В Централен Анадол, в провинция Коня, на територия с ерозирали почви и отдавна изоставени селскостопански терени, Турция издига най-голямата слънчева електроцентрала в страната – Karapınar SES. С мощност от 1300 мегавата и над 3,5 милиона фотоволтаични панела, съоръжението осигурява електроенергия за около два милиона души.
Но значението на Karapınar не се изчерпва с мащаба. То е в начина, по който този проект е реализиран: като част от дългосрочна държавна стратегия, която комбинира енергийна независимост, индустриална политика и отговорно отношение към земеделието. Панелите не са просто доставени отвън – те са произведени в Турция, във високотехнологичен завод, изграден от компанията Kalyon PV в индустриалната зона край Анкара. Макар и по лиценз на южнокорейската Hanwha Q Cells, над 75% от производствения процес е локализиран. Това означава работни места, трансфер на знания и изграждане на технологична база с висока добавена стойност.
„Иначе казано – панелите се произвеждат в турска фабрика, от турски инженери, с местна добавена стойност. Това не е случайност, а целенасочено и стратегическо усилие за индустриална автономия в сектора на възобновяемите енергийни източници и развитие на местната икономика“, подчертава депутатът от „Възраждане“ Йордан Тодоров.
Думите му намират потвърждение в цифрите: Турция вече е сред най-големите производители на соларни панели в Европа и Близкия изток, с над 7 завода и годишен капацитет от над 1 GW. Това позволява на страната не само да покрива голяма част от вътрешното си търсене, но и да изнася компоненти и технологии за държави от региона.
Земята като стратегически ресурс, а не терен за усвояване
Фундаментална разлика между турската и българската политика по отношение на ВЕИ е отношението към земята. В Турция изграждането на големи фотоволтаични паркове се съсредоточава върху пустеещи, деградирали или индустриално неизползваеми площи – терени, които нямат текуща или бъдеща стойност за земеделието. Karapınar е символ на този подход – електроцентрала, изградена върху земя, която не може да изхрани никого, но може да захрани милиони.
Обратното се наблюдава в България. У нас фотоволтаичните инсталации все по-често навлизат в обработваеми земи, с доказано плодородие. Липсата на национална регулация, която да ограничи изграждането върху ценна аграрна площ, води до тревожни резултати: изключване на десетки хиляди декари от селскостопанския оборот, без дългосрочен анализ на последствията за продоволствената сигурност на страната.
Йордан Тодоров поставя въпроса директно: „Забелязвате ли огромната разлика между турската държавна политика по отношение на ВЕИ – с мисъл за хората, развитието и бъдещето, и българската – с мисъл как да бъдат усвоени едни милиарди от едни фирми, по възможност много набързо? Забелязвате ли в местността около турската централа обработваеми земи или изсечени гори?“
Агроволтаика – когато земеделие и енергия вървят ръка за ръка
Едно от най-важните направления в турската ВЕИ политика е развитието на агроволтаични системи – инсталации, които позволяват едновременно производство на електроенергия и селскостопанска продукция. При този модел соларни панели се разполагат върху конструкция, позволяваща отдолу да се отглеждат култури или да се пасат животни. Това не само не изключва земеделието, но често води до повишена ефективност – благодарение на частичното засенчване и по-добра влажност.
В Турция този модел се насърчава чрез субсидии и регулаторни облекчения, особено за фермери, които използват т.нар. „аграрно маргинални“ земи – с по-ниска почвена класа или изложени на климатичен риск. В България обаче агроволтаиката практически отсъства от дневния ред на институциите – липсва нормативна рамка, стимули и визия за такъв тип съчетание между производство на храна и енергия.
Две страни, два подхода
Турция развива възобновяемата енергия като инструмент за енергийна сигурност, индустриално развитие и защита на земеделските ресурси. България, към момента, я развива предимно като възможност за бърза печалба и усвояване на средства – без ясно поставени национални приоритети, без защита на земята и без дългосрочна индустриална перспектива.
Разликата не е само в проектите, терените или заводите. Разликата е в мисленето. И ако искаме да се наредим сред страните, които не просто преминават на зелена енергия, а го правят устойчиво и стратегически, е време да започнем не с панели, а с политика.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
