Законопроектът за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити не защитава интересите на българските граждани и малкия бизнес, а цели стабилизиране на банковата система при евентуална финансова криза. Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от „Възраждане“ Димо Дренчев.
„Този закон не е направен с цел да улеснява потребителите, или да кажем — жертвите на бързите кредити. Целта му е да спаси банковата система в случай на голяма, тежка, системна криза, когато се натрупат огромни количества необслужвани кредити“, коментира Дренчев.
Той посочи, че вместо да се осигури защита за потребителите и фирмите, законът създава нови рискове и изкривявания на пазара, включително прекомерни правомощия за БНБ и КЗП, както и конфликтни текстове относно ролята на частните съдебни изпълнители:
„Има населени места, където има само един частен съдебен изпълнител — той ще събира кредита и едновременно ще бъде лице, обслужващо кредита. Това е очевиден конфликт на интереси.“
Народният представител представи и конкретни предложения на парламентарната група на „Възраждане“ за изменения между първо и второ четене, сред които: отпадане на изискването само акционерни дружества да обслужват кредити (тъй като това не е изискване по директивата); ограничаване на правомощията на БНБ спрямо частни дружества; и уточнение, че нарушенията трябва да са доказани с влязло в сила наказателно постановление, за да не се допуска правна несигурност.
На направената реплика към народния представител Йордан Тодоров, който отбеляза с ироничен реализъм:
„Не се случва за първи път текстове на „Възраждане“ да бъдат взаимствани. Те цели законопроекти ни взимат, само и само да не бъдат приети под наше име“,
Димо Дренчев отговори:
„Не мога да кажа дали нещо е било взето директно от нашите предложения. По-скоро трябва да акцентираме, че всеки законопроект, колкото повече пъти бъде преглеждан, толкова повече има възможност да бъде подобряван.“
В заключение Дренчев посочи, че въпреки формалната цел на закона, реалната му ефективност ще се определи от това дали бъдещите изменения ще се фокусират върху справедливост, баланс и защита на интереса на гражданите:
„В законите трябва да има ясни дефиниции, за да няма място за субективна преценка и административен произвол.“
