 г. Това означава, че основната част от изпълнението предстои, докато значителна част от финансирането вече е отпуснато. Закъсненията повишават риска от загуба на средства и неефективност, като същевременно намаляват икономическата и социалната възвращаемост.
Италия и Австрия – за пример
Примерите от Италия и Австрия ясно илюстрират системните слабости. Италия е сред най-големите получатели на средства по МВУ, но според Специален доклад 13/2024 на ЕСП, страната не разполага с достатъчен административен капацитет за управлението на средствата. Липсата на координация между институциите, занижената оценка на времевите графици, както и външни фактори като инфлацията и забавянията в доставките водят до блокиране на изпълнението на редица проекти.
До края на 2023 г. само около половината от средствата, одобрени за Италия, реално са достигнали до крайните бенефициенти. В допълнение, страната не е представила публично отчет за това кои мерки са финансирани, с какви разходи и какво въздействие се очаква.
Ситуацията в Австрия също буди тревога. Страната е сред държавите, които получават значителни трансфери от фонда, но и тук няма публична отчетност за това какви проекти се финансират и какъв ефект имат. Европейската сметна палата подчертава, че липсата на данни не позволява анализ на съотношението цена–полза и прави невъзможно проследяването на средствата.
„Много държави членки не са представили ясна информация къде точно са средствата – прозрачността при проследяването на практика е невъзможна.“
Има и злоупотреби
В допълнение към административните и финансови пропуски, докладът посочва и случаи на злоупотреба с европейски средства. През април 2024 г. в Италия и други държави (включително Австрия, Румъния и Словакия) бяха арестувани 22 лица, обвинени в организиране на престъпна схема за източване на средства от МВУ. Според разследването на Европейската прокуратура (EPPO), участниците са създавали фиктивни фирми, с които са кандидатствали за финансиране, а средствата са използвани за покупка на луксозни имоти, автомобили и скъпоценности.
„Регламентът за МВУ не позволява да се възстановят средства, ако формално са изпълнени междинни цели, дори проектът да не бъде завършен.“
Допълнителен риск представлява начинът, по който фондът е структуриран финансово. Почти цялото финансиране е осигурено чрез дълг, който ще бъде погасяван до 2058 г. Повишаващите се лихвени проценти поставят под въпрос устойчивостта на разходите:
„Финансовите разходи за ЕС могат да се удвоят до 2026 г.“ – предупреждава ЕСП
В заключение, Европейската сметна палата препоръчва бъдещите финансови инструменти на ЕС да се базират на реални, измерими резултати. Финансирането трябва да бъде обвързано със завършени действия, а не с отчетени намерения. Необходимо е също въвеждане на механизми за възстановяване на средства при неизпълнение и задължителна публична отчетност по страни и проекти.
Докладът поставя под сериозно съмнение ефективността на най-мащабния спасителен план в историята на ЕС и поставя въпроса дали милиардите от публични средства са използвани разумно.
