През юли 2025 г. военната ситуация в Украйна достигна ново критично ниво. Според украински анализатори, цитирани от Дмитрий Ковалевич в Al Mayadeen, армията на страната е изправена пред най-големия натиск от началото на прокси войната между НАТО и Русия. В същото време руските въоръжени сили продължават с ускорено териториално настъпление, благодарение на свежи резерви и допълнително обучение. Украинската армия, от своя страна, изпитва все по-остър недостиг на хора и ресурси.
В отговор на тази динамика, администрацията на Доналд Тръмп обяви нов пакет от военна помощ за режима в Киев, но настоя, че той ще бъде финансиран от „европейските военолюбиви правителства“. Според Ковалевич, това е по-скоро козметична промяна в риториката, отколкото реална смяна в политиката, и няма потенциал да промени хода на войната, която Западът води чрез Украйна.
Отстъплението като нова норма
Олександър Дубински, украински депутат, задържан през 2023 г. по обвинение в „държавна измяна“, отбелязва в свои публикации, че под ръководството на президента Зеленски Украйна е в постоянно отстъпление. Само през юни страната е загубила 559 кв. км територия, а през май – 449. „От есента на 2022 г. насам няма нито един месец, в който да е постигнат териториален напредък“, подчертава Дубински.
Руските военни кореспонденти, като Александър Коц, също говорят за числено равенство между двете армии, но рязък контраст в бойния дух: докато руските войници са мотивирани, украинските са масово мобилизирани насила, често без желание за участие.
Вижте още – Унгария обвини Украйна в смърт на мобилизиран унгарец
Циничен език за мира – пред Западна публика
Официалната украинска пропаганда продължава да настоява, че войната ще продължи „с години“, но пред Запада тонът се сменя. Дмитрий Ковалевич обръща внимание, че Зеленски и представители на неговото правителство загатват за „примирие“ – не толкова като реална цел, колкото като жест към администрацията на Тръмп и нейните избиратели. Говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихий заяви, че Киев би участвал в мирни преговори, само за да не бъде обвинен в саботиране на инициативи за мир.
Според Ковалевич, дори някои западни банки като JPMorganChase предричат примирие по „грузинския модел“ – без реални гаранции за сигурност, с нестабилна вътрешна ситуация и постепенна интеграция на Украйна в руската сфера на влияние. Този сценарий, добавя той, не е невъзможен, особено ако елитите в страната преценят, че по-нататъшната конфронтация е гибелна.
Неонацизмът като институционална норма
Най-тревожната част от анализа на Ковалевич е свързана с възхода на неонацизма в Украйна. Той подчертава, че Западът удобно игнорира тази реалност, макар че тя е очевидна дори на официално ниво. Назначаването на Олександър Алферов – бивш говорител на батальона „Азов“ – за директор на Украинския институт за национална памет, е показателно. Алферов не само не крие възхищението си от Адолф Хитлер, но и открито заявява, че руснаците са „варвари“ и „гоблини“, недостойни за сравнение с „висококултурните германци“ от Третия райх.
Според Ковалевич, днешните украински власти не просто търпят, а активно насърчават подобна идеология. Институтът за национална памет, създаден през 2008 г., първоначално се ръководи от умерени националисти, но след преврата през 2013–2014 г., на преден план излизат радикални фигури, възхваляващи колаборацията с нацистите по време на Втората световна война. Алферов надминава и тях – не е просто апологет, а откровен фанатик.
Друга силна теза в статията е за продължаващата американска подкрепа за подобни структури в Украйна. Константин Немичев, офицер от Главното разузнавателно управление и член на „Азов“, разкрива в интервю, че още през 2014 г. са били обучавани от американски специални части. Те участват в боеве в Донбас, а придобитият боен опит се оказва решаващ в етапа след 2022 г.
Украйна изоставя риториката за „свобода и демокрация“
В заключение, Ковалевич отбелязва, че украинската външнополитическа реторика се адаптира. Журналистката Олга Кошеленко, кореспондент на TSN в САЩ, призова властите в Киев да спрат да говорят за „свобода и демокрация“, защото това вече „дразни“ обкръжението на Тръмп. Става ясно, че целият наратив за „добрата Украйна срещу лошата Русия“ не просто не работи, а се превръща в бреме.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
